4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
Гр. София, 16.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 454/2020 год.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 64588/17.05.2019 г. на И. А. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 6992/31.08.2016 г., постановено по гр.д. № 4919/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителката срещу Софийски районен съд обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 74 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, стойността на собствен на молителката недвижим имот, продаден на публична продан по изпълнително дело № 20118380406995/18.10.2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., за периода от 23.10.2011 г. до 15.04.2015 г., обезщетение за забава върху главницата в размер на 26 318.70 лв. за периода от 23.10.2011 г. до 15.04.2015 г., сумата от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди /стойността на движими вещи/ за периода от 23.10.2011 г. до 15.04.2015 г. и сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на честта и достойнството на молителката в резултат на принудителното изпълнение, проведено срещу нея за периода от 23.10.2011 г. до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на задълженията.
Молителката се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, както и извършени от насрещната страна престъпния действия във връзка с решаване на делото. Като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката сочи постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 704/31.07.2018 г. по гр.д. № 4995/2017 г. на ВКС, IV г.о., с което въззивно решение № 6992/31.08.2016 г., постановено по гр.д. № 4919/2015 г. по описа на Софийски градски съд, не е допуснато до касационно обжалване. Твърди, че е узнала за него на 10.05.2019 г. Поддържа, че определението на касационната инстанция е неправилно, като постановено в нарушение на § 14 ЗИДГПК – 2017 г., а именно при неизпълнение служебните задължения на съда да следи за наличие основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава с твърдения за противоправно деяние на ответника – Софийски районен съд, допуснал според нея „забранен резултат“ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015 г., състоящ се в неизпълнение на задълженията му за връчване на съдебни книжа по образуваното пред него заповедно производство, „укриване“ на делото повече от 3 г. и осъществяване на забранена дейност – „изпиране на пари“, което според молителката представлява престъпна дейност на страна в съдебния процес по смисъла на чл. 83, ал. 1 ДФЕС.
Ответната страна – Софийски районен съд, не е изразила становище по молбата за отмяна.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
На първо място молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят в случая се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но не излага твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, а релевира единствено оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите обстоятелства, респ. новооткритите юридически или доказателствени факти, по смисъла на цитираната разпоредба, трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение. В конкретния случай, молителят не излага твърдения за наличието на такива нови обстоятелства и нови доказателства, а единствено сочи като ново писмено доказателство определение № 704/31.07.2018 г. по гр.д. № 4995/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което касационна инстанция не е допуснала въззивното решение, чиято отмяна иска, до разглеждане по същество. Този съдебен акт не може да се съотнесе към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото определение няма характеристиката на ново писмено доказателство, а представлява акт на специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочените в чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия Граждански процесуален кодекс като факултативна. Предвид правната същност на определението по чл. 288 ГПК, същото не би могло да съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество изложените от молителката оплаквания са за неправилност на въззивното решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна.
На следващо място – основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, което е второто поддържано от молителката основание, изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на прието по делото заключение на вещото лице или на показанията на свидетели, или на престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В случая молителката е изложила твърдения за извършени от ответната страна по делото процесуални нарушения, които счита за престъпни действия и които са привързани към оплакванията й за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и чл.304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънистанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което е недопустимо в хода на производството по чл.303, ал.1, т.2 ГПК да се установява твърдяната неистиност на документ, заключение или показания на свидетел, съответно престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител.
В конкретния случай молителят се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложил обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба.
Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна.
На молителя разноски за настоящото производство не се следват, а ответникът не е претендирал и удостоверил да е сторил такива.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. А. И. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 6992/31.08.2016 г., постановено по гр.д. № 4919/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 454/2020 г. по описа на ВКС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: