6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3411 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Й. М. срещу решение № 4250 от 12.06.19г.по в.гр.дело № 7338/18г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 343229 от 20.02.18г.по гр.дело № 17315/17г.на Софийски районен съд,ІІІ г.о.,117 състав. С него е отхвърлена молбата на същата страна по чл.73 вр.с чл.76 ал.5 вр.чл.45 ал.1 т.8,пр.1 от Закона за гражданската регистрация – за вписване в графа”пол”на съставения за раждането й акт – „мъжки” /допускане промяна на пола от женски на мъжки/,както и молбата по чл.19 ал.1 от закона – за допускане на промяната на имената й на Б. Й. М..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Представлява ли нарушение на чл.2 ГПК отказ на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол,с твърдения за транссексуалност,поради липса на законодателство,което я урежда; 2. Предпоставка ли е предварителната хирургическа интервенция на външните полови белези, за да бъде уважена молбата за юридическа промяна на първоначално вписания пол на лицето ; 3.Може ли по съдебен ред да бъде променен съставен акт за гражданско състояние на български гражданин поради промяна на неговия пол и какви са обстоятелствата,при които е налице промяна на пола поради транссексуалност на лицето; 4.Само в телесен план ли е необходимо да се изследва потвърждаването на новата полова роля или следва да се изследват и други индиции от сферата на социалния, семейния живот и психичния живот на молителката; 5.Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него факти,и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля и без да прецени тяхната взаимна логическа връзка.
Ответникът по жалбата Столична община не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че молителката е [дата на раждане] в [населено място] и е била вписана в акт за раждане № 427, съставен на 13.09.1991г., с имената Б. Й. М.,с пол „женски” и родители: А. В. М. и Й. Г. М..С декларация от 19.03.17г.е декларирала,че не е в брак, никога не е сключвала брак и няма родени деца /в брак и извън брак/.Установено е от свидетелство за съдимост от 9.03.17г.,издадено от СРС, че не е осъждана.
От назначените две съдебно-медицински експертизи от вещи лица – ендокринолози е установено, че Б. М. е лице от женски пол- с типично женски външни полови белези и женски тип окосмяване.Молителката е провеждала терапия с андроген /тестостерон/, която обаче не е довела до манифестна промяна на вторичните външни полови белези от женски на мъжки.Не е заличен женския пол,а се наблюдава известно увеличаване на окосмяването по андроген- зависимите зони на тялото.Заключението на ендокринологичните експертизи е,че молителката покрива критериите за „транссексуалност”,като това състояние не е симптом на ментално или генетично заболяване,или нарушение в половото развитие, или хромозомна аномалия.Според заключението на повторната СМЕ периодът на приложение на тестостероновата терапия при Б. М. не е достатъчен, за да се получат трайните изменения, и установените промени – признаци на начална маскулинизация /повишаване на окосмяването/ са обратими.До заличаване на женските полови признаци може да се стигне само след оперативна намеса.Вещото лице е посочило още, че провежданата от лицето хормонална терапия без лекарски контрол показвала сериозността му за промяна на граждански пол.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза съдът е приел за установено,че при молителката няма клинични данни за психично разстройство, хермафродитизъм или полово – хромозомна абнормност.Според вещото лице тя е свръхценностно фиксирана към оперативно премахване на гърдите като женски полов белег; транссексуалният идентитет бил налице много повече от две години; психологическите изследвания сочели към разминаване между биологичния пол на молителката и нейното себеусещане за мъж.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю. Г., който е установил, че Б. М. била съученичка на сестра му; винаги ходела с мъжки дрехи и компанията го възприемала като момче; чувствала се неловко в часовете по физическо и когато й поискат лична карта за проверка, поради това, че там бил отразен пол, различен от този, на който изглежда.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че за да бъде допусната промяна на пола на едно лице по съдебен ред е необходимо или да е налице грешка в акта за раждане или впоследствие да са настъпили такива промени в половите му белези,които да са в разрез с пола,вписан в акта за раждане.Прието е ,че молителката е лице от женски пол, не е налице промяна в първичните й полови белези, както и не се твърди по делото и не са налице доказателства,че при нея е налице интерсексуалност /хермафродитизъм/, генетична или полово –хромозомна абнормност.Не са налице и доказателства за необратимост на хормоналните процеси в тялото на Б. М., а само сериозността на намерението й за промяна не би могла да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да обоснове уважаването на молбата по чл.73 ЗГР.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение не се установява.
Въпросът: Предпоставка ли е предварителната хирургическа интервенция на външните полови белези, за да бъде уважена молбата за юридическа промяна на първоначално вписания пол на лицето, не е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.73 ЗГР.В тази връзка не е налице и твърдяното противоречие с решение № 16 от 30.05.17г.по гр.дело № 2316/на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което решаващите мотиви на съда да не допусне поисканата промяна на вписания в акта за раждане пол, са че молбата би могла да бъде уважена след проведена медицинска интервенция за смяна на пола.
Отговор на останалите материалноправни въпроси е даден в съдебната практика на Върховния касационен съд / р.205/5.01.17г.по гр.д.№ 2180/16г.на ІІІ г.о.; р.№ 16/30.05.17г.по гр.д.№ 2316/16г.на ІV г.о.; р.№ 142 от 28.06.19г.по гр.д.№ 3826/18г./В посочените решения се приема,че в българското право се признава възможността да се нанесе промяна в акта за гражданско състояние на заинтересованото лице, въз основа на съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол, в съответствие с характера на признатите и защитавани лични права от чл.8 КЗПЧ, включващо понятието лична независимост на физическите лица и правото да определят собствената си идентичност, вкл. принадлежността си към определен пол. В първото решение № 205/05.01.2017 г., съдебният състав на Върховния касационен съд се позовава на решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу Франция от 25 март 1992 г., в което изрично се отхвърлят аргументите за липса на вътрешна правна уредба и се приема, че „дори и като се има предвид свободата на преценка на държавата, в случая не е бил постигнат справедливият баланс, който следва да се поддържа между интересите на обществото и тези на индивида.” С второто цитирано решение № 16/30.05.2017 г. на Върховния касационен съд се посочва, че при липсата на вътрешна правна уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи молбата на едно лице за промяна в данните за гражданското състояние относно вписания в акта за раждане „пол” поради транссексуалност следва да се приложи нормата на чл.8 КЗПЧ, която е част от вътрешното право и прогласява принципа на зачитане на личния и семеен живот на индивида. Този принцип, проведен през призмата на чл.2 ГПК, задължава съда преди да вземе решение за юридическа промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол” с доводи за транссексуалност, да прецени, с оглед особените обстоятелства на всеки отделен случай, дали се постига нужния баланс между обществения интерес и интереса на лицето, за да се осигури защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 КЗПЧ.
В решение № 205 от 5.01.17г.по гр.дело № 2180/16г.на ІІІ г.о.на ВКС е прието още,че смяната на гражданския пол следва да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В противен случай, както се сочи и в правната теория, има опасност тя да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения (особено тези, свързани с същността на семейството), водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация. Полът е в основата на редица правни фигури, сред които: родството (майчинството, бащинството), бракът, трудовата и осигурителната закрила на бременната жена и майката, пенсионни права, донорство на телесни органи, тъкани и клетки, осиновяване и режими за закрила на детето. Законодателят е уредил всяка една от тях, като е изхождал от юридическата фиксираност на човешкия пол: едно лице може да бъде само майка, но не едновременно и майка, и баща; бременността е биологично явление, което по същността си протича по отношение на лице от женския пол. Премахването на биологичната детерминираност на „юридическия“ пол би създало редица затруднения, които разрушават структурата на социалните отношения, характерни за човешкото общество. Възможни са и различни злоупотреби с такова право, като например промяна на пола за използването на социални привилегии.
По –надолу е посочено,че предпоставките за уважаване на молбата по чл.73 ЗГР следва да се преценяват при отчитане на баланса между интересите на индивида и на обществото.Без да се отрича установеното явно и трайно определяне на молителя като лице от другия пол, медицински установената транссексуалност и препоръчителната за психическото му състояние и социална адаптация промяна на гражданския пол, следва да се отдаде значение и на съзнателно търсените телесни изменения.
В разглеждания случай, като е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на молбата по чл.73 ЗГР,тъй като предизвиканите от хормоналната терапия промени в тялото на молителката са обратими, въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Процесуално правният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна свързаност,не е разрешен в противоречие със практиката на ВКС.Въззивният съд изчерпателно е обсъдил доказателствения материал по делото и е изложил правни съображения, като е отговорил на изложените във въззивната жалба оплаквания.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на съдебния акт,която подлежи на контрол по реда на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Твърдяното противоречиво разрешаване на поставените въпроси от различни съдилища не се включва в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4250 от 12.06.19г. по в.гр.дело № 7338/18г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.