1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 15.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на осми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 22 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ф. П. и К. М. П. чрез адв.П. К. срещу решение № 2815 от 17.04.19г.по в.гр.дело № 6339/18г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № 339972/15.02.18г.на СРС,78 състав по гр.дело № 39853/17г.в частта,в която изцяло са отхвърлени искове по чл.200 ал.1 КТ,предявени от А. Ф. П. и К. М. П. против „Калцата“ЕООД да заплати солидарно с „“Тера холд“ЕООД сумите от по 120 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди на двете и сумата от 23 040 лв обезщетение за имуществени вреди– само на втората ответница от трудова злополука, настъпила на 17.06.14г.с наследодателя им М. Д. П..
Жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да провери правилността на правната квалификация,при въведени оплаквания във въззивната жалба и как следва да определи действителната правна квалификация и приложимата материалноправна норма – от въведените с исковата молба твърдения или от направената в исковата молба правна квалификация на ищеца; Представлява ли нов иск или изменение на иска уточняването на правната квалификация на предявените искове без въвеждане на нови факти и обстоятелства ; Ако бъде констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума , длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да констатира това обстоятелство и да бъдат дадени указания за неговото отстраняване по реда на чл.129 ГПК; Може ли солидарността да бъде последица от различни юридически факти – когато организацията на работата, ръководството и контролът са осъществявани от служители от едно предприятие , а другото предприятие е работодател на пострадалия, могат ли двете предприятия да отговарят за непозволено увреждане солидарно – предприятието работодател по чл.200 КТ, а предприятието възложител на работата – по чл.49 ЗЗД.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
В частта,с която „Тера холд“ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ сумата от по 120 000 на А. Ф. П. и на К. М. П. – обезщетение за неимуществени вреди и на А. Ф. П. сумата 23 040 лв – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 17.06.14г.до окончателното изплащане, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта,с която е отхвърлен искът срещу втория ответник „Калцата“ЕООД.
Въззивният съд е приел,че не е налице основание за ангажиране на отговорността на „Калцата“ЕООД по чл.200 КТ,тъй като нито има твърдения,нито са представени доказателства от страна на ищците,че този ответник е бил в трудово правоотношение с техния наследодател.
Във връзка с твърденията на въззивниците,че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за солидарната отговорност на „Калцата“ЕООД като възложител на работата, съдът е изложил съображения,че направеното уточнение на исковата молба в този смисъл пред първата инстанция представлява предявяване на нов иск,което е недопустимо съгласно чл.214 ал.1 ГПК.Освен това, искове с размери от по 120 000 лв не са били родово подсъдни на СРС по смисъла на чл.104 т.4 ГПК и произнасяне по тях би било недопустимо и на това основание
Настоящият съдебен състав на Трето г.о. на ВКС намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита,че е налице противоречие с практиката на ВКС /р.162 от 17.12.14г.по гр.дело № 1742/13г.на ТК, 2-ро отд.; р.287 от 13.06.11г.по гр.д.№ 272/10г.на 4-то г.о.;р.158 от 3.08.12г. по гр.д.№ 1114/11г. на 3-то г.о./ по процесуалноправните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да провери правилността на правната квалификация,при въведени оплаквания във въззивната жалба и как следва да определи действителната правна квалификация и приложимата материалноправна норма – от въведените с исковата молба твърдения или от направената в исковата молба правна квалификация на ищеца; Представлява ли нов иск или изменение на иска уточняването на правната квалификация на предявените искове без въвеждане на нови факти и обстоятелства ; Ако бъде констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума , длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да констатира това обстоятелство и да бъдат дадени указания за неговото отстраняване по реда на чл.129 ГПК.
Материалноправният въпрос не е разрешаван от въззивния съд,тъй като е прието,че солидарната отговорност на двамата ответници се претендира на основание чл.200 ал.1 КТ.Този въпрос следва да намери отговор при решаване на спора по същество.
Жалбоподателите не дължат внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2815 от 17.04.19г. по в.гр.дело № 6339/18г.на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.