7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
С., 28.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИВИЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 797 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. О. от АК-Д. против въззивно решение № 308 от 25.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 546/2016 г. на Добричкия окръжен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 783 от 11.07.2016 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 2420/2015 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Г. К. срещу [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и В. П. К. от [населено място], искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.472 от ГПК /отм./ и чл.46, ал.1 от ЗННД – да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на 4/6 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], № 11, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор 72624.614.2325, с площ по нот. акт 280 кв.м., а по скица 275 кв.м., ведно с построените в този имот сграда на един етаж с кадастрален идентификатор 72624.614.2325.1, със застроена площ 43 кв.м. и сграда на един етаж с кадастрален идентификатор 72624.614.2325.2, със застроена площ от 37 кв.м. и сграда с идентификатор 72624.614.2325.3, със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение хангар, депо, гараж. Първоинстанционното решение е обезсилено като процесуално недопустимо в частта му, с която е отхвърлен искът на П. Г. К. против [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и В. П. К. от [населено място], за установяване недействителността на сключен договор за дарение, обективиран в нот. акт № 25, т. V, рег. № 6954, дело № 760/2006 г. на нотариус Ю. Д., рег. № 160 на НК, с район на действие – Районен съд [населено място], вписан под акт № 48, т.ІХ, дело № 2267/2006 г. на СлВп [населено място], сключен при липсата на предписана от закона форма и е прекратено производството по този иск, в която част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила – чл. 296, т. 2 ГПК. Твърди се неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материален и процесуален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са – всяко отсъствие на нотариуса, включително и временно за непродължителен период от време, поражда ли възможност той да бъде заместен от своя помощник, съгласно чл. 46, ал. 1 ЗННД, или предпоставка за заместването е само негово продължително отсъствие. Позовава се на противоречива съдебна практика – решение на ВАпС постановено по в.гр.д. № 101/2014 г., решение на ВАпС по в.гр.д. № 87/2014 г., решение № 278 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 51/2012 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 19.02.2014 г. по в.гр.д. № 467/2013 г. на Сливенския окръжен съд, които не са представени и липсват данни, че са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждани като противоречива практика, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. Поставеният процесуалноправен въпрос, с твърдението че е обуславящ за изхода на делото, е – допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си по спора на база собствени разсъждения и наличието на данни за заместването от помощник-нотариуса при изповядани общо дванадесет сделки от нотариуса в деня на прехвърлителната сделка дарение, с извод за недоказаност на иска въз основа на фактически положения, които не са твърдени от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по чл. 147, ал. 1 ГПК като факти от значение за спора. По този въпрос се позовава и представя съдебна практика с твърдението, че приетото от въззивния съд й противоречи – решение № 317 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4396/2013 г., І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Б. К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/ [населено място], В. П. К. от [населено място] и третото лице помагач С. Б. С. от [населено място] не са взели становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач Ю. В. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск за собственост на процесния имот, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото, е установено, че договорът за дарение, обективиран в н. а. № 25, т. V, рег. № 6954, дело № 760/2006 г., е изповядан от помощник – нотариуса С. С. по заместване при нотариус Ю. Д., вписан под № 160 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Д., на 03.04.2006 г. Отбелязване, че помощник – нотариусът действа по заместване е направено в съдържанието на нотариалния акт съобразно изискванията на чл. 580, т. 2 ГПК, съобразно изискванията на чл. 46, ал.1 изр. второ ЗННД е направена и прибавка към подписа на помощник – нотариуса. Относно компетентността на помощник-нотариуса въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗННД, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник – нотариус, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. Тази своя пълна нотариална компетентност помощник – нотариусът може да упражнява единствено в хипотеза на заместване на нотариуса. И. на заместване на нотариуса цели да осигури непрекъснатост на работата на нотариалната кантора, който принцип е прогласен в чл. 27 ЗННД, гарантиращ непрекъснатост при осъществяването на гражданския оборот. Именно в изпълнение на този принцип са и законодателните новели на чл. 27 ЗННД и чл. 28 от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалната кантора, касаещи работното време на нотариалната кантора. Приел е, че с оглед законоустановения принцип за непрекъснатост на работата на нотариалната кантора и забраната за затварянето и за повече от общо два часа от работния ден, както и предвид правилото на чл. 573, ал. 2 ГПК, следва, че при всяко отсъствие на нотариуса от работното място /кантората/, за помощник – нотариуса по заместване възниква правото да упражни компетентността си по заместване, т.е. да извърши и подлежащи на вписване актове, поради което са ирелевантни фактите дали нотариусът по принцип е присъствал на работното си място на конкретната дата /03.04.2006 г./. Обстоятелството, че на същата дата са изповядани сделки от нотариуса Ю. Д. не влече неминуемо липса на компетентност на помощник – нотариуса С. С. да изповяда договора за дарение, сключен между ищеца и съпругата му приживе и ответника В. П. К.. В тази връзка съдът е приел, че ищецът, чиято съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е тежестта на доказване, не е доказал, че към момента на изповядване на процесната сделка помощник – нотариусът по заместване не е разполагал с компетентност, тъй като нотариусът е бил в кантората, като представените от него писмени доказателства, че по принцип нотариусът Ю. Д. е бил на работното си място на 03.04.2006 г. и е изповядвал сделки, не са достатъчни, за да обосноват единствен правен извод, че при изповядване на конкретната сделка титулярът нотариус е бил в кантората, поради което е отхвърлил предявения установителен иск за собственост.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени два правни въпроса по предявения установителен иск за собственост, а именно материалноправният – всяко отсъствие на нотариуса, включително и временно за непродължителен период от време, поражда ли възможност той да бъде заместен от своя помощник, съгласно чл. 46, ал. 1 ЗННД, или предпоставка за заместването е само негово продължително отсъствие, както и процесуалноправният – допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си по спора на база собствени разсъждения и наличието на данни за заместването от помощник-нотариуса при изповядани общо дванадесет сделки от нотариуса в деня на прехвърлителната сделка дарение, с извод за недоказаност на иска въз основа на фактически положения, които не са твърдени от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по чл. 147, ал. 1 ГПК като факти от значение за спора.
Формулираният материалноправен въпрос относно предпоставките по чл. 46, ал. 1 ЗННД не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по същество съдържа оспорване на решаващите изводи на въззивния съд. Крайното разрешение на Добричкия окръжен съд е обусловено от извода, че независимо от продължителността, отсъствието на нотариуса от кантората към момента на изповядване на сделка, е основание за заместването му от помощник нотариуса по чл. 46, ал. 1 ЗННД, който има стажа по чл. 8, ал. 1, т. 3 и е положил изпит. Съдът не е формирал изводи за невъзможност на нотариуса да упражнява функциите си по смисъла на чл. 46, ал.1 ЗННД, а че към момента на изповядване на процесната сделка, той е отсъствал от кантората и при условията на закона е бил заместен от помощник-нотариус, който е притежавал нужната компетентност. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Както се посочи по-горе основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Липсата на повдигнат правен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК значение е достатъчен аргумент за недопускане на касационно обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е обоснована и претендираната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Както се изложи по-горе, посочената в изложението като противоречива съдебна практика не е приложена, а и не са представени доказателства, че въззивните решения, на които се позовава касаторът, са влезли в сила.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Така както е формулиран той по-скоро има теоретичен характер и не се отнася до конкретно правно разрешение. Първоинстанционният съд е указал на ответника, че валидността на сделката подлежи на доказване от него, във връзка с което са събрани относими доказателства за правоспособността на помощник-нотариуса, а в тежест на ищеца е да установи липсата на компетентност на помощник-нотариуса, което той не е сторил. В настоящият случай е доказано наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1 ЗННД, тъй като към момента на сключване на сделката нотариусът не е бил в кантората си и е бил заместван от помощник-нотариуса. Изводите на съда по приложението на правото, а именно – темпоралният период на отсъствие на нотариуса, не са обусловени от конкретни данни по делото, а се отнасят до тълкуване на закона. Липсва и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в приложеното решение по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл във връзка със задълженията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, намерили разрешение в т.1 на ТР № 1/2013 г.на ВКС,ОСГТК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на касатора следва да се възложи претендираното от ответника по касация [фирма] [населено място] юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 300/триста/ лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 308 от 25.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 546/2016 г. на Добричкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 22 от 03.01.2017 г. на П. Г. К. от [населено място].
ОСЪЖДА П. Г. К. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 300/триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: