3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3357 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – София срещу решение № 1427 от 14.06.19г.по в.гр.дело № 5933/18г.на Софийския апелативен съд в частта,с която е уважен искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата от 7 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление,за което е оправдан.
Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма прeпраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.
Ответникът по жалбата К. Д. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 40 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за успешното провеждане на иска – с влязла в сила присъда ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.Ищецът е бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство на 16.06.09г.,а присъдата по внохд № 4896/14г.на СГС, НО, ХІІІ състав, с която е признат за невиновен по вмененото му престъпление, е влязла в сила 12.03.16г.,или наказателното преследване срещу него е продължило около шест години и десет месеца.От представената справка за съдимост въззивният съд е приел,че Д. е осъждан с влязла в сила присъда по нохд № 165/89г.на СГС, и с решение по нахд № 10576/10г.на СРС,както и срещу него са образувани две прокурорски преписки на СРП за извършени престъпни деяния.Изслушани са свидетелски показания за претърпените от него вреди от неимуществен характер от наказателното преследване.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че за репариране на неимуществените вреди на ищеца е необходима сумата от 7 000 лв, като е отчел изживяния стрес и безспокойство, накърнения му авторитет в обществото,както и че е осъждан и срещу него са водени и други наказателни производства.В тази връзка е прието,че не е търпял вреди в по-голям обем от обичайните за такива случаи, както и че спрямо него не е взета тежка мярка за неотклонение.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Поставеният от касатора въпрос е разрешен в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най- пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1427 от 14.06.19г.по в.гр.дело № 5933/18г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.