2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 04.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 3402 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 21188 от 10.07.2019г. от П. С. С. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. А. В. С. от АК-П., адв. С. З. Л. от АК-П. и адв. П. Ю. от АК-П., против въззивно решение № 768 от 14.06.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1065/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, с което като е потвърдено решение № 1386 от 11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 16474/2018 г. на Пловдивския районен съд, ХІ с-в, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от касатора против Основно училище „П. С.” [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
След като прецени данните по делото, касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да спре производството по делото на основание чл. 292 ГПК, по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за защита срещу незаконно уволнение, които са отхвърлени, като трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че той не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността – О. „Магистър“, въведена със Заповед № РД 339/02.11.2016 г., допълнена със Заповед № РД-10-1778/21.03.2018 г. в нарочна длъжностна характеристика.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, част от въпросите, поставени от касатора, са – за разграничението на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, както и допустимо ли е работодателят да въведе изисквания за заемане на определена длъжност, извън тези, предвидени в нормативен акт, с твърдението че те са обуславящи за изхода на делото и са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което сочи практика на ВКС – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Разрешаването на тези правни въпроси са свързани с образуваното тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по правни въпроси, свързани с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС по посочените правни въпроси, настоящото производство следва да бъде спряно във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 2, до постановяване на решение по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 3402/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, до постановяване на решение по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: