О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 10.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 77/2020 год.
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 34/13.01.2020г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане касационната жалба на ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, вх. № 136258 от 06.01.2019г. против решение №6575 от 19.09.2019 г. по в.гр. д. № 15389/2018г. на СГС и е прекратено производството по гр.д.№77/2020г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, поради недопустимост на жалбата.
С молба вх. № 374 от 15.01.2020г.,подадена чрез адв. В., , ответникът по касационната жалба П. С. П. е поискал ВКС да допълни определението си, като му присъди разноски, извършени пред касационната инстанция, за които съдът в определението си е приел да му се следват, но е пропуснал да присъди с диспозитива.
Ответната страна ДП”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, в подаден писмен отговор, взема становище за неоснователност на молбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи.
Съображенията за това са следните:
С постановеното по делото определение съдът не се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но ответникът по касационната жалба има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер 1200лв. Искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора на касационната жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на този разход. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.12.2019г. уговореното адвокатско възнаграждение в размер 1200лв. е заплатено в брой – лист 86 от делото.
Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното от молителя адвокатско възнаграждение е неоснователно. При съобразяване броя на заявените искови претенции и цената на всяка от тях се обосновава извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение е значително под минимума, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това, при съобразяване на извършените процесуални действия – отговор на касационна жалба и изложения на основания по чл.280 ГПК, дори и при този изход на делото, възражението се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 34/13.01.2020г. на ВКС по гр. д. № 77/2020г. в частта му за разноските като
ОСЪЖДА ДП ”Национална компания железопътна инфраструктура” – УДВГД София, да заплати на П. С. П., съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 1200 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: