6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 12.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3054/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. З., подадена чрез особения представител адвокат Б. И., срещу въззивно решение № 689 от 25.03.2019г. на Софийски апелативен съд(САС), постановено по в.гр.д.№ 5870/2018г., с което e потвърдено решение, постановено на 25.05.2018г. по гр.д.№ 8980/2016г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-брачен състав и В. Г. З. е осъден да заплати на П. Й. Й. сумата от 1220 лв., направени разноски пред въззивна инстанция. С потвърденото решение е уважен иск с правно основание чл.69 вр.чл.72 ал.2 СК, предявен от П. Й. Й. против В. Г. З. и Д. Д. Т. и е признато за установено, че детето Д. П. Й. с ЕГН [ЕГН], род. на 01.06.2015г., акт за раждане № 0456/ 09.06.2015г. на СО- район Л., Област София – град, Е ЗАЧЕНАТО И ПРОИЗХОЖДА от баща Г. В. З. с ЕГН [ЕГН]; Постановено е детето да носи имената Д. Г. З.; В. Г. З. и Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на П. Й. Й. сумата от 854,10 лв.-разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1.) „Може ли съдилищата при наличие на индиции, сочещи на произхода на едно дете – писмени и гласни доказателства и АГ експертиза, да да уважат предявения иск за произхода на същото без изслушването на съдебно-медицинска ДНК експертиза, при положение, че такава е поискана от ищцовата страна, или назначаването й е задължително, като се има предвид ключовата роля на същата за правилното решаване на делото,въпреки че това е свързано с есхумация на предполагаемия баща на детето?“, 2.) „Като се има предвид, че най-лошото нещо, което може да се случи на човек, е да погребе детето си, следва ли да се приеме, че независимо от прогласения от закона принцип за установяване истината по делата (чл.10) моралният въпрос за недопускането на есхумация на трупа на същото ( Г.З. ) следва да има приоритет, при положение, че искът за произход е недоказан напълно, но за неговата вероятна основателност има събрани други доказателства извън резултатите на неизслушаната медицинска ДНК експертиза?“ Във връзка с основанието по чл.280 т.1 ГПК се позовава на решение №103 от 12.10.2016г. по гр.д.№1371/2016 на ВКС, ІV ГО.
Ответната страна П. Й. Й., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат П., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното обжалване в размер 600лв. съгласно представени списък на разноските, договор за правна защита и разписка за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна Д. Д. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по извършената и приета акушеро-гинекологична експертиза се обосновава категоричен извод за произход на детето от починалия син на ответниците по делото. Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в решение № 103 от 12.10.2016г. по гр.д. № 1371/2016г, ІІІ Г. О. на ВКС, според която в случай, че соченото за баща лице е починало, единственият начин за установяване на произхода е ексхумация на трупа и изземване на сравнителен материал от него, като съдът и по своя инициатива, служебно, е длъжен да вземе всички необходими мерки за осигуряване на доказателствата за правнорелевантните факти, още повече, когато ищцата изрично е направила искане за извършване на ексхумация и изземване на сравнителен материал, но не може да посочи къде е погребан точно. Приел е, че произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на ДНК експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход, като искът може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето. В тази връзка е посочил, че въпреки положените и от двете съдебни инстанции усилия, както и въпреки дадената възможност на страните в производството, не са събрани доказателства, които да установят точното местонахождение на гроба на починалото лице. Съобразявайки това, ведно с безспорно установеното в процеса постоянно пребиваване както на бабата – повече от 20 години в Гърция, така и на дядото на детето, сега жалбоподател, постоянно в чужбина, без да е ясно къде точно живеят и работят и двамата, както и невъзможността поради липса на данни за откриване на сестрата на починалия Е., която също не може да бъде намерена и призована за повече информация, съдът е счел, че следва да реши делото на база събрания доказателствен материал. В допълнение е посочил, че с оглед горните факти не предприема назначаване на съдебна поръчка до РС-Пазарджик за ексхумация на труп и вземане на генетичен материал, както и, че изясняването на обективната истина при липсата на спор между страните/освен наведените от особения представител служебни възражения/ може и следва да има определени морални граници, преминаването отвъд които граничи с липсата на елементарна житейска логика. Отчел е и факта, че ищцата сама отглежда и възпитава едно дете, като единствено липсата на сключен граждански брак с починалия не може да се тълкува в нейна вреда.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Поставените от касатора въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос: допустимо ли е в производствата по установяване на произход по чл. 69 от СК при наличие на обективна невъзможност да се извърши ДНК експертиза на соченото за родител лице, което е починало, или при неизвършването на такава експертиза решаващият съд да направи извод за произхода от бащата на база на събраните косвени доказателства за произхода и при какви условия може да се осъществи това? Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Според трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, в това число и решението, посочено от касатора, на което изрично се е позовал и въззивният съд, предявеният иск по чл. 69 от СК, трябва да бъде доказан при условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен път чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга вероятност, осъществяването му и да са достатъчни за формирането на категоричен извод за него. Значението на кръвно-груповите и ДНК експертизите е от съществено значение в процеса на доказване на произхода, но нямат характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявеният иск като установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства. Решаващият съд в процесния случай е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната преценка е приел, че предявеният иск е доказан по несъмнен начин от събраните косвени доказателства. Посочените по-горе действия на състава на Апелативен съд София са съобразени с установената съдебна практика, поради което и не е налице основание за допускането на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по така поставения въпрос.
Не се установява наличието и на поддържаното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението липсва обосновка за това с какво произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса е налице трайна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване по смисъла на чл.280 т.3 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на решението.
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Предвид изхода касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 600лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 600лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие; същото е реално изплатено съобразно приложената разписка.
В процеса касаторът е представляван от адвокат Б. И. от САК, назначен му за особен представител на разноски на ищеца при условията на чл.47, ал.6 ГПК. На особения представител се дължи адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, като размерът му се определя от съда и същият се внася от ищеца предварително по специалната сметка на съда. С оглед на това настоящата инстанция е определила дължимото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500лв. и е указала неколкократно на ищцата да внесе същото по сметка на ВКС. Въпреки неизпълнението на това указания с оглед нормата на чл.6 от ЗКПЧОС и за да се осигури както достъп до правосъдие на касатора, така и нормалният ход на производството съдът е постановил, че ще се произнесе по въпроса за дължимото адвокатско възнаграждение с крайния си акт. В случая определеното от съда възнаграждение възлиза на сумата 500лв. Тази сума следва да бъде изплатена на адвокат Б. И. от бюджета на съда, а предвид изхода на спора касаторът ответник В. Г. З. следва да бъде осъден да я заплати в полза на Върховен касационен съд.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 689 от 25.03.2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 5870/2018г.
ОСЪЖДА В. Г. З. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер 600лв., както и да заплати в полза на Върховен касационен съд сумата 500лв. – изплатено адвокатско възнаграждение на особения му представител адвокат Б. И..
Да се изплати от бюджета на съда адвокатско възнаграждение на адвокат Б. И. от САК в размер 500лв., за осъществено процесуално представителство в настоящата инстанция на касатора В. Г. З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: