4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 13.02. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3831 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Р. и В. Г. К. срещу решение № VІ-6 от 18.02.19г.по в.гр.дело № 780/18г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 517 от 27.03.18г.по гр.дело № 7544/17г.на Бургаския районен съд. С него е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на „Иватотрейд”ЕООД договор за дарение, обективиран в нот.акт № 164, т.І., рег.№ 5072, н.д.№ 675/24.10.12г.на нотариус А. Д. с район на действие БРС,с който Къна Г. Р. и С. Г. Р. са дарили на сестрата на последния – В. Г. К. 5/6 ид.части от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица],вх.2,ет.8,ап.15, досежно собствената на С. Г. Р. 1/6 идеална част от имота.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса : Приложим ли е искът по чл.135 ЗЗД по отношение на авалиста на запис на заповед; и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : Когато подписаната запис на заповед има обезпечителен характер, от кой момент следва да се приеме качеството на длъжник на подписалия записа на заповед – от нейното подписване или от предявяването й.
Ответникът по жалбата „Иватотрейд”ЕООД счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответникът С. Р. е авалист на запис на заповед,издадена на 27.12.11г.от същия в качеството на управител на „Акрукс тур”ЕООД в полза на „Иватотрейд”ЕООД. Записът на заповед е за задължение на дружеството в размер на 1 милион лева, платими на предявяване. С влезли в сила три съдебни решения е установено със сила на пресъдено нещо наличието на задължение на С. Р. към ищцовото дружество в размер на 640 000 лв,основано на записа на заповед. Процесното дарение от С. Р. в полза на В. К. е извършено на 24.10.12г.,преди предявяването на записа на заповед през 2013г.,установено от съдебните решения.
При тези факти от правна страна въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за успешното провеждане на иска – безвъзмездна сделка между ответниците, увреждаща интересите на ищцовото дружество – кредитор на Р.- прехвърлител на процесното имущество.Изложени са съображения,че вземането на ищеца по записа на заповед спрямо солидарните длъжници / издателя и авалиста/ е възникнало още с издаването на ценната книга на 27.12.11г.,а с предявяването й през 2013г.само е настъпил падежът ,т.е.вземането на кредитора е станало изискуемо.При липсата на твърдения за плащане на задължението по записа на заповед,е прието,че на самостоятелно основание /менителнично поръчителство/ответникът има качеството на длъжник спрямо ищцовото дружество към момента на сключване на процесното дарение.
Върховният касационен съд намира,че релевираните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса приложим ли е искът по чл.135 ЗЗД по отношение на авалиста на запис на заповед, тъй като е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на Върховния касационен съд / р.№ 386/25.03.15г.по гр.д.№ 1490/14г.на ІV г.о.; р.№ 26/24.04.14г.по т.д.№ 1027/13г.,ІІ т.о.; р.№ 104/25.07.16г.по гр.д.№ 5345/15г. на ІІІ г.о./Отговорът на поставения въпрос, следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта.Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето,за което се дава. Авалистът от своя страна не може да противопостави на приносителя на запис на заповед възражения, които би могъл да наведе хоноратът. При логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 485, ал.2 ТЗ и чл. 461 ТЗ се налага изводът за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка-авал. С оглед на тази характеристика на менителничното поръчителство за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД. Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение, като в този случай записа на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. При тези съображения следва извода, че задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер, като съществременно авалистът отговаря както лицето,за което е поръчителствал.Следователно лицето, подписало запис на заповед е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.Пасивната му легитимация се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от евентуалното казуално отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед.
По въпроса: Когато подписаната запис на заповед има обезпечителен характер, от кой момент следва да се приеме качеството на длъжник на подписалия записа на заповед – от нейното подписване или от предявяването й,жалбоподателите не са обосновали допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – не са посочили какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика,каквато жалбоподателите не сочат,както и към необходимост от промяна на непротиворечива,но погрешна съдебна практика, на която липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когото произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му ,което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват при наличието на постоянна съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ – 6 от 18.02.19г. по в.гр.дело № 780/18г.на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН [ЕГН] и В. Г. К. ,ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Иватотрейд” ЕООД [населено място] сумата 200 лв. /двеста/разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.