Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
София, 09.12. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1576 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 307, вр. с чл. 303 ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК.
Образувано е по подадена от Я. Т. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-Р., молба за отмяна с вх. № 9039 от 27.02.2019 г. на влязлото в сила решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което като е отменено решение № 1394 от 07.11.2016 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 4552/2016 г., са отхвърлени предявените от Я. Т. Н. против „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], искове за отмяна на заповеди № 2/18.07.2016 г. и № 215/18.07.2016 г., издадени от управителя на „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното наказание „уволнение“.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът не е съобразил постановените решения по гр.д. № 4874/2016 г. на Русенския районен съд и по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, както и че са налице две противоречиви решения – въззивно решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд и въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, тъй като предметите по делата са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на обуславящия иск, поради което моли, да се допусне отмяна на влязлото в сила решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд, ведно с произтичащите от това последици. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. К. Д. от АК-Р. поддържа молбата за отмяна на заявените основания. Претендира направените разноски за настоящото производство по отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ж. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като недопустима, тъй като не е подадена в законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок по заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а по заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК счита, че в случая не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи. Освен това оспорва молбата за отмяна на посочените основания като неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира направените разноски за производството по отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 335 от 19.08.2019 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, е неоснователна по следните съображения:
По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице. Постановените решение № 864/23.05.2018 г. по гр.д. № 4874/2016 г. по описа на Русенския районен съд и въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд не са съществували към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска – въззивно решение № 50 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. по описа на Русенския окръжен съд, влязло в сила на 19.10.2017 г., когато е постановено определение № 979 по гр.д. № 2008/2017 г., в производство по чл. 288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на процесното въззивно решение № 50 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. по описа на Русенския окръжен съд. Освен това, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена, която хипотеза в случая не е налице, а преценката на съда за даден факт не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователна е и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Съгласно разрешението, дадено в т. 5 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Настоящият случай не покрива посочения състав на отмяна.
Това е така, тъй като с решение № 50 от 03.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд, ГК, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 1394 от 07.11.2016 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 4552/2016 г. и са отхвърлени предявените от Я. Т. Н. против „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], искове за отмяна на заповеди № 2/18.07.2016 г. и № 215/18.07.2016 г., издадени от управителя на „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното наказание „уволнение“. За да отхвърли предявените искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, в случая съдът е приел, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовия договор на някое от основанията по чл.327,ал.1 КТ води до автоматичното му прекратяване, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание, като ако такова липсва, то работодателят разполага с възможност да претендира обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователно прекратеното трудово правоотношение. Посочените последици обаче настъпват само при добросъвестно упражняване на правото на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие. Ако злоупотреби с това право –например, за да избегне налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправяне на едностранното изявление, трудовото правоотношение не се прекратява на това основание. Съдът е приел, че в случая такава злоупотреба от страна на работника с правото да прекрати едностранно, без предизвестие трудовия договор е налице, тъй като още от 01.07.2016 г. е спрял да се явява на работа и към 05.07.2016 г., когато е отправил изявлението за прекратяване на договора по чл.327, ал.1, т.2 КТ, не се е явявал на работа два последователни работни дни. Приел е също така, че в случая трудовият договор не е бил прекратен към момента на налагане на дисциплинарното наказание и тъй като по делото е установено дисциплинарното нарушение – неявяване на работа два последователни работни дни, е приел, че исковете му за отмяна на заповедите на дисциплинарно уволнение като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, са уважени частично предявените от молителя срещу работодателя искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение и възнаграждение за положен извънреден труд, като е потвърдено решение № 864/23.05.2018 г. по гр.д. № 4874/2016 г. на Русенския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Я. Н. искове: за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 496 лв.; за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1223 лв.; за заплащане на обезщетение по чл. 215 КТ за 11 дни командировка на територията на ЕС през м. юни, 2016 г. от 462 евро; за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в работни дни, за периода м. октомври 2015 г.-м.юни 2016 г., над сумата от 21,55 лв. до размер от 2407,34 лв.; за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни, за периода м.октомври 2015 г.- м.май 2016 г., над брутен размер 187,24 лв. до брутен размер 1257,34 лв.; за заплащане на трудово възнаграждение, за периода м.май, 2014 г. – м.март, 2016 г., над брутен размер 192,33 лв. до брутен размер на 1 805,02 лв., ведно с претендираните лихви.
Действително, в случая решенията по в.гр.д. № 934/2016 г. и по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд са във връзка на обуславящо и обусловено решение по см. на т. 5 от ТР № 7/2014 г., тъй като един от обективно съединените искове на молителя по гр.д. № 4874/2016 г. на Русенския районен съд, чийто въззив е гр.д. № 595/2018 г. на Р., представлява претенция по чл. 221, ал. 1 КТ – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника, поради което съдът по гр.д. № 4874/2016 г. е спрял производството по същото до приключване на гр.д. № 4552/2016 г. на Р., съответно на в.гр.д. № 934/2016 на Р., защото по отношение на претенцията по чл. 221, ал. 1 КТ, обуславящо се явява решението във връзка с искането за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно уволнение. С решението по в.гр.д. № 934/2016 г. на Р. е отхвърлен искът за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на молителя. От своя страна съдът по гр.д. № 4874/2016 г. е възобновил производството по делото, а с решението, което е постановил е отхвърлил претенцията за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ на молителя като е съобразил преюдициалността на решение № 50 от 03.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд. С въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено обжалваното решение по гр.д. № 4874/2016 г. на Р. в частта му, с която е отхвърлено искането на молителя за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Следователно, в случая липсва противоречие между диспозитивите на решението по в.гр.д. № 934/2016 г., чиято отмяна се иска и решенията по гр.д. № 4874/2016 г. на Р. и по в.гр.д. 595/2018 г. на Р.. Такова противоречие щеше да е налице, ако с решението по в.гр.д. № 595/2018 г. на Р. искът на молителя за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е уважен, въпреки отхвърлянето на иска да отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, какъвто безспорно не е настоящият случай.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9039 от 27.02.2019 г. на Я. Т. Н. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 50 от 03.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. Т. Н. от [населено място] да заплати на „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: