Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр.София, 05.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 2450/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Камара на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ срещу решение от 17.01.2019г. по дисциплинарно дело № 19 по описа за 2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Съвета на КЧСИ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А. А. за извършените от него нарушения по изп.д.№ 20077570400702 по негов опис. Дисциплинарният състав е отказал да наложи наказание и е прекратил производството поради изтичане на абсолютната давност на основание чл.69, ал.1 ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита за погрешен извода на Дисциплинарната комисия, че е изтекла абсолютната тригодишна давност по чл.69, ал.1, предложение второ ЗЧСИ, тъй като нарушението, състоящо се в противоправно бездействие – неизвършването на превод на сумата 13000лв. в полза на правоимащото лице, е продължило както към момента на извършената проверка, така и към момента на подаването на искането за дисциплинарно наказание, а продължава и към настоящия момент. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото на Дисциплинарната комисия за произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Частният съдебен изпълнител А. А. не взема писмено становище по жалбата. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв.А. поддържа становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, евентуално – за неоснователност на жалбата. Твърди, че е изтекла абсолютната давност за налагане на наказание за нарушението, както и че не е извършил такова, тъй като значителен период от време е бил в отпуск по болест, след това е бил лишен от права, задълженията му са били поети от неговия заместник, който е извършил нарушението, архивирайки делото без да преведе съответната част от сумата – 13000лв., получена от публичната продан, на правоимащата съделителка, не е знаел за допуснатото нарушение, а след като са възстановени правата му е констатирал, че в специалната сметка не са останали достатъчно средства и поради това не може да преведе сумата. Искането е производството да се прекрати поради просрочие на жалбата или да се потвърди решението на ДК на КЧСИ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните, приема следното:
По изпълнително дело № 20077570400702 частният съдебен изпълнител А. А. е извършил публична продан на недвижим имот, който е възложен с постановление за възлагане от 15.12.2007г., влязло в сила на 08.01.2008г. за цена 26000лв. Съгласно представения изпълнителен лист цената от публичната продан на делбения имот е следвало да се раздели от ЧСИ между съделителите както следва : Ѕ за С. Н. И. и Е. П. П. и Ѕ за съделителката Р. Л. А.. Полагаемата част от сумата е изплатена на първите двама съделители на 17.06.2008г. Р. А. с молба от 09.07.2009г. е посочила банкова сметка, по която да й бъде преведена нейната част от сумата, възлизаща на 13000лв. Върху молбата на същата дата е поставена резолюция „КД”, но превод на сумата не е извършен в седмодневния срок до 16.07.2009г. Към този момент ЧСИ А. е бил в продължителен отпуск по болест и неговите задължения са изпълнявани от помощник ЧСИ П., който е поставил резолюцията. Няма данни ЧСИ А. да се е запознал с молбата след изтичане на отпуска. Безспорно е също, че за времето от 15.07.2013г. до 10.09.2016г. ЧСИ А. е бил лишен от права. През 2018г. съделителката А. е констатирала, че по сметката й все още липсва превод на сумата и е подала жалбата, въз основа на която е извършена проверката и е подадено искането на съвета на КЧСИ. Препис от жалбата е връчен за становище на ЧСИ на 23.04.2018г. Сумата не е преведена и към настоящия момент. Липсата на превод не се оспорва от ЧСИ А., като същият поддържа, че това се дължи на липса на средства по специалната му сметка след възстановяване на правата му. При тези данни дисциплинарният състав е приел, че частният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.455 ГПК, която предвижда, че изплащането на сумите става в едноседмичен срок, а ако взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Приел е също, че обективните факти – ползван отпуск по болест и лишаване от права,не обосновават друг извод, тъй като съгласно чл.32 от Етичния кодекс на ЧСИ Частният съдебен изпълнител упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и служители и отговаря съобразно правилата на този Кодекс и за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Според състава обаче дисциплинарната отговорност за това нарушение е погасена с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.69, ал.1, предложение второ ЗЧСИ, поради което е прекратил производството.
Този решаващ извод в обжалваното решение противоречи на материалния закон – чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ. Според тази норма началният момент, от който започва да тече тригодишната давност, е извършването на нарушението. В случая нарушението е на разпоредбата на чл.455, ал.2 и ал.3 от действащия ГПК. Нормата въвежда задължение за частния съдебен изпълнител да преведе сумата в седмодневен срок по посочената банкова сметка, съответно при непосочване на такава – да съхранява сумата по своята сметка до поискване от страна на взискателя. Задължението е безсрочно и не зависи от това дали и кога изпълнителното дело е прекратено. Следователно нарушението на това задължение не е еднократно действие, а трайно поддържано от нарушителя състояние, което се изразява в липсата на сумата по сметката на частния съдебен изпълнител и се установява към момента на поискването й от взискателя. В случая искането на взискателя по смисъла на чл.455, ал.2 ГПК е отправено към заместника на частния съдебен изпълнител през 2009г. Налице е обаче и последващо искане от взискателя, релевирано с жалбата от 2018г., надлежно връчена на ЧСИ на 23.04.2018г. Тогава е констатирана и липсата на сумата и е започнал да тече тригодишният срок по чл.69, ал.1, предложение второ от ЗЧСИ, поради което от този момент до искането на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство, давността не е изтекла.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, с което производството е прекратено поради изтекла тригодишна погасителна давност е неправилно и следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на Дисциплинарната комисия за постановяване на решение по съществото на спора, който следва да се произнесе и по релевираните от ЧСИ А. възражения в тази насока. Сторените от страните съдебноделоводни разноски по настоящото дело, следва да се съобразят с оглед крайния резултат, от решаващия дисциплинарен състав.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 17.01.2019г. по дисциплинарно дело № 19 по описа за 2018г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е прекратено производството по делото поради погасяване по давност на дисциплинарните правомощия по отношение на нарушението на частния съдебен изпълнител А. А., описано в искане на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители с № 4192 от 29.10.2018г.
ВРЪЩА делото на друг състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България за произнасяне по съществото на спора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: