3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и дeветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Бояджиева гр.дело № 2418 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Окръжна прокуратура – В. срещу решение № 432 от 8.04.19г. по в.гр.дело № 126/19г. на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4850 от 28.11.18г.по гр.дело № 6765/18г.на Варненския районен съд.С него е присъдено обезщетение на К. И. К. за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 2000 лв, както и 900 лв обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 13.04.18г.до окончателното изплащане.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението.
Ответникът по жалбата К. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посоченият от касатора въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило девет месеца. Срещу него е било образувано ДП № 556/17г.на ОД на МВР – Т.,пр.пр.№ 893/17г.на РП – Т.,на 13.07.17г.,започнало като бързо производство, за това,че на 13.07.17г.по ПП І-ІV, до разклона за [населено място],общ.Т., управлявал МПС – лек автомобил „LAND ROVER – RANGE ROVER”,което не е регистрирано по надлежния ред,уреден в чл.140 ал.1 ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.00г.за регистриране,отчет,пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл.345 ал.2 вр.с 1 НК.С постановление от 18.07.17г.е привлечен като обвиняем, като е взета мярка за неотклонение „подписка”.С постановление от 13.10.17г.на РП-Т. е предложено да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.С решение № 285/9.11.17г.по анд № 42/17г.на РС-Търговище, К. К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и освободен на основание чл.78а ал.1 НК от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000 лв.С решение № 104/21.12.17г.по внахд № 239/17г.на ОС-Търговище това решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.С решение № 33/13.02.18г.по анд № 47/18г.на Търговищкия районен съд, К. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Същото е протестирано от РП-Т., като с окончателно решение № 33/13.04.18г.по внахд № 52/18г.на Търговищкия окръжен съд е потвърдено решение № 33/13.02.18г.по анд № 47/18г.на РС-Търговище.За установяване на неимуществените вреди са изслушани гласни доказателства и съдебно-психиатрична експертиза, от която е установено, че към момента на освидетелстването К. К. страда от „разстройство в адаптацията – смесена тревожно – депресивна реакция”.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, характера на причиненото увреждане.Прието е,че в хода на производството ищецът е доказал,че е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания – стрес, притеснение, унижение, нарушаване на социалното му общуване.Въззивният съд е приел,че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 2 000 лв съответства на претърпените вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
В частта за имуществените вреди, решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 432 от 8.04.19г.по в.гр.дело № 126/19г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Окръжна прокуратура –В. срещу решение № 432 от 8.04.19г.по в.гр.дело № 126/19г.на Варненския окръжен съд в частта, с което е уважена претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
В частта,с която е оставена без разглеждане касационната жалба определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.