О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 24.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3802/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “СЕЛЕВКИДИ”ЕООД, подадена чрез пълномощника му адвокат А. И. член на САК, срещу въззивно решение №4497 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело №7400/2018г., 111-В въззивен състав Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.03.2018 год., постановено по гр.дело № 42691/2017 г. на СРС, І Г.О., 51 състав, с което „СЕЛЕВКИДИ“ ЕООД, е осъдено да заплати на И. Д. Б. на основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 6000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия от 27.10.2015 г., публикувана на интернет- страницата www.CRIMES.bg, със заглавие „Преподавател спи със студентки от Софийския срещу шестици“ и подзаглавие „Пострадала от натиска: изнудваше ме за среща в таен офис, за да пием вино…“, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 240 лв. – съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, обуславящ изхода на делото в противоречие със задължителната практика и практиката на ВКС – основание чл.280, ал.1 , т.1 от ГПК. Счита, че това е въпросът относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размер на справедливо обезщетение на неимуществени вреди. Твърди, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС изразена в: ППВС №4/23.12.1968г., “относно справедливостта като критерии при определяне на размера на обезщетението при деликт, което не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства -обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение”.Твърди също, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС относно размера на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по дела с ответник медии, а именно: Решение №260 от 24.10.2017г. по гр.дело №5190/2016г., 4 ГО ВКС, с което е присъдено обезщетение в размер на 2 000 лева; Решение №263 от 15.02.201 Зг. по гр.дело №1740/2011 г., 3 ГО ВКС, с което за три обидни публикации на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 10000 лева; Решение №148 от 10.07.2015г. по гр.дело №6318/2014г., 3 ГО ВКС, с което е присъдено обезщетение в размер на 2000 лева; Решение №369 от 26.11.2015г. по гр.дело №2098/2015г., 4 ГО ВКС, с което е присъдено обезщетение в размер на 2 000 лева.
Ответната страна И. Д. Б., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, не е подал писмен отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на статия от 27.10.2015 г., публикувана на интернет – страницата www.crimes.bg, собственост на отвеника, със заглавие „Преподавател спи със студентки от Софийския срещу шестици“ и подзаглавие „Пострадала от натиска: изнудваше ме за среща в таен офис, за да пием вино…“.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от ангажираните по делото доказателства се установява по безспорен начин, както публикуването на процесната статия в интернет-страницата www.crimes.bg, собственост на отвеника, така също и че фактите и обстоятелствата, отразени в статията от 27.10.2015 г., съдържат клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищеца; че са налице всички предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, като собственик и издател на сайта; че спорният въпрос по делото е относно размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Понятието ,,справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Счел е също, че дължимото обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от 6000 лв. и отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД за репариране на вредите по справедливост. При определяне размера на това обезщетение е взел предвид следните обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай, а именно: 1/ характера на противоправното деяние, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения и факти, опозоряващи доброто име, честта и достойнството на ищеца; 2/ обстоятелството, че позорящите ищеца неверни твърдения са изразени публично, чрез интернет-сайт, и са станали достояние на широк кръг лица, в това число колеги и студенти на ищеца; 3/ негативните емоционални преживявания и дискомфорт на ищеца, установени с показанията на свидетелите, преживените стрес и притеснение; 4/ обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай с поставения въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размер на справедливо обезщетение на неимуществени вреди, не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. Отговор на този въпрос е даден с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т.11, с което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Установената задължителна съдебна практика, която е обективирана и в множество решения на ВКС, в това число и посочените от касатора, приема, че дължимото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди, съгласно законовия критерий за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД, се определя според установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства. Отговорността за вреди от деликт следва да се ангажира не само когато са нарушени законови норми, но и при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму, от което са накърнени правата, честта или достойнството на отделната личност. В този смисъл, отговорността за поправяне на вредите от публикувани статии и материали в печатни или електронни издания, които съдържат обидни или клеветнически изявления и квалификации за определени лица, обективно произтича от качеството възложител на автора на материала, на основание чл.49 ЗЗД, разпространил невярната информация в свой или чужд интерес. Когато публикацията е насочена срещу лице с общественозначима професия, както е в процесния случай, по отношение на която обективно са завишени изискванията за почтеност и професионализъм, естествено и логично е клеветите и обидите да засегнат в по-голяма степен личния му живот, поради което създадените неудобства и притеснения от публикуваните клевети и обиди следва да се преценяват и с оглед обществената значимост на длъжността, която заема. В случая въззивният съд не се е отклонил от даденото правно разрешение.
Следва да се посочи, че поставеният от касатора въпрос е привързан към оплакването му за необоснованост и неправилност на решението, поради което по естеството си същият не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК. Последното подлежи на преценка във втората фаза на производството, ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това и доколкото същият касае процесуалните действия на въззивния съд при постановяване на съдебния акт, дори и да се обоснове извод, че въпросът е общо основание според нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, то не е установено обаче поддържаното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Предвид изхода на спора разноски на касатора не се следват, а ответникът по касацията не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4497 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело №7400/2018г., 111-В въззивен състав Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: