7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 28.01. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2909 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 74856 от 07.06.2019 г. от „Български пощи”ЕАД [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. М., против въззивно решение № 3248 от 07.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1538/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, с което като е потвърдено решение № 555009 от 06.12.2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 79 с-в, постановено по гр.д. № 47134/2018 г., са уважени предявените от М. С. П. от [населено място] срещу „Български пощи”ЕАД [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 8 492,50 лв., обезщетение за принудителна безработица. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, както следва: дали длъжността „ръководител отдел „Счетоводство” при „Български пощи”ЕАД попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, респ. дали същата има ръководен характер; дали фактът на сключване на договор за управление при „Български пощи“, попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, както и дали необходимостта от изготвен бизнес план или бизнес задача попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика – решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3478/2016 г., ІV г.о., решение № 179 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 665/2011 г., ІV г.о., решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 593/2017 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК и решение № 778 от 21.07.1999 г. на ВКС по гр.д. № 987/1998 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред.
Ответницата по касационната жалба М. С. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразна, тъй като не е налице основната предпоставка по чл. 328, ал. 2 КТ – ищцата да е заемала ръководна длъжност по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Приел е, че в случая ищцата е заемала длъжността ръководител отдел „Счетоводство“ , която длъжност е била подчинена на главен и зам. главен счетоводител като взаимодейства с всички дирекции и отдели в „Централно управление“, както и с поделенията на дружеството. Освен това заеманата от ищцата длъжност е част от дирекция „Финанси и икономика“, която се състои от няколко отдела, един от които е отдел „Счетоводство“. Приел е, че йерархическата подчиненост на длъжността ръководител отдел „Счетоводство“ е многократно опосредена, тъй като преки ръководители на ищцата са главният счетоводител, съответно заместник главният счетоводител, като от своя страна целият отдел „Счетоводство“ е подчинен на Дирекция „Финанси и икономика“, в който са обособени няколко отдела, един от които е този, ръководен от ищцата. Самата дирекция има свой директор, на който са подчинени главният счетоводител и зам. главният счетоводител. За всички дирекции отговаря заместник изпълнителен директор, който е подчинен на Главния изпълнителен директор. В този смисъл съдът е приел, че няма пряка подчиненост на ищцата на Главния изпълнителен директор. Йерархично са налице множество други длъжностни, на които ръководителят на отдел „Счетоводство“ е подчинен и поради това място на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието не може да се приеме, че същата е ръководна по смисъла на КТ. Още повече, че макар и да е била „ръководител“, служителката, съгласно представената длъжностна характеристика, не е имала никакви задължения и права, свързани с ръководенето на самия отдел, на другите служители в него, съответно не е имала правомощието да им възлага задачи, да осъществява контрол върху работата им, да ангажира дисциплинарната им отговорност, да следи за точното изпълнение на задачите, да задава насоките на работа, съответно да има отношения към цялото или част от ръководството на предприятието, съответно за част или още по-малко за целия производствен процес и за самата дейност на дружеството. Приел е, че нито трудовите функции, нито мястото на длъжността в системата на предприятието могат да характеризират длъжността като ръководна, както и данни, че на лицето са възложени организирането и планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение. Съдът е приел, че липсват и доказателства служителката да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в отдел „Счетоводство“ и от нея да зависи постигането на определени цели, а обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.Освен това въззивният съд е приел, че в конкретния случай в договора за управление липсва бизнес задача, поради което не може да се приеме, че е сключен договор по чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ, следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което не е възникнало правото на управителя на уволнява служители на основание чл.328, ал.2 КТ, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен. Приел е за основателни и предявените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, за периода от 16.05.2018 г. до 16.11.2018 г., в размер на сумата от 8 492,50 лв.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Това е така, тъй като за да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК/ред.ДВ,бр.86/2017г./. Въпросът обаче трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В този аспект повдигнатият от касатора въпрос дали длъжността, заемана от ищцата „ръководител отдел „Счетоводство” при „Български пощи” попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, респ. дали същата има ръководен характер по смисъла на на § 1, т. 3 от ДР на КТ, е правнорелевантен и е обусловил изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, но той е решен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие със установената съдебна практика, в т.ч. и тази, посочена от касатора. Според нея в ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от структурата на предприятието и от длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се бъдат съобразени задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това при преценка дали дадена длъжност е „ръководна” следва да се преценява конкретно при всеки отделен случай като критерия за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител” не обосновава извод, че служителят има ръководни/управленски функции и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието/решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 2712/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В конкретния случай по поставения правен въпрос тази установена съдебна практика на ВКС е съобразена от въззивния съд, който е приел, че длъжността, заемана от ищцата, – „ръководител отдел „Счетоводство” при „Български пощи”ЕАД, съгласно структурата на дружеството, в йерархическа подчиненост е многократно опосредена, тъй като преки нейни ръководители са главният счетоводител, съответно заместник главният счетоводител, а от своя страна целият отдел „Счетоводство“ е подчинен на Дирекция „Финанси и икономика“, в който са обособени няколко отдела, един от които е този, ръководен от ищцата. Самата дирекция има свой директор, на който са подчинени главният счетоводител и зам. главният счетоводител. За всички дирекции отговаря заместник изпълнителен директор, който е подчинен на Главния изпълнителен директор. В този смисъл съдът е приел, че няма пряка подчиненост на ищцата на Главния изпълнителен директор. Йерархично са налице множество други длъжностни, на които ръководителят на отдел „Счетоводство“ е подчинен и поради това място на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, в случая не може да се приеме, че същата е ръководна по смисъла на КТ. Още повече, че макар и да е била „ръководител“, служителката, съгласно представената длъжностна характеристика, не е имала никакви задължения и права, свързани с ръководенето на самия отдел, на другите служители в него, съответно не е имала правомощието да им възлага задачи, да осъществява контрол върху работата им, да ангажира дисциплинарната им отговорност, да следи за точното изпълнение на задачите, да задава насоките на работа, съответно да има отношения към цялото или част от ръководството на предприятието, съответно за част или още по-малко за целия производствен процес и за самата дейност на дружеството. Приел е, че нито трудовите функции, нито мястото на длъжността в системата на предприятието могат да характеризират длъжността като ръководна, както и данни, че на лицето са възложени организирането и планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение. В този аспект съдът е приел, че липсват и доказателства служителката да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в отдел „Счетоводство“ и от нея да зависи постигането на определени цели, а обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. Останалите два правни въпроса, посочени по-горе, са неясно и общо формулирани, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, но с оглед на така даденият отговор на обуславящия въпрос за приложението на § 1, т. 3 от ДР на КТ, същите се явяват и безпредметни.
В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по поставения правен въпрос от материално естество е налице установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК, не намират приложение.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените разноски за касационното производство в размер на 1 577,56 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3248 от 07.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1538/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, по касационна жалба с вх. № 74856 от 07.06.2019 г. от „Български пощи”ЕАД [населено място].
ОСЪЖДА „Български пощи”ЕАД [населено място] да заплати на М. С. П. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1 577,56 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: