6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 02.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3478/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2976/08.07.2019 г. на Б. Д. И., подадена чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 155/22.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 325/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с коeто е потвърдено решение № 241/08.06.2018 г., постановено по гр.д. № 688/2017 г. по описа на Смолянския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. Д. И. против А. П. Р. за изменение на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето П. Б. И., определени със съдебна спогодба от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1136/2014 г. на Смолянския районен съд; В тежест на жалбоподателя са възложени и разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от насрещната страна пред въззивна инстанция, в размер на 640 лева;както и в частите с които по насрещната претенция: 1./ след частична отмяна на решение № 241/08.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 688/2018 г. по описа на Смолянския районен съд, въззивният съд е определил режим на лични контакти, съгласно който Б. Д. И. има право да взема детето П. Б. И. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като взема детето от дома на майката в 17:00 часа в петък и го връща в дома на майката в 15:00 часа в неделя; в четните години П. Б. И. празнува именния си ден при бащата Б. Д. И., а в нечетните години – при майката А. П. Р.; в четните години детето П. Б. И. през пролетните ваканции е при бащата Б. Д. И., а в нечетните – при майката А. П. Р.; 2./ е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е изменен определеният със съдебна спогодба от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1136/2014 г. на Смолянския районен съд размер на издръжката, която Б. Д. И. следва да заплаща на А. П. Р., в качеството ? на майка и законен представител на П. Б. И., като размерът на издръжката е увеличен от 100 /сто/ лева на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска /27.06.2017 г./ до настъпване на основания за изменение или прекратяването ?, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, а за разликата над 200 /двеста/ лева до 250 /двеста и петдесет/ лева.
Извън предмета на жалбата е решението в частта, касаеща отхвърляне на претенциите на А. П. Р..
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което упражняването на родителските права по отношение на детето П. Б. И. да бъде предоставено на Б. Д. И., местоживеенето на детето да се определи спрямо неговото местоживеене, като на майката се определи разширен режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева, считано от постановяване на решението по делото, ведно със законна лихва върху всяка една просрочена сума, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването ?.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1./ „Допустимо ли е въззивният съд като инстанция по същество да не изложи собствени мотиви по спорните въпроси, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и длъжен ли е да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба при съблюдаване на очертаните със същата предели на въззивното производство?“ – сочи се противоречие с решение № 20/09.02.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д. № 7750/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 415/25.01.2012 г. по гр.д. № 1332/2010 г. на ВКС, I г.о. и др.; 2./ „По какъв начин съдът следва да извърши преценка на събраните по делото доказателства и необходимо и задължително ли е въззивният съд да обсъди във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на жалбоподателя?“ – сочи се противоречие с решение № 65/16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, II г.о. и решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о.; 3./ „Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?“ – сочи се противоречие с Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о.; 4./ „Задължен ли е въззивният съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно според приетото с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето?“ – сочи се противоречие с ППВС № 1/1974 г. на Пленума на ВС; 5./ „В компетентността на съда ли е да преценява от комплекса критерии, въведени от задължителната съдебна практика, които следва да бъдат прилагани при изследване на родителския капацитет при спор за родителски права, кои са основни и кои допълнителни?; 6./ „Допустимо ли е в производство по иск по чл. 59, ал. 9 СК да се приеме от съда, че по-добрите качества на родителя, който не упражнява родителските права, установени по делото, не могат да се противопоставят на качества на родителя, упражняващ родителските права, отпреди твърдяното настъпване на изменените обстоятелства?“; 7./ „Ограничаването, от страна на единия родител, на контактите на другия родител с детето, има ли правно значение и какво при определяне мерките относно упражняване на родителските права?“ – сочи противоречие с Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС и решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г.о. Наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът обосновава с твърдението, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно по изложени съображения.
Ответната страна А. П. Р., чрез адв. Н. М., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, изразява становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, сторени пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, изслушаната съдебно – психологическа експертиза и изготвените в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото два социални доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. и Дирекция „Социално подпомагане“ – М., е приел, че не са налице основания за изменение на определените със съдебна спогодба от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1136/2014 г. на Смолянския районен съд мерки за местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето. Изхождайки от разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК и принципните постановки на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, чиито разрешения са актуални и при действието на новия СК от 2009 г., съдът е посочил, че промяна на обстоятелствата, обосноваващи необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права, е налице при изменение на обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняването на родителските права, или когато мерките на практика са променени – като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефективността на мерките, които определят същото.
От фактическа страна въззивният съд е намерил за установено, че малолетният П. Б. И. е израснал физически, емоционално и психически в периода след възлагане упражняването на родителските права на майката А. Р., като последният свободно изразява своите чувства и желания, възприема и осмисля, съобразно възрастта си, поведението на околните. Видно от изготвения пред първоинстанционния съд социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. П. е спокойно, весело, емоционално, възпитано и интелигентно дете. Според данните, получени от личния му лекар – д-р И., той е здраво дете, което боледува изключително рядко от вирусни инфекции, редовно посещава профилактичните прегледи и имунизации, винаги е в безупречен външен вид, с подходящо облекло и много добре поддържана лична хигиена. От свидетелските показания на класния му ръководител – И. Ц., се установява, че П. се чувства добре в училище, справя се добре с учебния процес, не е отсъствал от градината поради здравословни проблеми, а единствено през време на посещенията си при бащата в [населено място], не изостава в развитието си в сравнение с другите деца. Тези обстоятелства се потвърждават и от назначената съдебно-психологическа експертиза, при изготвянето на която лично е изслушан и самият П.. Пред психолога детето заявява, че иска да посещава предучилищната в С., защото „там си бил свикнал“, както и да живее в [населено място], но с майка си. Вещото лице сочи, че на този етап няма данни за синдром на родителското отчуждение спрямо отсъстващия родител /бащата/, всеки от родителите има развит родителски капацитет относно грижите за детето, и двамата обичат силно П., а той се чувства емоционално свързан и с двамата си родители, чувства се спокойно в присъствието както на майка си, така и на баща си, към които проявява привързаност и обич. По отношение възможностите и качествата на страните да изпълняват родителската функция, след обстоен анализ на доказателствата по делото, съдът е намерил, че майката А. Р. е ангажирана с грижите за детето, същата е създала подходяща среда за неговото отглеждане с режим на хранене и почивка, подготовка за училище, полага грижи за физическото му развитие – записала го е да тренира футбол към футболен отбор „Р.“ и пр. Съдът е посочил, че изтъкнатите от бащата по-добри битови и финансови възможности не са решаващи при преценка родителския му капацитет, а съставляват допълнителни критерии. Видно от представеното удостоверение от местоработата на последния, същият не би могъл да се грижи непрекъснато за детето, за разлика от майката А., чието работно време е от 08:00 часа до 16:30 часа.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай поставените въпроси № 1 – 5 от изложението се свеждат до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, както и да изложи собствени мотиви при постановяване на своето решение. Същите са формулирани от касатора в контекста на оплакването му за необоснованост на решението. Визираното в изложението несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Шестият въпрос е неясен и неточен и не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение, доколкото не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не се констатират предпоставки за допускане касационно обжалване и по седмия въпрос. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца за ограничаване контактите му с малолетния П. вследствие поведението на майката А. Р.. С оглед доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че детето поддържа контакт с бащата, същите се чуват по телефона, като по делото не се установяват убедителни факти, които да подкрепят тезата за отчуждаване и манипулация с негативна нагласа на детето към бащата, или за настройване на детето против бащата и ограничаване на възможностите им за контакт, включително за провеждане на телефонни разговори. Предвид изложеното формулираният въпрос не кореспондира с установеното по делото и изводите на въззивния съд, с оглед което не може да обоснове общото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставените въпроси касаторът формално се е позовавал и на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е мотивирал нейното наличие в приложението към жалбата. В тази връзка трябва да се има предвид, че касаторът не се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. В настоящия случай необосноваването в приложението на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на решението и допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на всички релевантни обстоятелства. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението. Същевременно при служебно извършената проверка ВКС констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Предвид изхода на спора разноски на касатора не се следват, а на ответника по касацията следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 28.08.2019 г., в размер на 600 лв.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/22.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 325/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Д. И. да заплати на А. П. Р. сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