3
„
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4370 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. С. чрез адв.А. Г. против решение № 5063 от 5.07.19г.по гр.дело № 17100/18г.на Софийски градски съд, ГО,ІІ”Е” въззивен състав,с което е потвърдено решение № 502842 от 8.10.18г.на СРС,75 състав по гр.дело № 26792/16г.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, против „ВАБО ФУУДС”ООД [населено място].
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Може ли да се приеме, че работодателят е потвърдил неподписана от него заповед за уволнение, след като неустановено лице е отбелязало уволнението в трудовата книжка и няма подпис на работодателя за отразените промени в трудовата книжка на ищеца.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че от 31.03.16г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ответникът е бил работодател,а ищецът е заемал длъжността „майстор производство готови храни”.В трудовия договор са уговорили срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя.Съдът е приел за безспорно между страните,че трудовото правоотношение е прекратено от 15.04.16г. на основание чл.71 КТ.Спорно е било с коя от двете представени по делото заповеди е извършено прекратяването. Първата заповед не е подписана от работодателя, издадена е на основание чл.71 ал.1 КТ и в нея е посочено,че се прекратява трудовото правоотношение преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя,считано от 15.04.16г.Втората заповед е подписана от работодателя, положен е печат на дружеството и в нея са изложени мотиви за уволнението,което да се счита от 15.04.16г.Същата е връчена на ищеца при отказ на 21.04.16г., удостоверен с подписа на двама свидетели.На същата дата ищецът е подписал декларация за получаване на документи от работодателя, в т.ч.и заповед за освобождаване.
При тази данни въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.71 ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.В срока за изпитване работодателят се е възползвал от своето законоустановено право да прекрати договора без предизвестие, което не е необходимо да бъде мотивирано.Изложени са съображения,че въпреки че първата заповед не е подписана, работодателят е потвърдил нейното издаване с последващите си действия.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело. Формулираният в изложението въпрос: Може ли да се приеме, че работодателят е потвърдил неподписана от него заповед за уволнение, след като неустановено лице е отбелязало уволнението в трудовата книжка и няма подпис на работодателя за отразените промени в трудовата книжка на ищеца, не е от значение за изхода на спора.Това е така, тъй като с последваща заповед, надлежно подписана от работодателя, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ,т.е. волеизявлението на работодателя за едностранно прекратяване на договора на посоченото основание е достигнало до адресата.Съгласно установената практика по чл.290 от ГПК / решение с № 376 от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 228/10г.на ІІІ г.о., № 716 от 27.12.2010г. по гр.д.№ 253/09г. на ІІІ г.о./ – страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Пред вид разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5063 от 5.07.19г.,постановено по в.гр.дело № 17100/18г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.