3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 25.02. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3606 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 194 от 11.01.2019 г. от Т. К. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-София, против въззивно решение № 161 от 05.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № 561/2018 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 944 от 30.05.2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 9 с-в, постановено по гр.д. № 2716/2017 г., са уважени предявените от Т. Б. К. от [населено място] срещу Т. К. В., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, за заплащане на сумата от 286 100 лв., представляваща заплатената част от цената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.05.2013 г., като получена на отпаднало основание, след разваляне на договора, считано от 19.03.2018 г./датата на връчване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на разваляне на договора 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: за неизправната страна по двустранен договор възниква ли потестативно право по чл. 87 ЗЗД да иска разваляне на договора или това право има само изправната страна; следва ли липсата на заличаване от страна на продавача на договорна ипотека върху процесния имот да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителния договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици, по които въпроси твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС и се позовава на решение № 75 от 01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 1 от 21.05.2014 г. по т.д. № 592/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които представя, както и на решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т.д. № 226/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т.д. № 1133/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т.д. № 74/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., по приложението на чл. 87 ЗЗД/първия въпрос/, както и на решение № 231 от 13.02.2013 г. по т.д. № 1268/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 22 от 03.04.2013 г. по т.д. № 821/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 153 от 28.12.2012 г. по т.д. № 1022/2011 г. на ВКС, І т.о. и решение № 32 от 25.03.2013 г. по т.д. № 126/2012 г. на ВКС, І т.о./втория въпрос/, също постановени по реда на чл. 290 ГПК. Навежда доводи и за очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Б. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено по делото, че между страните е бил сключен предварителен договор на 29.05.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в договора, за сумата от 160 000 евро, като е постигнато съгласие за сроковете и за начина на плащане. Договорено е сключване на окончателен договор не по-късно от 15.07.2013 г., когато да бъде прехвърлено владението върху имота; ответницата се е задължила да заличи вещните тежести, наложени от „Банка П. България“ АД „преди нотариалната сделка“. Приел е за безспорно също така, че в изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът е платил сумата от 286 100 лева, а остатъкът от уговорената продажна цена в размер на 13 277 евро е следвало да плати на 15.07.2013 г. – при нотариалното изповядване на сделката. Приел е за установено, че в т.12 от предварителния договор ответницата се е задължила да заличи вписаната върху имота ипотека преди нотариалната сделка, т.е. преди 15.07.2013 г., но от представената справка, издадена от службата по вписвания, тежестта върху имота, вписана на 28.12.2007 г. и обективирана в н.а. № 10/2007 г., не е била заличена. С оглед на тези фактически данни съдът е приел, че неплащането от купувача на част от цената по договора не го прави неизправна страна, тъй като задължението е за плащане до датата на падежа, съвпадаща с датата на изповядване на сделката, а сделката не е могла да бъде изповядана поради неизпълнение от продавача на задължението му да заличи ипотеката „преди нотариалната сделка“. Следователно, плащането на цялата цена и заличаване на ипотеката, макар да се дължат в един и същ срок – до 15.07.2013 г., са в поредност – заличаване на ипотеката и последващо плащане на остатъка от цената, с нотариално изповядване на сделката. Тъй като последните две действия са с краен срок, заличаването на ипотеката е следвало да се осъществи преди настъпването на този срок, поради което е приел за неоснователно възражението на ответницата, че тези действия е следвало да се извършат едновременно, както и това, че купувачът е следвало първи да плати остатъка, а след това тя да поиска заличаване на ипотеката, тъй като задължение в този смисъл не е формулирано в договора. Съдът е приел, че ответницата продавач е била неизправна страна по договора към 15.07.2013 г. и към датата на предявяване на иска, което поражда право за ищеца да иска разваляне на договора, който се счита развален от датата на връчване на исковата молба – 19.03.2018 г. на основание чл. 87 ЗЗД и връщане на даденото по него, на основание чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД. Предвид наличието на доказателства за размера на платената сума – 286 100 лева, същата подлежи на връщане на посоченото основание. Приел е, че изразеното от ищеца становище, че предвид продължителния срок – четири години на забавата, същият няма интерес от реално изпълнение, което обосновава извода на съда за липса на предпоставки за определяне на срок за изпълнение. В заключение съдът е приел, че ищецът е упражнил надлежно преобразуващо право за разваляне на договора при неизпълнение в хипотезата на чл. 87 ЗЗД и след като правното действие на волеизявлението е настъпило, е приел, че не е налице валидно обвързване на страните с договора поради неговото разваляне и тъй като поради разваляне на договора е отпаднало основанието, на което е извършено плащането от ищеца, то ответницата дължи връщане на даденото на отпаднало основание на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е уважил предявените искове.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касаторката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки.
За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /приложима ред. Д.В., бр. 86 от 27.10.2017 г./, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изходът на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС – т. 1 и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейски съюз – т. 2, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т. 3. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Освен заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторката поддържа, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се е позовала на това, че съдът е допуснал нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата, като при грубо нарушение на правилата на формалната логика изцяло е възпроизвел в решението си защитната теза на ответната страна.
Във формулираните от касаторката в приложеното изложение правни въпроси на практика се съдържа оценъчно становище относно законосъобразността на възприетите от въззивната инстанция изводи по съществото на спора. Чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда затова, че неизправна страна по предварителния договор е продавачката, тъй като съгласно т.12 от предварителния договор ответницата се е задължила да заличи вписаната върху имота ипотека преди нотариалната сделка, т.е. преди 15.07.2013 г., но от представената справка, издадена от службата по вписвания, тежестта върху имота, вписана на 28.12.2007 г. и обективирана в н.а. № 10/2007 г., не е била заличена. Именно поради това е приел, че неплащането от купувача на част от цената по договора не го прави неизправна страна, тъй като задължението е за плащане на остатъка до датата на падежа, съвпадаща с датата на изповядване на сделката, а сделката не е могла да бъде изповядана поради неизпълнение от продавача на задължението му да заличи ипотеката „преди нотариалната сделка“. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Независимо от това обаче следва да се подчертае, че поставените два правни въпроса не се явяват от значение за изхода на спора по конкретното дело, поради което същите не обосновават общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като първият правен въпрос, а именно – за неизправната страна по двустранен договор възниква ли потестативно право по чл. 87 ЗЗД да иска разваляне на договора или това право има само изправната страна, е формулиран твърде общо, а вторият – следва ли липсата на заличаване от страна на продавача на договорна ипотека върху процесния имот да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителния договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици, по съществото си представлява съждение за евентуалните последици от неизпълнение от страна на продавача на поето задължение по предварителния договор преди изповядване на нотариалната сделка процесния имот да не е обременен с тежести. В случая на тези въпроси по същество въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със закона и трайната съдебна практика, свързана с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 87 ЗЗД. Именно в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че в случая ответницата продавач е била неизправна страна по договора към 15.07.2013 г. и към датата на предявяване на иска, поради неизпълнение на задължението си по т. 12 от договора/да прехвърли имота без тежест/, което е породило правото за ищеца да иска разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД и връщане на даденото по него, на основание чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД. В тази връзка в изложението към касационната жалба е посочено, но не е обосновано наличието на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 3, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Това е така, защото като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност“ предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт, напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 05.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № 561/2018 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 194 от 11.01.2019 г. от Т. К. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: