О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 22.01. 2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4456/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 30971 от 21.10.2019г., подадена от адвокат Е. Ф. като процесуален представител на Е. Е. Х., срещу определение № 2889 от 04.10.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1365/2019 г. на Окръжен съд [населено място], в частта, с която е отхвърлена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановено по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение за осъществено в две инстанции процесуално представителство при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на насрещната страна да заплати в полза на адвокат Е. Ф. М. – адвокатски хонорар за двете инстанции. Заявено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция, осъществено също при условията на чл.38, ал.2 ЗА. В частната жалба е инкорпорирано изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
В депозиран по делото писмен отговор от С. Атавла Ш. , подаден чрез адв. Д. А. се поддържат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на окръжен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. Инкорпорираното в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е неотносимо към настоящото производство, тъй като обжалването е по реда на чл. 274, ал. 2, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд [населено място] е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния пълномощник на страната Е. Е. Х. и представения списък по чл. 80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с липсата на доказателства, че представляваната попада в кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1 ЗАдв., по-конкретно, че са в роднинска връзка майка – дъщеря, поради което и обосновал извод, че не са налице предпоставки за възлагане в тежест на насрещната страна отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на молителя.
Определението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно, но не по съображенията, изложени в мотивите му.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
В случая е представен договор, сключен между жалбоподателя в настоящото производство и Адвокатско дружество „Ф., Р. и партньори”, адвокат Р. и адвокат Ф., според което последните трима са упълномощени да осъществяват представителството заедно или поотделно. В договора /л.18 от първоинстанционното дело/ обаче липсва отразяване на уговорка за осъществяване и на кое конкретно основание на безплатна правна защита. Липсата на изрично постигната такава договорка в договора е основание за отказ да се определи от съда възнаграждението и да се постави в тежест на насрещната страна. Пропускът в договора не може да се санира с релевиране на твърдение за оказана правна помощ по реда на чл.32, ал.2 ЗА при заявяване на искането за присъждане на сторените в процеса разноски. В случая доказателства в подкрепа на това твърдение липсват.
По горните съображения определението следва да се потвърди.
Съобразно изхода разноски за настоящото производство в полза на жалбоподателя не се следват, а насрещнта страна не е претендирала такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2889 от 04.10.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1365/2019 г. на Окръжен съд [населено място] В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: