7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 249/2019
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 351 по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8072/28.09.2018 г. от М. К. К. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Ю. С. от АК-С., срещу решение № 260/29.06.2018 г. по в.гр.дело № 273/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 68/15.02.2018 г. на PC-Димитровград, постановено по гр.д. № 1263/2017г., и вместо това са определени на основание чл.128, ал.1 СК, мерки на лични отношения на П. П. Б. и Г. А. Б., двамата от [населено място], с тяхната внучка П. А. Б., както следва: за период от време от три месеца, считано от влизане в сила на решението, П. Б. и Г. Б. да виждат и вземат детето П. Б. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, със задължението да връщат детето на майката М. К. К. след изтичането на този срок. След изтичането на посочения тримесечен период П. Б. и Г. Б. да виждат и вземат детето П. Б., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата и дядото; 14 /четиринадесет/ дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката; всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември, с две преспивания; всяка нечетна година на новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18.00 часа на първи януари, с две преспивания; всяка четна година – първите два дни от Великденските празници – петък и събота за времето от 10.00 часа в петък до 18 часа в събота, с едно преспиване и всяка нечетна година – вторите два дни от тези празници за времето от 10.00 часа в неделя до 18.00 часа в понеделник, с едно преспиване, на именния ден на детето – на 29 юни за времето от 16 часа до 19 часа; 30 ноември, денят след рождения ден на детето за времето от 16 часа до 19 часа, със задължението да връщат детето на майката М. К. след изтичането на посочените срокове. Оплакванията, развити в касационната жалба, са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание адв. М. Г. от АК-София, преупълномощена от адв. Ю. С., поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да бъда отменено като неправилно и бъде постановено друго от касационната инстанция, с което да бъде определен обичаен режим на лични отношения на детето с бабата и дядото по бащина линия, който ще бъде в интерес на детето .
Касационното обжалване е допуснато с определение № 595 от 12.07. 2019г. по настоящото дело, като с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето при определяне режим на лични контакти на детето с бабата и дядото, както и за приложение на материалния закон, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, за да се осъществи преценка от страна на касационния съд за това, съобразен ли е интересът на детето с оглед решаващите изводи на въззивния съд за определения режим на лични контакти на детето с бабата и дядото по бащина линия.
Ответниците по касационната жалба П. П. Б. и Г. А. Б., чрез адв. Т. В. от АК-Х., в писмен отговор са изразили становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседания адв. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието“интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ понятието ,,интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 914/2010г. на ВКС, ІV г.о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.).
Цитираната съдебна практика по поставения правен въпрос напълно се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІV г.о.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е обвързан при определяне на режима на лични контакти с посоченото от страните, като определящото при преценката му е интересът на детето, съобразно който следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти на детето с бабата и дядото по бащина линия, като в голяма част този режим припокрива определения режим на лични контакти на детето с бащата А. Б.. Прието е за установено, че бащата към настоящия момент изтърпява наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, че за този период от време той ще бъде в невъзможност да осъществява контакти с детето и запазването на връзката между него и роднините по бащина линия е възможно именно чрез определяне на по-разширен режим на лични контакти с тях. В тази връзка е приел, че следва да бъде определен адаптивен период от три месеца, като срещите не следва да бъдат в присъствието на майката. Според съда определянето на адаптивен период се налага с оглед на това, че връзката на детето с този кръг роднини в известна степен е прекъсната и следва да стане по-плавно възстановяването на тази връзка. От събраните по делото доказателства, включително събраните гласни доказателства пред въззивната инстанция, е приел, че детето се чувства добре в семейството на баба си и дядо си по бащина линия, че имат много добри битови условия, в които то да пребивава и родителски умения, опит и капацитет да задоволяват потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им и домашната обстановка му е позната. Приел е, че след изтичането на тримесечния период от време ищците Б. следва да вземат детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване в дома на бабата и дядото, 14 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката, всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември с две преспивания, всяка нечетна година на новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 18 часа на първи януари с две преспивания, всяка четна година първите два дни от Великденските празници – петък и събота за времето от 10 часа в петък до 18 часа в събота и вторите два дни от тези празници, всяка нечетна година за времето от 10 часа в неделя до 18 часа в понеделник, както и на имения ден на детето – 29 юни за времето от 16 часа до 19 часа и 30 ноември, денят след рождения ден на детето за времето от 16 до 19 часа, като така определения разширен режим на лични отношения на детето с неговите баба и дядо по бащина линия е в изключителен негов интерес.
