1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 02.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4534 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Юлстрейд”ООД [населено място] срещу решение от 3.07.19г.по в.гр.дело № 108/19г.на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 39 от 31.01.19г.по гр.дело № 2168/16г.на Районен съд – Монтана.С него е признато за установено, на основание чл.124 ал.1 ГПК,че между „Краси”ЕООД,с управител К. М. М., от една страна и от друга страна наследниците на И. Н. Г. – С. О. Г., Е. И. Н., Ю. И. Г., С. И. Г., И. И. Н., Д. И. Н. и „Юлстрейд” ООД, с управител М. К. А., съществуват валидни облигационни отношения по два договора за аренда на земеделски земи – вх.рег.№ 4059 от 29.05.12г.,акт № 155,том 9 в Служба по вписванията при Л. и вх.рег.№ 2310 от 7.04.14г., акт № 7, том 6 в Служба по вписванията при Л..
Със същото решение е прекратено производството по делото в частта му относно предявения иск на основание чл.537 ал.2 ГПК и чл.88 ЗКИР за отмяна на извършеното в Служба „Вписване” при Л. на вписване на заявление вх.рег.№ 3229,акт № 275,том 7 от 5.05.13г.и заявление вх.рег.№ 3230,акт № 274,том 7 от 5.05.13г.от М. К. А., в качеството му на управител на „”Юлстрейд”ЕООД за предсрочно и едностранно разваляне на договорите за аренда, поради недопустимост на искането.
Касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Допустимо ли е установяване на достоверната дата на разходни касови ордери за извършено плащане да се ползват всякакви доказателства; 2. Допустимо ли е с изявления на страна по спора да се установява факта на извършено плащане досежно датата на удостоверяващия го частен документ – разходен касов ордер; 3. Представляват ли разходните касови ордери разписки за плащане по смисъла на чл.181 ал.2 ГПК.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ответниците – физически лица са наследници на И. Н. Г.,починал на 28.03.15г.През 2012г.,като наследник на П. Ф. К. –М.,чрез пълномощника си С. О. Г. – негова съпруга, е сключил договор за аренда на земеделски земи с „Краси”ЕООД [населено място] ,който е вписан в Служба по вписванията при Л. с вх.№ 4059 от 29.05.12г.,акт № 155,том 9. През 2014г. отново чрез пълномощника си С. Г. е сключил втори договор за аренда на земеделска земя – нива със същото дружество, който е вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 2310 от 7.04.14г.,акт № 7,том 6.Установено е още,че с договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД ,сключен на 9.02.17г. Ю. М. К. в качеството си на пълномощник на Ю. И. Г., продава на Ю. М. К.,в качеството му на представляващ и управляващ „Юлстрейд” ООД [населено място] наследствените си права от наследодателя И. Н. Г., като съвкупност от права и задължения за сумата от 2500 лв.На 28.03.17г.”Юлстрейд”ООД се е снабдил с нотариален акт № 87/17г.за собственост на 1/6 ид.част от поземлени имоти – земеделски земи, описани в акта и с нотариален акт № 88/17г. за собственост на 5/54 ид.части от други поземлени имоти – земеделски земи,описани в акта. С нотариална покана, връчена на 3.04.17г., М. А. в качеството му на пълномощник на Ю. Г., е отправил едностранно волеизявление до „Краси „ЕООД ,че в качеството на правоприемник след смъртта на баща си И. Г. не е получил арендно плащане на двата договора за стопанската 2015/16г. и поради неизправността на дружеството е развалил предсрочно двата договора за аренда на основание чл.17 ал.1 ЗАЗ.По делото са представени РКО,от които е установено,че на 18.11.16г. на съпругата на И. Г. – С. Г. е изплатена рента за [населено място],обл.М. за стопанската 2015/16г.сумата 1938 лв по първия договор и на 24.06.16г.е изплатена рента по втория договор в размер на 1050 лв.Във връзка с направеното от ответника „Юлстрейд „ООД оспорване на РКО съдът е изслушал обясненията на С. Г., която е потвърдила, че е сключила процесните договори от името на съпруга си и е получила дължимото арендно плащане за стопанската 2015/16 година .В този смисъл са и становищата,изразени в писмените отговори на останалите ответници по делото,като Ю. Г. е категоричен,че не е заявявал на М. А.,че не е получавал арендно плащане,нито е заявявал намерение да прекрати договорите.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че приложените РКО установяват извършено плащане за стопанската 2015/16г., като ги е ценил наред с изявленията на наследниците на арендодателя, които единствено могат да претендират плащане.Договорът от 9.02.17г.дава възможност на ”Юлстрейд”ООД да получава арендно плащане за следващата стопанска година след периода на придобиване на правата му.По тези съображения съдът е приел,че направеното волеизявление за развалянето на договорите не е произвело прекратително действие и договорите за аренда продължават да съществуват, както са сключени.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. В решение № 50 от 21.07.17г.по гр.дело № 4880/14г.на ІV г.о.на ВКС ,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Следователно частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
По поставения втори въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 174/29.04.2011 г. по гр. дело № 640/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,решение № 362/03.10.2012 г. по гр. дело № 1420/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,решение № 271/3.10.14г.по гр.дело № 66/14г.на ІV-то отд.на ВКС. В тях е прието, че изявлението на страната или на неин представител по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство; че когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност, както и че съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 от ГПК.
Относно доказателствената сила на разходен касов ордер също е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 81 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 675/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 218 от 5.07.11г.по гр.дело № 775/10г.на ГК,ІІІ г.о., в които е прието, че разходния касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респ.търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 3.07.19г. по в.гр.дело № 108/19г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.