2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 04.12. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3176 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Й. срещу решение № 246 от 25.06.19г.по в.гр.дело № 339/19г.на Русенския окръжен съд.С него е отменено решение № 24 от 4.02.19г.по гр.дело № 753/18г.на Районен съд- Бяла и вместо него е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. А. М., ЕГН [ЕГН] на бащата А. М. А.; определено е местоживеенето на детето при бащата; определен е режим на лични отношения между С. Н. Й. и детето,както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00ч.в петък до 18.00ч.на неделния ден с преспиване, в четните години – на рождения ден на детето, на 3 март, на 24 май и на Р. Х., а в нечетните години – на 6 май, на 6 септември, на В. и на Нова година, на рождения ден на майката – 1 януари с преспиване – от 9.00 ч. до 18.00ч.на следващия ден, когато денят е учебен, тя има право да го взема след приключване на учебните занятия,както и на рождения ден на другото дете на майката К. Р. С. – на 19 декември, всяка първа половина от зимната и всяка първа половина от пролетната ваканция на детето,както и два месеца през лятото, които не съвпадат със законоустановения отпуск на бащата; майката е осъдена да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лв,считано от 9.10.18г.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Със същото решение са отхвърлени предявените от С. Н. Й. като майка и законен представител на малолетното си дете М. А. М. против А. М. А. искове с правно основание чл.127 ал.2 СК и чл.143 ал.2 СК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. М. А. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за неоснователност на касационната жалба.
Обжалваното решение е постановено по искове с правно основание чл.127 ал.2 СК и чл.143 ал.2 СК.Съобразявайки задължителните указания и разяснения в т.ІІ от ППВС № 1/12.11.1974г.въззивният съд е приел,че по –пригоден родител за отглеждане и възпитание на малолетното дете е бащата.Изложени са съображения,че макар и в изготвените по делото социални доклади да е дадено положително становище относно родителските качества на майката, от съвкупната преценка от събраните гласни и писмени доказателства е установено,че в действителност грижите по отношение на здравето и хигиената на детето М., полагани от майката не са задоволителни.Прието е,че детето често е предавано на бащата във влошено здравословно състояние, с констатирани впоследствие сериозни заболявания като лаймска болест,гнойна ангина и алергия,както и в недобър външен вид – не добре облечено, с мръсни дрехи,с неподдържана хигиена.Въззивният съд се е позовал и на непосредствените си впечатления от изслушването на родителите, проведено във въззивното производство.Направен е извод за неглижиращо поведение от страна на майката по отношение на здравословното състояние на малолетното дете и омаловажаване на този проблем,в подкрепа на което е и фактът,че от раздялата между страните,когато майката е заживяла с детето в дома на родителите си в [населено място],личният му лекар не е сменен,а е останал този в [населено място].Съдът е отчел и реалната възможност за полагане на непосредствени грижи спрямо малолетното дете от всеки един от родителите,като е съобразил и служебната им ангажираност.Преценено е, че бащата има възможност да води и взема детето от детска градина,като при необходимост разчита на помощта на сестра си.От друга страна, майката работи в супермаркет, на смени, при работно време от 6.30ч.до 22.00 ч. Установено е, че докато тя е на работа, за детето се грижи нейната майка и негова баба, която има агресивно поведение спрямо бащата и това би довело до отчуждаването на детето от бащата,а освен това тя се грижи както за другото дете на С. Й.,така и за детето на нейната сестра,което би могло да е причината М. да е с неугледен външен вид и нелекуван.От друга страна, е прието, че бащата е подпомаган от сестра си,с която живеят в едно домакинство.Съдът е констатирал положителна оценка по отношение на пригодността на бащата да упражнява родителските права.Същият живее в жилище, в което има подходящи условия за отглеждане на детето; получава средно месечно трудово възнаграждение около 1900 лв; проявява изключителна загриженост за детето,за здравословното му и психическо състояние.Въззивният съд е отчел обстоятелството,че детето е в много ниска възраст и несъмнено има нужда от близостта на майка си,но е счел, че тази близост може да се осъществи посредством по-разширен режим на лични отношения между тях.Изхождайки от комплексния анализ на обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, съдът е намерил, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката бланкетно се е позовала на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание.Цитирано е решение № 350 от 1.10.12г.по гр.д.№ 477/12г.на ВКС,което се отнася за друга хипотеза – отделно живеене на децата, родени от брака между страните.Приложено е решение № 158 от 28.06.16г.по гр.дело № 3316/15г.на ІІІ г.о.,което е постановено при наличието на други факти и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд за изслушване на бащата. Доводите срещу преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права с оглед интереса на детето, могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение.Липсата на поставен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване,без да се разглежда наличието на специалните предпоставки за това.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 700 лв,представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 25.06.19г. по в.гр.дело № 339/19г.на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Й. да заплати на А. М. А. сумата 700 лв /седемстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.