O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
[населено място], 08.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3257/2019г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 76205/10.06.2019 г. на В. В. Т., чрез адв. С. К., срещу определение от 25.03.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14800/2018 г. за оставяне без уважение на молба на жалбоподателя с искане за допълване, в частта за разноски, на постановеното по делото определение № 1305 от 17. 01.2019 г. С определението от 17.01.2019 градският съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като е отменил определение от 11.07.2018 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 1050/2018 г., е изменил постановеното първоинстанционно решение № I – 31- 3999481 oт 03.05.2018 г. като е осъдил „Т. София“ ЕАД за разноски в първоинстанционното производство в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение за представителство при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, а така също е оставил без уважение частна жалба на страната срещу разпореждане от 26.07.2018 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на искане за присъждане на разноски в производство за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила първоинстанционно решение.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно като се поддържа, че в производствата образувани по частни жалби срещу определения на по –долна инстанция, чл. 81 ГПК намира приложение и разноски се присъждат, поради което изводът на градския съд да не присъди разноски, тъй като производството е по чл. 248 ГПК с предмет разноските по основния материално- правен спор пред съответната инстанция, в което не се допуска кумулиране на нови задължения на страните за адвокатска защита, е неправилен. Изложени са и доводи по допустимостта на частната жалба, като се поддържа, че обжалваното сега определение подлежи на инстанционен контрол пред ВКС като страната се позовава на т. 24 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС съгл. която определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК., а също и на т.1 ТР №5/2015 г. на ОСГТК съгл. която определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 ГПК е и въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските. Цитира се и нетълкувателна практика на ВКС.
„Т. София“- ЕАД като ответна страна не ангажира писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация ( страна по делото в производството пред СГС актът, по което се обжалва ), с правен интерес от предприетото процесуално действие ( молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение ), но същата се явява недопустима като подадена извън преклузивния едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 вр чл. 274, ал. 2 ГПК, като съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 1050/2018 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по отрицателния установителен иск на Д. К. Х., чрез адв. В. В. Т., срещу „Т. София“- ЕАД, че не дължи сумата от 648.08 лв. за вземане от цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за съответния период като погасено по давност. Пред районния съд ищецът Д. Х. e представляван от адв. В. Т. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, видно от пълномощното и договора за правна помощ и съдействие.
С решението по делото районният съд е уважил искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 369 лв. за сумата от 150 лв. С определението от 11.07.2018 г. съдът е оставил молбата на адв. В. Т. за допълване на решението в частта за разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 300 лв. за безплатно процесуално представителство без уважение.
Производството пред СГС по ч. гр.д. № 14800 /2018 г. е образувано по частната жалба от 24.07.2018 г. на адв. В. Т. срещу определението на СРС от 11.07.2018 г. Видно от кориците на делото пред СГС ( л. 7, л. 10 и л. 12) в производството по обжалване на определението от 11.07.2018 г. адв. В. Т. е представляван по силата на валидно за съответната инстанция пълномощно от адв. С. А. К., с адрес на упражняване на дейността, както е посочено в самото пълномощно, [населено място], [улица], ет. 1 (офис – партер). В самата частна жалба, както и в допълнението- уточнение към нея от 10.08.2018 г., като съдебен адрес за призоваване и съобщения е посочен: [населено място], [улица], ет. 1 (офис – партер). В молбата от 11.02.2019 г. за допълване на постановено по делото определение, за което градският съд е приел, че не подлежи на касационно обжалване, също е посочен като съдебен адрес за призоваване и съобщения адресът на кантората на процесуалния представител на страната – а именно [улица], ет. 1 (офис – партер).
Видно от обратния отрязък- разписка на съобщението за връчване на обжалването сега определение, същото е връчено на 08.04.2019 г. на Е. И., работник – служител, със задължение да предаде, на адреса на кантората на адвокат К.- [улица], ет. 1 (офис – партер).
При това положение, независимо, че на съобщението като адресат е посочен само В. В. Т. и е попълнена т. 2, вместо т. 3 от обратния отрязък – разписка, която т. 3 се попълва когато се връчва на служител в адвокатска кантора, е налице хипотезата на чл. 51, ал.1 , изр. 2-ро ГПК, съгласно която разпоредба връчването в кантората на адвокат може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, и това е така тъй като е спазаено изискването да е посочено името и качеството на получателя, намерен в кантората. Връчването на препис от обжалваното сега определение на 08.04.2019 г. следователно е редовно като е налице връчване на надлежно упълномощен процесуален представител, което съгл. чл. 45, изр. 2-ро ГПК е равностойно на лично връчване.
Броен от датата на редовното връчване т.с. от 08. 04.2019 г. едноседмичният срок за обжалване на определение 25.03.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14800/2018 г. е изтекъл на 15.04.2019 г. Подадената на 10.06.2019 г. частна жалба е просрочена с повече от месец и половина и това е достатъчно основание същата да се остави без разглеждане което прави безпредметно обсъждането на доводите за нейната допустимост с оглед обжалваемостта на атакувания акт пред ВКС.
Като недопустима частната жалба следва да се остави без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, с-в на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 76205/10.06.2019 г. на В. В. Т., чрез адв. С. К., срещу определение от 25. 03 .2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14800/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3257/2019г, по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: