1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3771 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. С., гражданин на Република Полша чрез пълномощник адв.Л. К. срещу решение № V -48 от 21.06.19 г.по в.гр.дело № 1025/18г.на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната му част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.Допустимо ли е извършване на прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане; 2.Извънредният труд извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл.446 ГПК ли е.
Ответникът по жалбата „С. Полска Сп.з.о.о.”Полша,с място на стопанска дейност в България, не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго,с което ответникът „С. Полска Сп.з.о.о.” е осъден да заплати на ищеца М. С. сумата в общ размер от 1481.24лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след работно време,през почивните дни и през дните на официални празници,за периода от 1.07.14г.до 31.10.14г.и обезщетение за неползван платен годишен отпуск,както и мораторната лихва върху тях,след извършено прихващане на общия дължим размер от 10261.40 лв със сумата от общо 8780 .16 лв,представляваща разходи за настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение ; разходи за предоставяне на ищеца храна в хотела и разходи за осигурен от работодателя транспорт и за заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети,ведно със законната лихва върху сумата от 1481.24 лв, считано от 9.08.17г.до окончателното изплащане,както и съдебни разноски.
За да уважи направеното от ответника възражение за прихващане въззивният съд е приел, че заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установила от представените по делото разходни документи,че работодателят е направил в полза на ищеца твърдяните разходи,които са изплатени извън задълженията, поети по трудовия договор, поради което подлежат на връщане на основание чл.59 ЗЗД.Изложени са съображения,че вземането за извънреден труд за съответния месец е част от вземането за трудово възнаграждение за съответния месец,като двете вземания формират общ размер на работната заплата на ищеца за съответния месец по смисъла на чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Прието е, че вземанията на ищеца за извънреден труд по месеци след добавяне на съответното вземане за трудово възнаграждение за всеки месец, посочено в заключението на в.л.Г., са извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл.446 ГПК,поради което не попадат в хипотезата на чл.105 ЗЗД и с тях може да се извърши съдебно прихващане с други установени и доказани насрещни вземания на работодателя.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част.
Въпросът: Допустимо ли е извършване на прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане, се отнася да правилността на въззивното решение,доколкото съдът е приел,че насрещното вземане е установено по размер и основание.
Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението,която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали извънредният труд е извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл.446 ГПК, не е разрешен в противоречие с решение № 241 от 7.01.15г.по гр.д.№ 3269/14г.на ВКС,ІІІ г.о.В него е посочено,че вземането за трудово възнаграждение е уредено като частично несеквестируемо от процесуалния закон /чл.446 ал.2 ГПК/и прихващането е допустимо само със секвестируемата част от дължимото на работника трудово възнаграждение.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика, тъй като е съобразено с правилата за несеквестируемостта.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V -48 от 21.06.19 г. по в.гр.дело № 1025/18 г.на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.