4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С., 18.08. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1258 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. Ц. от [населено място], приподписана от адв. Надежда Р. от АК-Б., срещу въззивно решение № 6374 от 09.12.2016 г. по в.гр.д. № 753/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 4800 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 895/2015 г. на Районен съд – Разлог, ГО, втори състав, И. С. Ц. е осъден да заплати на Е. Ж. К. от [населено място] сумата 8 908,77 лв., представляваща равностойността на добита дървесина, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2015 г. до окончателното изплащане. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че спорът е важен и значим за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без обаче да е посочил правен въпрос, решен от въззивния съд, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. Ж. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ю. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че касаторът не е посочил правен въпрос, обусловил изхода на делото, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по уважен осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е установено и не се спори, че ищцата Е. К. на 15.11.2013 г. е упълномощила ответника И. Ц. с права да извършва подборна сеч и да добива дървесина от четири поземлени имота, нейна собственост, находящи се в землището на [населено място], [община], както и че ответникът е извършвал сеч и добив на дървесина в имотите. Приел е за установено, в т.ч. и от заключението на ССЕ, че от процесните имоти са добити материали общо 130,65 куб.м., като стойността на сечта възлиза на 3 387,27 лв., а продажната стойност на дървения материал възлиза на 10 934,21 лв. От правна страна съдът е приел, че в случая с упълномощаване на ответника от страна на ищцата да извърши конкретни действия – подборна сеч и добив на дървесина в собствените й имоти и с упражняване на правата по пълномощното от страна на упълномощения ответник, между страните са възникнали правоотношения по договор за мандат. В тази връзка съдът подробно е изяснил, че упълномощаването по чл. 36 ЗЗД е еднострана сделка, пораждаща единствено възможност за представително правоотношение между упълномощител и упълномощен спрямо трети лица, ако последният упражни правата по пълномощното. Ако пълномощникът започне да изпълнява правните действия, за които е упълномощен, правните последици от същите се уреждат по правилата на договора за мандат, ако не е уговорен друг източник на облигационното отношение, като в конкретния случай тъй като по делото не е установено какви точно са вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната сделка, е приел, че същите са подчинени на правилата регламентиращи договора за поръчка. В тази връзка съдът е приел, че задължението за отчитане на придобитата дървесина е възникнало в момента на нейното получаване, защото извършената подборна сеч и добива на дървесина от имотите на ищцата е било въз основа на даденото на ответника пълномощно, по силата на изричната разпоредба на чл. 292, ал. 1, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗЗД, като последиците на това правно действие на разпореждане следва да се считат възникнали направо за представляваната Е. К. и съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД за пълномощника се е породило задължението да отчете на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата равностойността на добитата от него дървесина и е уважил предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 8 908,77 лв., ведно със законните последици.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В случая в изложението се твърди, че конкретният спор е важен и значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото, но в него не е формулиран правния въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В него се съдържат твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 24.02.2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6374 от 09.12.2016 г. по в.гр.д. № 753/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, по касационна жалба вх. № 176 от 20.01.2017 г. на И. С. Ц. от [населено място].
ОСЪЖДА И. С. Ц. от [населено място] да заплати на Е. Ж. К. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: