4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 04.03. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4151 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. С. чрез адв.Г. Н. -М. от АК –Стара З. срещу решение № 114 от 8.07.19г.по в.гр.дело № 270/19г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 78 от 15.03.19г.по гр.дело № 133/18г.на Окръжен съд- Стара Загора.С него е отхвърлен предявения от същата страна против С. К. С. иск с правно основание чл.55 СК във вр.с чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на учреденото от ищцата в полза на ответника безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот,находящ се в [населено място], обективирано в нот.акт № 135,том І ,рег.№ 782,н.д.№ 81/15г.на нотариус Х. С. с рег.№ 121 на НК.
Жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1.Какво следва да се разбира под понятието „нужда от издръжка”по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД; 2.Представляват ли разходите за прехрана,дрехи,покриване на консумативни разходи нужда от издръжка ; 3.Как се определя нуждата от даване на издръжка.
Ответникът по жалбата С. К. С. чрез адв.М. Г. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са бивши съпрузи, родителските права върху децата /двама сина,единият вече пълнолетен/ са предоставени на бащата, като на бащата и децата е предоставено ползването на семейното жилище /процесното/.С нот.акт № 135/15г.ищцата е учредила на ответника, докато е жив, право на ползване върху имота,безвъзмездно и с цел да го надари.Установено е още,че страните са съдружници в „Перла 04”ООД,като с нот.акт № 167/13г.дружеството е продало на С. два свои недвижими имота в [населено място]- първият: дворно място с построения в него цех за сладкарски изделия и вторият: дворно място с подобрения, като дружеството си е запазило вещното право на ползване върху първия имот за срок от 20 години безвъзмездно.
Въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищцата за наличието на трайна нужда от издръжка от страна на ответника.Изложил е съображения,че ищцата е в трудоспособна възраст – 38г., през 2017г.е получавала месечно около 1000 лв от работата си в [населено място], от началото на 2018г. е работила в Германия и е получавала различни суми месечно /400 -500 евро/ и през този период е платила на пълнолетния си син около 2 500 лв, ходила е на почивка, не е взимала лекарства.Твърденията й,че търси квартира и няма къде да живее,според съда не обосновават извод за основателност на претенцията по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД.Посочено е още,че ответникът е с месечен доход от 780 лв, с който осигурява дом и грижи и за двете деца на страните и не може да плаща издръжка на ищцата, без да постави себе си като дарен и лицата, които е длъжен да издържа по закон,в по-лошо положение от това на дарителката.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Поставените от жалбоподателката въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, постановена по приложението на чл.227 ал.1 б.в”ГПК, която приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай,като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя,неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.
В решение № 293 от 14.07.11г.по гр.д.№ 1302/10г.на ІV г.о. на ВКС е посочено,че нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
В решение № 145 от 1.11.17г.по гр.д.№ 786/17г.на ІІІ г.о. на ВКС е прието,че нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.
В решение № 30 от 9.04.10г.по гр.дело № 4078/08г.на ІІІ г.о. на ВКС е прието,че дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност и в хипотезите на чл. 227 ЗЗД са уредени три случая, когато облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението, обаче не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. В разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Тогава, задължението за даване на издръжка от морално се трансформира и в правно. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка и гледането си. Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Следва да бъде установено още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка. Необходимостта дарителят да бъде подпомогнат, това състояние трайно ли е и какви са възможностите му да се справи сам, се преценява при съпоставка между специфичните му нужди и размера на доходите и наличното имущество, съответно възможността от него да се реализират реално доходи.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.
Преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение,че ищцата не е доказала трайната си нужда от издръжка, може да доведе до необоснованост на решението,която обаче подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, при вече допусната касация и не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд се е съобразил и с разясненията,дадени в ТР № 1/13г.от 21.10.13г.по т.д.№ 1/13г.на ОСГК на ВКС,в което е посочено,че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,дареният би поставил себе си и лицата,които е длъжен да издържа по закон,в по-лошо положение от това на дарителя.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване при наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по поставените въпроси.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 4000 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 8.07.19г. по в.гр.дело № 270/19г.на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. К. С.,с ЕГН [ЕГН] сумата 4000 лв /четири хиляди/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.