14
Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
София, 07.10. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2430 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 12495/26.04.2018 г. от Е. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Б., против въззивно решение № 455 от 16.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 66 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в, с което като е потвърдено решение № 4648 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 4393/2017 г. на Варненския районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора против „Булминерал“АД [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Булминерал“АД да заплати на Е. С. солидарно с „ВМ Интернешънъл“ЕООД следните суми: 893, 31 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. март 2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 100, 19 щ. д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 852, 29 щ. д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. април 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 95, 59 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 397, 83 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и 30, 45 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г.; 1060, 80 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане, както и 81, 20 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г. С първоинстанционното решение № 4648 от 14.11.2017 г. по гр.д. № 4393/2017 г. на Варненския районен съд така предявените искове са били уважени срещу първия ответник „ВМ Интернешънъл“ЕООД и в тази част то е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. Ш. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.
Синдикът на „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ [населено място] Н. С. от [населено място] не изразява становище по нея.
С определение № 1 от 03.01.2019 г. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси от материален и процесуален характер, както следва: материалноправният въпрос, обусловил изхода на спора, а именно – какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме. Понастоящем по този правен въпрос е налице установена съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно: решение № 168 от 12.06.2019 г. по гр.д. № 2476/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 157 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 1741/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав на ВКС и на която приетото във въззивното решение й противоречи, поради което по този въпрос е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; Касационното обжалване е допуснато на същото основание и по процесуалноправния въпрос, също обуславящ изхода на делото, а именно – длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните.
По материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 39а, ал.1 КТК вр. с чл. 27, ал.1 КТК, съобразявайки разрешението, дадено с установената съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, приема следното:
Съгласно Конвенцията на организацията на О. нации по морско право (Обн. ДВ., бр.73 от 27.08.1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30.08.1996г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т.1 и т.2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море.
Във вътрешното ни законодателство, връзката между кораба и държавата на знамето е уредена в чл. 27 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), който гласи, че под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България и 5. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг може да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България. Съгласно чл. 33, ал.1 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище, като регистровите книги се водят от регионалните звена на Изпълнителната агенция „Морска администрация“. Съгласно чл. 34, ал. 5 КТК, регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 КТК, кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги, ако е нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ, т.е. от българско физическо или юридическо лице; физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България.
В тази връзка беърбоут чартьорът е наемател, на когото са предоставени пълни права по владение и контрол върху кораба, включително правото да наема екипаж. Той е корабопритежател и работодател (чл.9, ал.3 КТК, пар.1, т.7 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и чл.199а КТК). Съгласно императивната разпоредба на чл.88б КТК трудовото правоотношение по престиране на работна сила на кораб възниква между корабопритежателя (в частност беърбоут чартьора) и членовете на екипажа на кораба. Беърбоут чартьорът се вписва в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър (чл.10, т.13 от Наредба №1/2003г. за вписване в регистъра на корабите). В полза на беърбоут чартьора се издава свидетелство за регистрация, което удостоверява качеството на беърбоут чартьор и правото му да плава под български флаг (чл.13, ал.5 Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи). Беърбоут чартьорът се вписва и в корабния дневник, доколкото там се отразява цялостната дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа.
Подбеърбоут чартьорът е пренаемател, който има същите права като беърбоут чартьора, доколкото ги получава от него и има качеството на корабопритежател и на работодател (чл.199г КТК). Вписва се в регистрите на корабите като беърбоут чартьор. При конкуренция на права между беърбоут чартьора и подбеърбоут чартьора относно това кой е корабопритежател и работодател, право има този, който е вписан в регистровите книги за вписване на корабите (чл.43 КТК), тъй като спрямо трети лица корабопритежател ще е лицето, което е вписано като беърбоут чартьор в регистъра.
Съгласно чл. 35 КТК, на корабите, вписани в регистровите книги се издава свидетелство за регистрация, а съгласно чл. 35а КТК, на корабите, наети по договор за беърбоут чартър се издава временно свидетелство за регистрация, удостоверяващ правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.
Корабният мениджър комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл.225а, т.2 КТК). По силата на закона извършените действия по наемане на екипаж на кораб винаги са от името на корабопритежателя. В случай че корабният мениджър е имал пълномощно, дори да е договарял от свое име и да не е заявил, че действа от чуждо име, правните последици ще настъпят в патримониума на корабопритежателя по силата на закона. Това следва от нормата на чл. 225а, т.2 КТК, която изрично постановява, че корабният мениджър действа от името на корабопритежателя, както и от правилото на чл. 88б КТК, според която правоотношението по предоставяне на работна сила на кораб е винаги между корабопритежател и корабния екипаж, както и от разпоредбата на чл. 199ж КТК, според която корабопритежателят дължи трудовото възнаграждение на наетия корабен екипаж.
В случай, че корабният мениджър е действал без пълномощно, действията по наемане на корабен екипаж ще са действия без представителна власт (чл.42, ал.2 ЗЗД) в отношенията между корабопритежателя и екипажа. Потвърждаване на действията от мнимо представлявания следва да се извършат в писмена форма, доколкото за трудовия договор се изисква писмена форма за действителност. В трудовото право обаче потвърждаването на сключен трудов договор може да се извърши и с конклудентни действия и да обвърже корабопритежателя, когато работникът е бил добросъвестен. Съгласно чл.405а, ал.3 КТ отношенията между работодателя и работника по повод престиране на работна сила са винаги трудови отношения и се уреждат като по действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. В случая трудовото правоотношение между корабопритежателя и екипажа, при действия без представителна власт и липса на писмено потвърждаване, ще се уреди по действителен трудов договор, при условие че постъпилият на работа работник е бил добросъвестен. Добросъвестен ще е този работник и служител, който не е знаел за съществуващия порок, т.е. не е знаел за липсата на представителна власт на корабния мениджър (добросъвестността е незнанието на факт с правни последици). В този случай трудовото правоотношение между каробопритежателя и членовете на екипажа ще има същото съдържание както потвърдения с конклудентни действия договор.
Когато корабният мениджър е осъден с влязло в сила решение да плати трудово възнаграждение на член на корабния екипаж, не съществува пречка (липсва субективен идентитет и съответно СПН) работникът или служителят да води дело срещу работодателя (корабопритежателя) за същото, при условие и доколкото не е извършено плащане от корабния мениджър, иначе работникът или служителят ще се обогати неоснователно, тъй като ще получи два пъти една и съща престация.
При тази уредба на закона, корабите, наети по договор за беърбоут чартър от лице, извън обхвата на тези по чл. 27, ал.1 КТ, не могат да плават под знамето на Република България; не могат да бъдат вписани в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (чл. 39а, ал.1 КТК), нито може да им бъде издадено временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме (чл.35а КТК). Всяко вписване, извършено в нарушение на тези императивни норми на закона е недействително и не може да породи правни последици.
Когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал.1 КТ, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартьора, комуто е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършено последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация е непротивопоставимо по отношение на всички трети лица, в т.ч. на екипажа на кораба, чието правно положение съгласно чл. 12 КТК се урежда от закона на знамето на кораба.
По процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът постановява решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, във връзка с дадените отговори на поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, намира следното:
В обжалваното решение на въззивния съд е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ С.А., М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото – „Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг Р България, е бил предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Ш. лоджистик“ С.А. – М. острови като подбеърбоут чартьор, за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Ш. лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“, със срок до 07.05.2016 г. Установено е, че с два индивидуални трудови договора от 22.12.2014 г. и от 14.07.2015 г. ищецът е назначен на длъжност като „моряк“, с място на работа м/к „Батя“, които са сключени с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Г., с уговорено месечно трудово възнаграждение, по първия договор 1000 щ.д. и по втория – 1200 щ.д. Установено е, че дължимото трудово възнаграждение от работодателя не е било изплатено.
Прието е, че с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по смисъла на чл.9, ал.3 КТК и затова задължението за заплащане на възнаграждението е за сметка на наемателя, т.е. на „Ш. Л. С.А.“, а не на първоначалния наемател. Посочено е, че аргумент в тази насока е и факта, че трудовите договори с ищеца са сключени с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, който е бил корабен мениджър на „Ш. Л. С.А.“. Прието е за неоснователно позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл.199з КТК, доколкото същата се отнася до вреди, възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, каквото качеството нямат членовете на екипажа. За пълнота е отбелязано, че в конкретния случай двата индивидуални трудови договора на ищеца са сключени с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, като в същите не е упоменато, че дружеството действа съобразно предоставени му правомощия по договор за корабен мениджмънт с „Ш. Л. С.А.“, М. острови. В тази връзка въззивният съд е приел, че правата и задълженията по трудовите договори са възникнали в правната сфера на „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ЕООД, поради което е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на „Булминерал“ АД, ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, сключил трудовите договори за сметка на корабопритежателя „Ш. лоджистик“ С.А. като неоснователни.
С първоинстнанционното решение по делото предявените от ищеца искове са уважени срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и в тази му част решението е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК.
Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на исковете, прилагайки към процесното правоотношение правилата на Кодекса на труда, без да съобрази, че приложимите норми към морския трудов договор са: Конвенция на организацията на О. нации по морско право (Обн. ДВ. бр.73 от 27 август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 август 1996г.); Морска трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-ото НС на 27.05.2009 г. – ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.,); Кодекс на търговското корабоплаване; Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.); Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г.) и Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.).
Съгласно Глава Втора (Трудови отношения) от Морска трудова конвенция (т.1, б. а и б. с), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба (§1, 7 ДР), а съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.
Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът ( лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. h от Морска трудова конвенция) не е работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения с екипажа на кораба. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б КТК). Мениджърът действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 27, ал.1, т. 5 КТК, под знамето на Република България може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал.1, т. 2, т.3 и т. 4 КТК, т.е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (чл. 33, ал.1 КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1, т.1 КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал.1, т.5 КТК. Само при спазване на тези изисквания на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35а КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363, ал.1 и ал. 2 КТК.
Тази правна уредба не е съобразена от въззивния съд при формиране на изводи, че моряците на кораб „Батя” са били наети от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от името и за сметка на „Ш. лоджистик“ С.А., който е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК; че „Булминерал“ АД не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Въззивният съд е формирал изводите си и в нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК без да обсъди въведените от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционното решение относно недействителността на извършеното вписване на „Ш. лоджистик“ С.А., както и относно отговорността на ответника „Булминерал” АД като корабопритежател, както и приложените в подкрепа на този довод временно свидетелство за регистрация на кораба в пристанище В., издадено на „Булминерал” АД, с което му е разрешено да издигне националното знаме на Република България на кораб „Батя”, извлечение от корабния дневник на м/к „Батя” и удостоверения на Агенция „Морска администрация от 02.02.2016 г. и от 30.06.2016 г. за извършените вписвания в регистъра на корабите.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, при разрешаване на който съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Търговско акционерно дружество „Ш. лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Република М. острови, т.е., е правен субект извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал.1 КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Ш. лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Ш. лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е Република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредбата за корабните документи.
Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Ш. лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото чартьорът е могъл да плава под чуждо, но не и българско знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се трети добросъвестни лица е и недействителното, извършеното в нарушение на закона вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 22.12.2014 г. и от 14.07.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т.2 КТК комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т.е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения, в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. В конкретния случай трудовите договори с ищеца са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което като противоречащи на закона са недействителни. При сключването и изпълнението им работникът е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на работника се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на §1, т. 7 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредбата за трудовите отношения е корабопритежателят „Булминерал” АД, вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 -2016 година. По делото е установено по несъмнен начин, че работникът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьор) „Булминерал АД е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, вкл. изплатил трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД е работодател на екипажа по смисъла на §1, 7 ДР от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 КТК отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.
Предвид изложеното, предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забава са основателни в размер, определен въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от настоящия съдебен състав, според което дължимото брутно възнаграждение, за периода м. март 2015 г. до 02.09.2015 г., е в общ размер на 3 206, 23 щатски долара, с дължимата лихва за забава, както следва: 893, 31 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. март 2015 год., както и 100, 19 щ. д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 852, 29 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. април 2015 г., както и 95, 59 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г.; 397, 83 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юли 2015 г., както и 30, 45 щ.д., представляващи лихва за забава, за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г.; 1060, 80 щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през периода от 01.08.2015 г. до 02.09.2015 г., както и 81, 20 щ.д., представляващи лихва за забава, за периода от 03.09.2015 г. до 03.06.2016 г.
Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „моряк”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чиито корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е действителния работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност следва от правната уредба на правоотношението, предвид което с оглед гореизложените мотиви искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2010 г. ОСГК на ВКС.
В настоящето производство съдът не е обвързан и от влязлото в сила решение на Варненски районен съд, поради липсата на субективен идентитет.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 455 от 16.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 66 по описа за 2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Е. Н. С. против „Булминерал“АД /в несъстоятелност/ [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 КТК, за сумите, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд в размер на 893, 31 щ.д., за м. март 2015 г.; 852, 29 щ. д., за м. април 2015 г.; 397, 83 щ.д., за м. юли 2015 г.; 1060, 80 щ.д., за периода от 01.08.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 307,43 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения, за периода 28.04.2015 г. до 03.06.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Булминерал“АД/в несъстоятелност/ [населено място], представлявано от синдика Я. Н. С. от [населено място], да заплати на Е. Н. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК, сумите, представляващи нетно трудово възнаграждение в размер на на 893, 31 щ.д., за м. март 2015 г.; 852,