3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
Гр. София, 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3236/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8596/01.07.2019 г. на Д. А. А., подадена чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 162/23.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1097/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 101/07.11.2018 г., постановено по гр.д. № 417/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от С. С. А. срещу Д. А. А., Г. С., К. Г. С., Р. И. С. П. П. Д. и С. С. Д. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 31.10.2012г., с нотариално заверени подписи от нотариус Л. И., с рег. № 090 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Ч., акт № 24, том X, рег. № 5425, вписан в Службата по вписвания – [населено място], том 132, вх. р. № 4482/31.10.2012г., въззивният съд е обявил договора за аренда за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която на основание чл.34 ЗЗД ответницата е осъдена да върне на ищците процесните седем имота, предмет на недействителния договор. С обжалваното решение в тежест на ответницата Д. А. А. са възложени сторените разноски пред въззивна инстанция от С. С. А. за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се и оплаквания за евентуална недопустимост, както и за очевидна неправилност на решението. Отправеното до съда искане е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или поради нарушаване на диспозитивното начало в процеса чрез произнасяне по непредявен иск от страна на въззивен съд.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна по жалбата С. С. А., в писмен отговор, подаден чрез Г. Г. – М., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата С. С. Д., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответните страни по жалбата К. Г. С. и Г. С. С., в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява недопустима.
Съгласно чл.280, ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Нормата е императивна и за спазването й съдът следи служебно.
Предмет на делото в процесния случай са искови претенции по чл.42, ал.2 ЗЗД (първоинстанционният съд е квалифицирал същата като такава по чл.26 ал.2 ЗЗД) и чл.34 ЗЗД. Посочената от ищците с исковата молба и допълнителна уточняваща молба – лист 45 от първоинстанционното дело, цена на тези претенции е съответно 335,24лв. за иска за прогласяване недействителност на договора за аренда и 4141лв. за иска по чл.34 ЗЗД, определена съобразно представените удостоверения за данъчна оценка на седемте процесни имота. Тези цени са посочени от ищците, не са оспорени от ответницата и са приети от съда. В кориците на делото не се съдържат данни така определените цени на исковете пред първоинстанционния съд да са били променяни в хода на съдебното производство – до приключване на първоинстанционното производство изменение на исковете чрез увеличаването им по размер не е заявявано и не е приемано за разглеждане от съда, не е допуснато изменение на размера на исковете и във въззивното производство до постановяването на решението, предмет на касационната жалба. Обстоятелството, че цената на всяка от исковите претенции е под 5000лв., обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване. Погрешното посочване във въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване не създава права за страните.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. Предвид изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата – С. С. А., своевременно заявените и надлежно удостоверени по делото разноски в размер 500лв. Останалите ответници не са претендирали присъждането на разноски за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8596/01.07.2019 г. на Д. А. А., подадена чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 162/23.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1097/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3236/2019г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. А. А. да заплати на С. С. А. сумата 500лв. – сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: