3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2176 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавно предприятие” Национална компания железопътна инфраструктура” [населено място] срещу решение № 7344 от 22.11.18г. по в.гр.дело № 10187/18г.на Софийски-градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 416513 от 28.05.18г. по гр.дело № 80827/17г.на СРС, ГО, 66 състав в частта,с която са уважени искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, предявени от В. Ц. Й..
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Има ли право работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ при придобиване право на пенсия в хипотезата на „ранно пенсиониране”, предвидена в §4 ал.2 ПЗР КСО.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Й. чрез адв.Е. Д. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че акт № ЛС 2062 от 10.10.17г., с който е прекратено трудовото правоотношение на В. Ц. Й., на длъжност „ началник,участък пжпс/обединен””, считано от 11.10.17г., на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ – поради придобито право на пенсия по условията на ІІ-ра категория труд, е незаконосъобразен.Установено е,че към 11.10.17г.ищецът е навършил 58 години, поради което съдът е приел,че към този момент същият не е придобил право на пенсия и осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл.68 КСО, а е придобил право на т.н.”ранно пенсиониране” като лице, работещо при условията на първа/втора категория труд по чл.69б ал.1 и ал.2 КСО.За да уважи исковете по чл.344 ал.1 КТ въззивният съд е изложил съображения, че възможността за ранно пенсиониране е субективно право на работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна по трудовото правоотношение, а в конкретния случай ищецът не е изразявал желание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. След като ищецът не отговоря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, то работодателят незаконосъобразно е извършил уволнението му по чл.328 ал.1 т.10 КТ.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. На посочения от касатора въпрос е даден отговор в решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК – р. № 311 от 14.12.11г.по гр.дело № 88/11г.на ІІІ г.о.; р.№ 123 от 30.05.17г.по гр.д.№ 3817/16г.на ІV г.о. Прието е,че с разпоредбата на §4 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим. Това е лично субективно право на работниците или служителите, което не може да се упражни от другата страна в правоотношението – работодателя, който не може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на пенсия в хипотезата на §4 от ПЗР на КСО.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика, която е съобразена от въззивния съд.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 1540 лв адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7344 от 22.11.18г.,постановено по гр.дело № 10187/18г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Държавно предприятие” Национална компания железопътна инфраструктура” [населено място] да заплати на В. Ц. Й., ЕГН [ЕГН] сумата 1540 лв / хиляда петстотин и четиридесет/ разноски за ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.