По съществото на спора, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано по следните съображения:
От фактическа страна по делото е установено, че малолетната П. А. Б. е [дата на раждане] в [населено място], от майка М. К. К. (ответница по делото) и баща А. П. Б. (син на ищците). Родителите на детето живеели на семейни начала до месец март 2016г. в [населено място], в жилище, собственост на дядото и бабата по бащина линия. След раздялата на родителите през месец март 2016г., майката М. К. напуснала жилището в [населено място] и отишла да живее с детето при майка си в [населено място]. С влязло в сила на 10.06.2016г. решение на районен съд Димитровград, постановено по гр.д.№ 586/2016г., е утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл.127, ал.1 СК по отношение на малолетното дете П. А. Б., като упражняването на родителските права е предоставено на майката М. К. и е определен режим на лични отношения с бащата А. Б.. С присъда № 3727 от 10.07.2017г. по нохд № 320/2017г. на Окръжен съд-Благоевград, А. Б. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 10 години. Социалните доклади, приложени по делото, след проведено от социалните работници анкетиране, сочат, че майката и детето живеят в [населено място], в апартамент, собственост на родителите на майката, в който има отлични условия за пълноценното отглеждане на детето. Детето посещава детско заведение, обгрижено е добре и потребностите му са задоволени в семейната среда на майката, която е стабилна, сигурна и защитена. Социалните доклади сочат, че битовите условия в дома на ищците – баба и дядо на детето по бащина линия, също са подходящи за отглеждане на дете, че ищците са педагози по професия с многогодишен стаж, които имат качества и опит да се грижат за дете, и че е в интерес на малолетното дете да поддържа контакти със своите баба и дядо. От показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното и във въззивното производство, е установено наличието на разногласия между майката на детето и бабата и дядото по бащина линия, по повод поддържането на лични отношения на детето с бабата и дядото, което е предизвикало инициирането на настоящото производство.
Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на детето П. А. Б. изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и нейните баба и дядо по бащина линия – ищците по делото. Съгласно § 1, т.7 от Закона за закрила на детето бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. Относно режима на лични отношения на детето П. Б. с ищците съдът взема предвид от една страна възрастта на детето – понастоящем деветгодишна, изградената силна емоционална връзка на детето с майката, установените му навици за обучение и почивка, както и обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в населено място, различно от постоянното местоживеене на ищците. От друга страна съдът съобразява, че бабата и дядото по бащина линия са педагози по професия със знания и опит, които разполагат с капацитет да задоволяват потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома им. Същите разполагат с необходимите качества и с добри битови условия да приемат детето при себе си и да се грижат добре за него, и са мотивирани да окажат съдействие при отглеждането и възпитанието на внучката си. При определяне на мерките съдът държи сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на детето с бабата и дядото по бащина линия, без обаче да натоварват прекомерно детето и родителят, който го отглежда и възпитава, и без да откъсват детето за продължително време от обичайната му среда.
Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че ищците следва да имат възможност да виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и 14 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето. При тези срещи ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката. Възрастта на детето понастоящем е такава, че не е необходимо контактите да се извършват в присъствието на майката, още повече, че отношенията на бабата и дядото с детето нито са конфликтни, нито са вредни и опасни за развитието му. Присъствието на майката не е необходимо и предвид съществуващите между нея и ищците разногласия и влошена комуникация, които биха се явили пречка на пълноценното общуване на детето с бабата и дядото по бащина линия. Режимът на лични отношения по чл.128 СК следва да бъде регламентиран по начин, който да съблюдава в най-пълна степен интереса на детето и да препятства възможността за негативно въздействие върху него. При определения от настоящия съдебен състав режим на лични отношения ще бъде дадена възможност за изграждане у детето на усещане за семейна среда при посещенията в дома на бабата и дядото, а от друга страна няма да бъде възпрепятствана възможността на майката да обгрижва и общува с детето си в оставащите почивни дни от месеца. Според настоящия състав на съда така определения режим ще осигури на бабата и дядото нормални контакти с детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайния си начин на живот. В тази връзка са основателни изложените в касационната жалба оплаквания, че интересите на детето не изискват определяне на по-разширен режим с бабата и дядото по бащина линия, който да припокрива определения режим на лични контакти на детето с бащата. С разпоредбата на чл.128 СК е признато отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искат от съда определяне на режим на лични отношения с детето, като техния режим не може да замества този на бащата, нито да го продължава.
По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторката основание за неправилност на въззивното решение, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се определят посочените мерки на лични отношения на ищците с малолетното дете П. А. Б..
При този изход на делото и с оглед направеното искане от касаторката, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 540 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260 от 29.06.2018 г. по в.гр.дело № 273/2018г. на Хасковски окръжен съд и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК мерки на лични отношения на Г. А. Б., ЕГН [ЕГН], и П. П. Б., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.2, ап.2, с тяхната внучка П. А. Б., [дата на раждане] , ЕГН [ЕГН], живуща с майка си М. К. К. на адрес: [населено място], ул. ,,Х. Г.Д.” № 6-Б-16, както следва: Г. А. Б. и П. П. Б. да виждат и вземат детето П. А. Б. всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], [улица], ет.2, ап.2, без присъствието на майката, както и 14 /четиринадесет/ дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката М. К. К., ЕГН [ЕГН], както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае.
За осъществяване на мерките на лични отношения Г. А. Б. и П. П. Б. от [населено място] имат задължение в началото на всеки от посочените периоди да вземат детето П. А. Б. от дома на майката М. К. К. в [населено място] и да го връщат там в края на всеки период.
ОСЪЖДА Г. А. Б. и П. П. Б. от [населено място] да заплатят на М. К. К. от [населено място] направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 540 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: