4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
гр. София 30.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2378/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби,подадени от адв.П.Б. – процесуален представител на „Гранд Хил Инвест“ЕООД и адв.Ф.Д. – пълномощник на К. А. Д., против въззивно решение № 19/26.02.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1685/16.10.2018 г. по гр.д.№ 1315/2017 г.по описа на Варненски окръжен съд,с което на основание чл.49 вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД „Гранд Хил Инвест“ ЕООД е осъдено да заплати на К. А. Д. сумата от 3300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване върху незаконосъобразно разрушените й сгради с ид.**** и с ид.*** по Кадастралната карта на [населено място], находящи се в ПИ с ид.**** с адм.адрес: [населено място], [улица] периода от 12.06.2014 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014 г. до окончателното им изплащане,като за разликата над 3 300 лева до пълния претендиран размер от 17 280 лева иска е отхвърлен, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – преживян стрес, емоционален дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат на виновното и противоправно поведение на дружеството, изразяващо се в незаконосъобразното разрушаване на сгради с ид.*** и с ид.**** по Кадастралната карта на [населено място], находящи се в ПИ с ид.*** с адм.адрес: [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане,като иска за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева е отхвърлен.
Ищцата К. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 3300 лв. до претендирания с въззивната жалба размер от 10 948 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв. до претендирания с въззивната жалба размер от 11 000 лв., а ответникът по исковата молба „Гранд Хил Инвест“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В касационната жалба на Д. се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение,поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или решаване на спора по същество – уважаване на предявените искове в посочените размери .
Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да преразглежда и да формира различни изводи относно обема на притежаваното от дадено лице право на ползване върху сгради,без да зачете СПН на влязлото в сила решение досежно обема на правото на ползване върху дворното място. 2.За възможността да бъде запазено правото на ползване върху имот,от който се прехвърля ид.част,като уговорката относно запазеното ползване отделно от правото на собственост върху непрехвърлената част ще породи действие при последващо отчуждаване на тази част. Счита,че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.3.За задължението на съда да обсъди всички доказателства в процеса и се произнесе в мотивите по всички наведени доводи.4.За правната уредба на второинстанционното производство като ограничен въззив,а не като контролно отменителна инстанция.5.Относно приложението на чл.202 ГПК.6.Относно критериите при определяне размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД,след конкретизиране на всички обстоятелства,обуславящи вредите.Позовава се на противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.11 от ППВС № 4/1968 год.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от „Гранд Хил Инвест“ ЕООД.
В касационната жалба на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за наличието на фактическия състав на отговорността по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД , в резултат на което е достигнал до грешни крайни изводи,без да изложи собствени мотиви.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички относими към спора доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235,ал.2 ,чл.236,ал.2 и чл.12 ГПК,тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован. 2.Следва ли съдът,когато обсъжда събраните по делото гласни доказателства да се мотивира,защо дава вяра на едни свидетели,а не кредитира показанията на други свидетели. 3.Ако съдът не възприема прието по делото експертно заключение,длъжен ли е да изложи конкретни и обосновани мотиви за това и да го прецени наред с останалите доказателства. 4.С погиването на вещта и погасяване на правото на ползване при условията на чл.59,ал.3,пр.1 ЗС,за кого възниква щета и право да претендира обезщетение за вреди от погиването й – за собственика или за ползвателя.Допустимо ли е да се присъди обезщетение по реда на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за вреди,резултат от погиване на вещ, в полза на ползвател-несобственик на вещта,вместо в полза на титуляра – собственик.5.При условие,че за да се използва процесния имот,следва да се извърши основен ремонт,който съгласно чл.57 ЗС е задължение на ползвателя и това обстоятелство поставя получаването на наем,респ.реализирането на имуществена облага в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие,може ли да се приеме,че по отношение на ползвателя изобщо е възникнала реална вреда.6.Допустимо ли е в хипотеза на съпритежание на правото на ползване върху един недвижим имот и при неразпределено по чл.32 ЗС право на ползване,притежателят на 1/2 ид.ч. от правото на ползване да отдава под наем реална част от имота.При условие,че не може да отдаде под наем реална част от имота,допустимо ли е средномесечния наем да се определя като механично се намали с 1/2, който би се получил за целия имот или това обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението.Позовава се на противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Сочи бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация К. Д., подаден чрез адв.Ф. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване , а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение, поради което са процесуално допустими.
Решението в частта,с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 948 лв. до 17 280 лв. и за неимуществени вреди за разликата над 11 000 лв. до 30 000 лв.е влязло в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за виновно причинените на ищцата вреди,настъпили в резултат от умишлено събаряне на процесните сгради,по отношение на които тя има учредено пожизнено право на ползване,както и относно обема на притежаваното от нея право на ползване с оглед определяне обема на вредите,произтекли от събарянето.Приел е,че ответникът не е доказал твърденията си за самосрутване на жилищната сграда,както и не е представил доказателства за спазване на процедурата по чл.196,ал.3 и ал.4 и чл.197 ЗУТ,поради което макар и собственик на сградата е следвало да зачете запазеното право на ползване на ищцата,което му е противопоставимо.Посочил е,че правилно съдът е кредитирал заключението на тройната СТЕ в неговия втори вариант и след редуциране с оглед обема на правото на ползване за процесния период е определил размера на претърпените имуществени вреди,а по отношение на неимуществените вреди правилно е приложен принципа за справедливост.Приел е,че не е установено по категоричен начин /приети три СМЕ/,че събарянето на процесните сгради,виновно от ответното дружество е в причинна връзка с възникването,развитието или задълбочаването на заболяванията на ищцата.
За да е налице основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставените конкретни правни въпроси правното разрешение на въззивния съд да е в противоречие с правното разрешение по същите въпроси, дадено с актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235, ал.2 и чл.12 ГПК. Въззивният съд е формирал изводите си без да извърши анализ на доказателствата по делото, без да обсъди доводите и възраженията на страните, поради което по този въпрос правното му разрешение е в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г., т.19 ОСГК на ВКС, съгласно което мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност, поради което са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19/26.02.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд .
УКАЗВА на касатора „Гранд Хил Инвест“ ЕООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 91 лева,а на касатора К. А. Д. държавна такса в размер на 352,96 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: