1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4048 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Т. Х. чрез адв.С. Х. срещу решение от 24.06.19г.по в.гр.дело № 920/19г.на Пловдивския окръжен съд.С него е частично е отменено решение № 626 от 15.02.19г.по гр.дело № 7085/18г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е уважен искът с правно основание чл.45 ЗЗД,предявен от В. В. И. против Х. Т. Х. за разликата над присъдения размер от 10 000 лв до пълния претендиран размер от 18 000 лв,представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършено от ответника престъпление по чл.129 ал.2 вр.с ал.1 НК на 1.03.17г.в [населено място],изразяващо се в счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при опрeделяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата В. И. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 7652/17г.на РС Пловдив ответникът Х. Х. е признат за виновен в това,че на 1.03.17г.,в [населено място],е причинил на ищеца В. В. И. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния ставен израстък, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното.
От съдебно-медицинската експертиза е установено,че в резултат на процесната травма, на 8 и 18 месец са настъпили усложения в резултат на счупването, а именно – възпаление на дясната долночелюстна става и двете долночелюстни стави.Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал умерени до значителни по интензитет болки и страдания,които са затихвали и периодично са се обостряли.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че с горното деяние ответникът е причинил непозволено увреждане на ищеца,за което му дължи справедливо обезщетение.При определяне на размера му е взел предвид релевантните факти – претърпяната хигургична намеса; че в устата на пострадалия хирургически са били сложени две шини на горна и долна дясна челюст, които са седели там 28 дни и са ограничавали храненето и говореното; продължаващи периодични хронични болки в челюстите и ставите на 8, 18 и 26 месец,за което е бил приеман в болница и лекуван медикаментозно; невъзможността за пълноценен професионален и личен живот през този период от време,като е отчел и ангажимента му като асистент в Медицинския университет.Ето защо, въззивният съд е счел,че следва да уважи предявения иск по чл.45 ЗЗД в пълния претендиран размер от 18 000 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост, е от значение за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид конкретните факти, установени по делото. По така поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС: решение № 132 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010г., III г. о., ГК ,решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III г. о., ГК., решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІІІ г.о.,ГК и др.Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
Върховният касационен съд намира,че и релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 800 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.06.19г. по в.гр.дело № 920/19г.на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],ет.7 ап.19 да заплати на В. В. И.,с ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв /осемстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.