2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място], 03.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Tрето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Светла Бояджиева ч. гр. дело № 4333/
2019 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1-во вр чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15344/08.08.2019 г. на В. Я. Т. срещу определение от 09.07.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2915/ 2019 г., с което апелативният състав е допуснал обезпечение на висящия пред него иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху собствения на жалбоподателката недвижим имот.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен с довод за липса на убедителни писмени доказателства и за отсъствие на обезпечителна нужда.
Ответникът И. В. Д.- ищец и молител по обезпечението, не е ангажирал писмено становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, така допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните:
С решение № 6027 от 25.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д № 20481/2014 г. В. Я. Т. е осъдена по иска на бившия си съпруг И. В. Д. да му заплати сумата от 93163.86 лв., равняваща се на припадащата и се част в солидарно поетото с договор за банков кредит по време на брака задължение от 102963.87 лв.
Видно от делото към исковата молба са приложени договор за кредит, обезпечен с ипотека № 3058 R 2006 от 16.11.2006 г. между „Банка П. България”- АД от една страна, и И. В. Д. и В. Я. Д. като кредитополучатели, решение от 30.09.2011 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2079/2011 г. за прекратяване на брака между И. и В. Делчеви, вносни бележки ( л. 45- л.76 , СГС) в полза на банката от името на И. Д. и на С. Д..
Недоволна от решението на градския съд, ответницата Т. подава въззивна жалба, по която е образувано гр.д. № 2915/ 2019 г по описа на Софийския апелативен съд, като делото е насрочено за разглеждане в ОСЗ на 11.02.2020 г.
Междувременно с молба от 05.07.2019 г. ищецът Д. е поискал допускане на обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху посочен от него, по негови твърдения собствен на ответницата поземлен имот- бивша нива, в м. М. ливади, [населено място].
За да допусне исканата обезпечителна мярка, апелативният състав е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 391 ГПК за това- искът е допустим, подкрепен е с убедителни писмени доказателства, изложени са твърдения за обезпечителна нужда, налице е адекватност и допустимост на поисканата мярка.
Обжалваното определение е законосъобразно като в тази връзка съставът на ВКС, III – то г.о. намира оплакванията на жалбоподателката за липса на убедителни писмени доказателства ( корелиращи с вероятната основателност на иска) и за отсъствие на обезпечителна нужда за неоснователни.
Както е посочено в мотивите към т. 5 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС преценката за вероятна основателност на иска, като положителна предпоставка за уважаване на искане за допускане на обезпечение, се извършва на база преценка единствено на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и подкрепящите ги писмени доказателства, а при липса на такива доказателства законът презюмира необоримо вероятната основателност на иска, ако ищецът предостави гаранция при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Законът задължава съда да допусне обезпечение на иска винаги, ако същият е допустим и е налице обезпечителна нужда, дори при липса на каквито и да е представени от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията му, но при изразена от последния готовност да покрие евентуалните вреди на ответника от незаконосъобразно обезпечение чрез предоставяне на гаранция. Под убедителни писмени доказателства по см. на чл. 391 ГПК в казуалната практика на ВКС трайно се приемат такива доказателства, които служат само като индиция за същестуването на претендираното от ищеца право, т. с. сочат с вероятност, че твърденият от ищеца правопораждащ за правото му факт се е осъществил, като в производтсвото по допускане на обезпечение е недопустимо да се съобразява и обсъжда доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства, както и дали те се опровергават от други представени и събрани по делото доказателства. Последното е така, защото обезпечителното производство е с предмет различен от този на исковото производство и относително самостоятелно спрямо последното. Недопустимо е в рамките на искането за обезпечение съдът да се произнася по въпроси от предмета на исковото производство и предварително да взема становище дали искът е основателен и доказан. За да се допусне обезпечение достатъчно е поне част от твърденията на ищеца да се подкрепят от представените доказателства, а в случая това е точно така, тъй като е представен както самият договор за кредит, така и множество вносни бележки от името на ищеца за погасяване на вноски по кредита.
Не се споделя и доводът за липса на обезпечителна нужда, тъй като същата е налице не само когато действително ищецът не би могъл да удолетвори претенцията си, но и когато е налице вероятност удолетворяването и да бъде затруднено. Освен това при искове за парични вземания практиката на ВКС неизменно приема, че обезпечителната нужда се презюмира т.с не е необходимо ищецът да я обосновава и доказва. Обезпечeние на иск за парични взeмания се допуска винаги когато по делото не са наведени и ангажирани доказателства за данни изключващи наличието на обезпечителна нужда. В случая жалпободателката като ответник по иска, в чийто именно интерес и тежест е да опровергае наличието на обезпечителна нужда, не е навела подобни твърдения, нито е представила доказателства в тази насока.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което съставът на ВКС, III -то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2915/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: