О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 29.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4363/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5161/18.09.2019 г. на „ЕЛМЕ”ЕООД, подадена чрез адв.З. от САК, срещу въззивно определение № 557/03.09.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. № 424/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1183 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 419/2019 г. по описа на Варненски районен съд, с което производството по предявените от „ЕЛМЕ”ЕООД против Е. Г. П., К. В. П., В. С. В. и К. Т. В. искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие на добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите на сделката, обективирана в нотариален акт №33/2014г., с която В. С. В. и К. Т. В. са продали на Е. Г. П. и К. В. П. имот с ид.№10135.2573.281 по кадастралната карта на [населено място], местност „Баба Алино” с площ 7043кв.м., е прекратено поради недопустимост на исковете с оглед липсата на правен интерес.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт– касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяната му и за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените искови претенции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК по следните въпроси: 1/„ Съставлява ли по съществото си предявяването на иск за нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, недопустимо упражняване на чуждо материално право, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 във вр. с ал.1ГПК, освен в изрично посочените случаи?“, във връзка с който се сочи противоречие с правното разрешение, дадено с решение №90 от 16.06.2015г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№4406/2014г.; 2/ „ Обстоятелството, че жалбоподателят е ответник по предявен иск по чл.108 ЗС, при претендирани от ищеца права, основани на сделката,чиято нищожност се иска да бъде прогласена с иска за нейната нищожност, само по себе си достатъчно ли е да обуслови правен интерес от предявяването на иска за нейната нищожност“?, във връзка с който се сочи противоречие с правното разрешение, дадено с решение №1 от 01.02.2012г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№425/11г., с решение №576 от 30.09.2010г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№1803/09г., както и с решение №155 от 19.03.2010г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№4829/08г. Липсва обосновка във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответните по жалбата страни не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „ЕЛМЕ”ЕООД против Е. Г. П., К. В. П., В. С. В. и К. Т. В. искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие на добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите на сделка от 22.08.2014г., обективирана в нотариален акт №33/2014г., с която В. С. В. и К. Т. В. са продали на Е. Г. П. и К. В. П. имот с ид.№10135.2573.281 по кадастралната карта на [населено място], местност „Баба Алино” с площ 7043кв.м.
За да се произнесе съдът е съобразил, че с последваща разпоредителна сделка, осъществена на 18.09.2014г., купувачите по сделката от 22.08.2014г. -Е. Г. П. и К. В. П., са прехвърлили процесния имот на дружеството „КТМ Гард” ЕООД . В края на 2014 година Е. Г. П. и К. В. П. са поискали допускане на обезпечение на бъдещи искове , които възнамеряват да предявят срещу „КТМ Гард” ЕООД, за унищожаване на договора от 18.09.2014г. поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия, чрез вписване на възбрана върху процесния имот. Искането е било уважено с определение №4892 от 17.12.2014г. по т.д.№2105/2014г. на Варненски окръжен съд, издадена е обезпечителна заповед и възбраната е била вписана на 19.12.2014г. Обезпечените искове са предявени и по тях е било образувано т.д.№ 102/2015г. на В.. Производството по това дело към настоящия момент е приключило с влязло в сила решение, с което е прогласена нищожността на сделката от 18.09.2014г. След вписване на възбраната върху процесния имот, на 16.01.2015г. дружеството „КТМ Гард” ЕООД се е разпоредило с имота в полза на „ЕЛМЕ”ЕООД. След тази сделка Е. Г. П. и К. В. П. са предявили против „ЕЛМЕ”ЕООД иск по чл.108 ЗС. В срока за отговор по исковата молба ответникът „ЕЛМЕ”ЕООД релевирал искане да се приеме за съвместно разглеждане в производството негов насрещен иск против Е. Г. П., К. В. П., В. С. В. и К. Т. В. по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие на добрите нрави с оглед нееквивалентност на престациите на сделката от 22.08.2014г. С нарочно определение насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане и е постановено отделянето му в отделно производство. По този иск е образувано гр.д. №419/19г. по описа на В.. В хода на производството с молба от 08.04.2019г. ищецът е обосновал правния си интерес от предявените претенции с доводите, че е собственик, владелец и подобрител на имота на основание сделката от 16.01.2015г., а в условията на евентуалност – по давностно владение, чийто права се оспорват чрез извънсъдебно манифестиране на претенции за собственост от ответниците, както и чрез предявения от съпрузите П. иск по чл.108 от ЗС.
С оглед гореизложеното въззивният съд е обосновал извод за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. За да обоснове решаващият си извод е посочил, че предявяването на иск за нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, по съществото си съставлява упражняване на чуждо материално право, а съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 вр. ал.1 ГПК това е недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи. Израз на подобно изключение са хипотезите, при които при положително решение по спора би настъпила промяна в имуществената сфера на третото лице, респ. това би предпоставило реализирането/защита на негови права. Счел е, че в процесния случай тези предпоставки не са налице, тъй като евентуалното отпадане правата на приобретателите по оспорваната сделка по никакъв начин не би способствало за защита претедираното от дружеството право на собственост, основано на сключения между него и „КТМ Гард“ ЕООД договор по нот.акт № 10/2015г. На първо място, защото придобивното основание на неговия пряк праводетел е отречено с влязло в сила решение по т.д. № 102/2015г., противопоставимо на жалбоподателя, доколкото сделката от 16.01.2015г. е сключена след вписването на възбраната върху имота, и на следващо място – защото евентуалното прогласяване на нищожност на сделката от 22.08.2014г. ще лиши от вещнопрехвърлителен ефект и последващите две сделки, по втората от които „Елме“ ЕООД черпи своите права. Поради изложеното е приел, че твърдението, че правният интерес от атакуването на сделката е в защита правото на собственост на жалбоподателя е неоснователно. Приел е също, че не се извежда правен интерес и при отчитане наведеното в евентуалност придобивно основание – давност, доколкото фактическият състав на този институт е изцяло неотносим към валидността на процесната сделка и необусловен от нея, както и, че не се обосновава правен интерес и с довода за извършени в имота подобрения, тъй като искът за нищожност не разрешава въпроса относно принадлежността на правото на собственост, а владелецът подобрител има право на заплащане само спрямо действителния собственик към момента на извършването им. Посочил е и това, че обстоятелството, че жалбоподателят е ответник по предявен от П. иск с правно основание чл.108 ЗС, при претендирани от тях права, основани на процесната сделка, само по себе си не е достатъчно да обуслови правен интерес от предявяването на иск за нейната нищожност. Следва да бъде правена разлика между възражението за нищожност, с което жалбоподателят разполага като процесуално отбранително средство и упражняването на чужди права от лице, което не е страна по материалното правоотношение на тази сделка в защита на свой интерес. Такъв по делото не е обоснован.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от горните предпоставки въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.В първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и вземайки предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
Първият въпрос е некоректно зададен и не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че по въпроса за това кой е легитимиран да предяви иск за нищожност на сделка, ВКС многократно в свои актове по чл.290 ГПК, в това число и в акта, на който се позовава касаторът в изложението, е посочвал, че легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Или интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, липсва правен интерес от иска. Въззивното решение не противоречи на тези правни разрешения, а е съобразено с тях, поради което и не е налице предпоставка за допускане на касационното обжалване във връзка с този въпрос.
Не е налице основание за достъп до касация и във връзка с втория поставен въпрос по изложението, като съображенията са идентични с вече изложените по-горе по повод първия въпрос.В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът е оправомощен да се произнесе по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, т.е. по всички правоотношения, които са преюдициални спрямо спорното право, а съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Компетентността на съда по преюдициалните въпроси обуславя правомощието му да се произнесе, в мотивите към решението, по действителността на договор, от който ищецът черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само при надлежно въведено от ответника, в предвидения в закона срок, възражение за нищожност. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът е оправомощен служебно да провери действителността му само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления. В случая като ответник по иск по чл.108 ЗС ответникът може да се брани с възражение за нищожност на сделката, от която ищецът по ревандикационния иск черпи права. Това обаче не е достатъчно да обоснове извод за наличие на правен интерес от самостоятелен иск по чл.26 ЗЗД.
В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответниците не са претендирали такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 557/03.09.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. № 424/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: