О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С., 19.07. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4335/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, в ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г..
Образувано е по частна жалба В. И. В., действащ в качеството си на [фирма], чрез адв. Д. П., срещу определение № 635 от 17.09.2016 г. по ч. гр. д. № 504/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение
№ 5/30.08.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място], с което е отказано да се извърши поисканото заличаване на възбраната по заявление с вх. рег. № 2592/30.08.2016г. по описа на Служба по вписванията при Районен съд – [населено място].
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че видно от влязло в сила постановление за възлагане с изх. № 10234 от 05.12.2011г. по изп. д. № 20088100400069 на ЧСИ Н. Н. собствеността върху Ѕ ид. част от недвижим имот с пл. № 071020, представляващ „краварник“ в [населено място] е преминала от длъжника по изп. дело –З. И. Т. върху В. Д. К.. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 175, ал.1 ЗЗД жалбоподателят счита, че вписаната от ЧСИ С. Г. върху имота възбрана за вземането на кредитора на длъжника [фирма] е загубила своето действие и значение на обезпечение. Обосновава, че след проведената публична продан обезпечителната мярка е лишена от основание, тъй като имотът вече не принадлежи на длъжника по изпълнението и купувачът го е придобил без тежести и възбрани, които се погасили по силата на закона, като другите кредитори на длъжника след публичната продан не могат да се удовлетворят от насочване на изпълнението върху имота. Жалбоподателят придобил собствеността върху същия от купувача по публичната продан – В. Д. К., чрез продажба, обективирана в нот. акт, вписан в Служба по вписванията с № 103, т. IV, д. 681, вх. рег. № 1924/01.07.2016г., поради което на основание чл. 31, ал.2 от Правилника за вписванията има качеството на заинтересовано лице да иска заличаване на възбраната предвид бездействието на наложилото я лице – ЧСИ Г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като общо основание по чл. 280, ал.1, ГПК се поставят въпросите: 1./ „Собственикът на имот, придобит на публична продан, заинтересовано лице ли е по смисъла на Правилника за вписванията да подава заявление за заличаване на възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“, 2. / „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан и има ли право собственикът на имота да подава заявление за заличаване на възбраните?“, 3./ „ Приложима ли е нормата на чл. 175 ЗЗД по аналогия по отношение на вписаните възбрани върху продадения на публична продан недвижим имот?, 4./ „ Компетентен ли е съдията по вписванията за имот, продаден на публична продан, да заличи възбраната, наложена преди началото на публичната продан по молба на заинтересованото лице?“, 5./ „ Необходим ли е изричен акт за прекратяване действието на възбраната, наложена преди публичната продан или е достатъчно вписването на постановлението за възлагане, за да има отбелязване на заличаване на възбраната и може ли заинтересованото лице да подаде молба за заличаване?“, 6./„ Собственикът на имот, придобит от публична продан има ли право да подава заявление за заличаване на възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“. Поддържат се всички специфични основания, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се сочи и представя съдебна практика / Определение № 49/01.02.2010г. по ч. гр. д. № 13/2010г. на ВКС, II г.о., Определение № 3144/06.11.2013г. по в. ч. гр. д. № 3362/2013г. на Окръжен съд- Пловдив, Определение № 233/22.01.2013г. по в. ч. гр. д. № 3706/2012г. на Окръжен съд – Варна, Определение № 295/15.05.2014г. по в. ч. гр. д. № 267/2014г. на Окръжен съд – Добрич, Определение № 846/26.11.2015г. по в. ч. гр. д. № 745/2015г. на Окръжен съд- Враца, Определение № 2997/28.09.2012г. по в. ч. гр. д. № 2916/2012г. на Окръжен съд- Пловдив и Определение № 386/30.05.2013г. по в. ч. гр. д. № 374/2013г. на Окръжен съд – Добрич.
С определение № 393 от 18.10.2016 г. настоящото дело на ВКС е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на решение от Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2015 г.
ВКС, състав на III г. о., като констатира, че по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия е постановено тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС, намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК производството започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на частната касационна жалба по допустимост.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Със заявление № 2529/30.08.2016 г. до Служба по вписванията, [населено място], В. И. В., в качеството си на [фирма], е поискал заличаване на вписана възбрана върху недвижим имот, към което е приложил постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 10234/05.12.2011 г. по изпълнително дело № 20088100400069 на ЧСИ Н. Н., с рег. № 810 от КЧСИ, с което се възлага в собственост на В. Д. К. Ѕ идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Генерал Т., с ЕКАТТЕ 46351, част от масивна постройка, представляваща част от стопански двор, „Краварник“, без място, със застроена площ 1528 кв.м. по нотариален акт, а по актуална скица с площ от 1512 кв.м. построен в имот с номер 071020, стар идентификатор парцел № 20, от кв. 1 по плана за земеразделяне землището на селото с площ от 17 149 кв.м. по нотариален акт, а по скица 17 150 кв.м. Приложено е също и искането от ЧСИ С. Г. за вписване на възбрана върху описания недвижимия имот на длъжника З. И. Т. по изпълнително дело 20098250400703 за обезпечаване на вземането на [фирма] в размер на 52 616, 64 лв., за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 5593 по ч.гр. д. № 9980/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд и изпълнителен лист от 09.09.2009г.
С определение № 5/30.08.2016 г. на съдията по вписванията при Районен съд, [населено място], е отказано заличаването на вписаната възбрана вх. рег. № 1268/19.04.2010 по изпълнително дело № 20098250400703 на ЧСИ С. Г., по заявление с вх. № 2592/30.08.2016 г. по описа на Служба по вписванията, [населено място], като решаващият мотив на съдията по вписванията е, че искането за заличаване не е направено от лицето, което е наложило възбраната с оглед разпоредбата на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията. В мотивите е посочено, че вписаната с вх. рег. № 54101/05.08.2008г. по изп. д. № 20088100400069 на ЧСИ Н. Н. възбрана върху същия имот е заличена по искане на съдебния изпълнител.
За да потвърди обжалвания отказ окръжният съд е обосновал, че заявителят не е легитимиран да иска отмяна на заличаването без наличието на визираното в чл. 31, ал.1 от Правилника за вписванията нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая – ЧСИ С. Г..
По обуславящия правните изводи на съда правен въпрос, обобщаващ поставените от жалбоподателя такива „дали след извършена публична продан на недвижим имот подлежат на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан“ съдебната практика е уеднаквена с постановено тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 на ОСГТК на ВКС.
Съобразно мотивите на същото възбраната, наложена в изпълнителното производство, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. Нейната цел е да се запазят недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и да се осигури ефективната реализация на установеното имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Предвид това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот. Запазването на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан на недвижим имот цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. При извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащане на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача по публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите. В. възбрана осигурява по –ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане. Заличената възбрана губи своето действие, но действието на останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност и по този начин купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за възлагане. След влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В конкретния случай на заявителя, придобил собствеността върху имота от купувача по реализираната публична продан, процесната възбрана е непротивопоставима и не брани права, поради което и същият е легитимиран да иска заличаването й. Не са налице обаче предпоставки за такова заличаване. Защото както е прието и в тълкувателното дело „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези”, а процесната не е сред тях.
С оглед на изложеното обжалваното въззивно определение, с което е прието, че заявителят не е легитимиран да иска отмяна на заличаването без наличието на визираното в чл. 31, ал.1 от Правилника за вписванията нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая – ЧСИ С. Г., е в противоречие с приетото в тълкувателното решение, което обосновава допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Същото обаче е правилно като краен резултат и поради това следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4335/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 635 от 17.09.2016 г. по ч. гр. д. № 504/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 635 от 17.09.2016 г. по ч. гр. д. № 504/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: