O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
[населено място], 08.10. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч.гр. дело № 2854 /2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5707/ 21.06.2019 г. на М. М. А., чрез адв. Б. Ф., срещу определение №
207 от 08.05.2019г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 1353 /2019 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу въззивно определение № 26747 от 23.11.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 8308/2018 г., с което, след като е отменено определение № 387765 от 18.04.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 8907/2016 г., е изменено, в частта за разноски, първоинстанционното решение.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен. Излага се довод , че в обжалваното пред състава на ВКС въззивно определение, не е посочено, че е необжалваемо. Поддържа се, че чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК е специалнен към чл. 274, ал.4 ГПК защото урежда касационен контрол върху производства, които съгласно приетото в ТР № 5/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС са обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото такова, поради което ограничението на чл. 280, ал. 3 ГПК не намира приложение в случая. Останалите изложени в жалбата съображения касаят неправилността на определение № 26747 от 23.11.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 8308/2018 г., поради което в настоящето производство не следва да се обсъждат и вземат предвид.
Държавен музикален и балетен център- София, като ответник по жалбата, чрез адв. В. Волева, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на жалбата.
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение, за да остави частната жалба срещу определение № 26747 от 23.11.2018 г., на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 8308/2018 г. без разглеждане, съставът на ВКС, III- то г.о., е приел, че основното производство е по предявен от М. А. иск за признаване незаконността и отмяна на заповед № РД-13-12/14.01.2016г., издадена от директора на Държавен музикален и балетен център – София, с която като работодател е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Приел е, че макар спорът по този иск да е трудов, той не попада в предметния обхват на изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, поради което инстанционният контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд.
Определението е законосъобразно като краен резултат и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Видно от делото първоинстанционното производство по гр.д. № 8907 /2016 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по иска на М. М. А. срещу Държавен музикален и балетен център- София за признаване незаконособразността и за отмяна на заповед № РД -13-12/14.01.2016 г. на Директора на центъра, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с правна квалифицакция чл. 357, ал.1 вр чл. 188, т. 2 КТ. С решение № 335281 от 09.02.2018 г. по гр.д. № 8907 /2016 г. искът е отхвърлен от Софийския районен съд и ищецът осъден да заплати на ответника разноски за първа инстанция в размер на 405 лв. По молба на Държавен музикален и балетен център- София, с определение № 387765 от 18.04.2018 г. по гр.д. № 8907/2016 г. Софийският районен съд е изменил решението си в частта за разноски като е осъдил ищеца да заплати още 200 лв. на ответника. Това определение е обжалвано от А. с частна жалба от 16.03.2018 г., като по нея е образувано ч.гр.д. по гр.д. № 8308 /2018 г. по описа на Софийски градски съд и с определение № 26747 от 23.11.2018 г. последният на практика е потвърдил първоинстанционния акт.
От изложеното следва, че предмет на производството по ч.гр.д. № 1353 /2019 г. по описа на ВКС, III- то г.о., е определение на градски съд, с което той по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е упражнил въззивен инстанционен контрол спрямо определение на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК последният по искане на ответника е изменил първоинстанционното решение в частта за разноски.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определението, с което съдът допълва или изменя решението, с което приключва производството пред него, в частта за разноски, подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва решението. Следователно когато основният акт по делото е решение, а не определение, то за обжалване на определението по същество по искането за допълване или изменение на това решение, чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК директно препраща или към гл. XX ГПК „Въззивно обжалване“ или към гл. XXII ГПК „Касационно обжалване“ на решенията, в зависимост от етапа на който се намира обжалването на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК. В случая, предвид произнасянето на градския съд като въззивна инстанция по въпроса за разноските по делото в първа инстанция препращането е към гл. XXII ГПК „Касационно обжалване“, така към чл. 280, ал.3, т.1- т. 3 ГПК ,а не към чл. 274, ал. 4 ГПК, който би намерил приложение когато актът, който се изменя в частта за разноски е определение.
Чл. 280, ал. 3, т.1 – т. 3 ГПК очертава кръга на въззивните решения постановени в искови производства, които не подлежат на касационен контрол като законодателят си служи с комбиниран критерий – цена на иска ( приложим за оценяемите искове) и предмет на иска. Законодателят изчерпателно е посочил и изключенията за исковете, въззивните решения по които подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1, т.1- т. 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудови правоотношения с цена на иска над 5000 лв. Исковете по чл. 344, ал.1, т. 1- т. 3 КТ имат за предмет признаване незаконосъобразността и отмяна на уволнението, възстановяване на длъжността преди уволнението и обезщетение за времето за оставане без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца.
Следователно решенията по иск за признаване незаконосъобразността и отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ са изключени от касационен контрол по силата на чл. 248, ал.3, изр 2-ро вр чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, а оттам са изключени от такъв контрол са и определенията, с които се изменят в частта за разноски първоинстанционни решения по такъв иск.
Доводът на жалбоподателя, че необжалваемостта на акта произтича от записаното в него е несъстоятелен. Инстационният контрол върху съдебните актове е уреден с нарочни правни норми от законодателя. Не се споделят и доводите, че производството по чл. 248, ал.1 ГПК е откъснато от самото основно производство, а оттам, че чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК е специален по отношение на чл. 274, ал. 4 ГПК. В цитираното от страната ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС подобно тълкуване не е дадено –страната прави свое тълкуване на това ТР, което противоречи на мотивите му, в които е посочено, че текстът на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК урежда законодателно част от разрешенията, дадени по тълкувателен път в ТР № 1/ 2001 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че подлежат на касационно обжалване определенията по производства, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такъв материалноправен спор е отговорността за разноски. Спорът за разноските в материалноправен аспект е обусловен от изхода на делото по основния материален спор, като тази материалноправна връзка предопределя и процесуалноправната между двата вида спорове, последната намерила израз в специалната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК, която е предмет на тълкуване в т. 24 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 207 от 08.05.2019г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 1353 /2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: