О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
Гр. София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1860/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. С., подадена чрез пълномощника адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 19 от 27.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 32/2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 5898 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1273/2018 г. на Търговищкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Е. С. срещу „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ, като в тежест на ищцата са възложени и разноските, сторени от ответната страна пред въззивна инстанция в размер на 1 173, 50 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски по делото.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.) „Нормата на чл. 133 ГПК ограничава ли първоинстанционния и въззивният съд в обхвата на произнасяне и допустимо ли е произнасяне по невъведени възражения от ответника с отговора на исковата молба, за които не е било и указано да се събират доказателства в производството по чл. 140 ГПК; 2.) „Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди датата, на която е поканил работника да се яви за изслушване и даване на обяснения по твърдени дисциплинарни нарушения, извършени от него?“. Поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се обосновава с противоречието на въззивното решение по първия въпрос с константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 104 от 25.09.2015 г. по т.д. № 3894/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 53 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 4041/2013 г. на ВКС, I ГО и Решение № 238 от 26.03.2018 г. по т.д. № 367/2017 г. на ВКС, а по втория въпрос – с Решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 698/2012 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 22943/2016 г. на ВКС, III ГО. Касаторът твърди наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което обосновава с очевидна неправилност в изводите на въззивен съд, че „Никой не е пречил на ищцата да даде обясненията си веднага, след като са поискани, но тя не го прави дори и в настоящия процес, т.е. липсата на обяснения е изцяло по нейно предпочитание и решение“, доколкото споделянето на посоченото твърдение обезсмисляло разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ и представлявало авторски прочит на нормата на ал. 3 на цитирания законов текст.
Ответната страна по жалбата „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в писмен отговор, подаден чрез адвокат В. К., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ.
В обжалваното решение по реда на чл. 272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение по отношение установените факти, които въззивният съд изцяло е споделил и възприел за установени. В допълнение е посочил, че предявените искове, във вида, в който се поддържат след първото по делото заседание, касаят оспорване законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 442 от 04.07.2018 г., издадена от управителя на ответното дружество, където същата е изпълнявала длъжността „Регионален мениджър“. С уволнителната заповед, връчена ? на 11.07.2018 г., е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ, което работодателят мотивирал с извършване на нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Първото нарушение, извършено в нощта на 08.06.2018 г. срещу 09.06.2018 г., се състояло във вземане от касата на игрална зала на работодателя, находяща се в [населено място], на сума в общ размер 22 000 лв., от които 10 000 лв. от касата на управителя и 12 000 лв. от касата на крупиетата, за което ищцата съставила и подписала РКО с основание „допълване работни депозити“. На 09.06.2018 г. служителката извършила аналогично нарушение в [населено място] – взела от касата на игрална зала на работодателя сума в общ размер 13 000 лв. и подписала РКО с посоченото основание. Нарушенията били установени от работодателя вследствие извършени ревизии на двете игрални зали, потвърдили липси в общ размер 35 000 лв. За констатираното нарушение от служителката са поискани и получени обяснения – с писмена декларация тя е заявила, че сумата от 13 000 лв. по РКО от 09.06.2018 г. е взета за лични нужди, без знанието на крупието и управителя. Нарушението по чл. 190. ал. 1, т. 2 КТ се състояло в неявяване на служителката на работа на 25-26.06.2018 г. без уведомяване на работодателя за наличие на основателна причина за отсъствието и без представяне на болничен лист. След констатиране и на това нарушение, работодателят с писмена покана от 27.06.2018 г. поискал обяснения от ищцата за всички извършени дисциплинарни нарушения. Поканата била връчена лично на ищцата на 30.06.2018 г., като с нея работодателят я е поканил да се яви в неговия офис в [населено място] на 03.07.2019 г., в 11.00 часа, за да даде устни или писмени обяснения. След нейното неявяване на 03.07.2018 г., работодателят съставил заповед за дисциплинарно уволнение № 442 от 04.07.2018 г., връчена на служителката на 11.07.2018 г., с покана за представяне на трудовата ? книжка за оформяне в 3-дневен срок от получаване на заповедта. Същата е предадена на ищцата на 18.07.2018 г. с отразено в нея прекратено трудово правоотношение с „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД от дата 11.07.2018 г. По делото не се установили доказателства за неправомерно задържане на книжката от страна на работодателя.
За да потвърди решението на Търговищкия районен съд, въззивният съд е приел за неоснователни наведените от жалбоподателката М. Е. С. възражения за неспазване на установената в чл. 193, ал. 1 КТ процедура за изслушване или приемане на писмените обяснения на работника или служителя преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ. Съдът е счел същата за законосъобразно изпълнена, доколкото посочената в заповедта за уволнение крайна дата /03.07.2019 г./ за представяне на писмени обяснения е резултат на печатна и техническа грешка от страна на работодателя. Противно на нормалната и житейска логика е да се очаква работодателят да предостави 1-годишен срок за даване на обяснения, още повече че същият има преклузивен 2-месечен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Допълнително съдът е съобразил, че липсват доказателства ищцата да е била възпрепятствана да даде поисканите обяснения веднага след като са й били поискани, като същата не излага такива дори в рамките на настоящото дело пред Търговищкия окръжен съд.
За законосъобразността на извършеното уволнение съдът изходил от поисканите и представени обяснения за най-тежкото констатирано нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя и присвояване на голяма сума пари от касите на ответното дружество. Това нарушение е безспорно установено, като непосредствено след неговото установяване работодателят е поискал обяснения, а ищцата нито е отрекла фактите, нито е посочила уважителни причини за своето поведение, а напротив – признава извършеното, като сочи, че е взела парите като личен заем. Предвид тежестта на така извършеното нарушение, дори само за него наложеното дисциплинарно наказание е абсолютно съизмеримо.
С оглед на тези съждения въззивният съд е заключил, че проведеното дисциплинарно производство е в съответствие с изискванията на чл. 193 КТ, а уволнението – извършено законно. Посочил е, че неоснователността на иска за отмяна на уволнението обуславя неоснователност и на останалите обективно съединени с него акцесорни искове – по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. За недоказан приел и искът по чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради незаконно задържане на трудовата книжка, тъй като по делото се установило, че работодателят е поканил ищцата на 11.07.2018 г. да получи трудовата си книжка, като същата ? била надлежно предадена на 18.07.2018г.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният от касатора първи въпрос, касаещ правомощията на първоинстанционния и въззивния съд, регламентирани в процесуалния закон, не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е привързан към оплакванията на касатора за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на преценка във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество, а не по нейната селекция. Въпреки това следва да се посочи, че при служебно извършената проверка настоящият състав не констатира твърдяните процесуални нарушения.
Вторият поставен въпрос също не обосновава общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивен съд за неоснователност на предявените искове по чл. 344 КТ. С поставения въпрос не би могъл да се обоснове извод за достъп до касация поради това, че какъвто и отговор да се даде на същия, не би се стигнало до различен краен резултат по спора предвид формирания от съда решаващ извод за законосъобразно проведена процедура по чл. 193 КТ с оглед извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, което е безспорно установено и достатъчно тежко, за да съставлява самостоятелно и достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ.
Доколкото липсва обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, това е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, без да се обсъжда наличието на наведената допълнителна предпоставка, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивния акт също не обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. Касаторът обосновава това основание единствено с несъгласието си с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и с оплакване за процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен според него анализ на доказателствата. Тези доводи са по естеството си касационни основания по чл. 281 ГПК и подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато.
В заключение не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не представя доказателства за заплащане на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 27.02.2019 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 32/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: