О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 22.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 4666 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 654/23.01.2019 г. на Н. Т. Д., представляван от адв. Л. П., срещу определение № 455/17.12.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 404/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 490/09.10.2018 г. по гр.д. № 344/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което производството е прекратено. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на делото поради грубо нарушение на Европейското и Българското законодателство. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил указанията на администриращият съд и изрично е посочил, че търси наказателна отговорност за действието и бездействието на посоченият от него ответник – Н. Е.. В изложението за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определения. Няма поставени въпроси.
Предвид етапа на развитие на гражданското производство няма конституирана ответна страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С определение № 490/09.10.2018 г. постановено гр.д. № 344/2018 г., Сливенския окръжен съд прекратил производството, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Съдът е приел, че е сезиран с граждански иск, който не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и въпреки дадените указания, ищецът не е изпълнил в срок същите, поради което съдът констатирал, че нито има редовна тъжба, нито редовна искова молба.
По въззивна частна жалба подадена от ищеца е образувано ч.гр. д. № 404/2018 г. пред Бургаския апелативен съд. За да постанови обжалваното определение, Бургаският апелативен съд е приел, че предявеният от ищеца иск е граждански и съгласно разпоредбата на чл.127 ГПК исковата молба следва да съдържа посочване на съда, до който е адресирана, името и адреса на ищеца и ответника, ЕГН на ищеца, цената на иска, изложение на обстоятелствата и в какво се състои искането. Констатирал е, че исковата молба не съдържа име и адрес на ответника и ищецът не е уточнил дали посоченият от него ответник е лицето, посочено в обстоятелствата част на иска или е неговият работодател. Въз основа на това съдът заключил, че поради непосочване на име и адрес на ответника, не е конкретизирано и отправено искане към съда и не са изложени фактически обстоятелства, обуславящи отговорност на ответника за претендираните вреди.
Видно от тъжбата постъпила на 24.04.2018 г., е че е подадена чрез Н. Е. ОД МВР – С.., като се претендират неимуществени вреди на стойност 100 000 лв. С уведомителна молба вх. № 0205-4833/ 09.08.2018 г. по гр.д. № 344/2018 г., на Сливенския окръжен съд, ищецът твърди, че е посочил ответника и неговият адрес, като за улеснение е посочил същия отново – Н. Е. на длъжност ОР – при сектор „П.“ ОД МВР – С.. От уточнението с вх. № 0205-5728/ 05.10.2018 г. представено по същото дело, се установява, че ищецът е посочил своето ЕГН и адрес. Внесъл е яснота по отношение на времето, мястото и начина, по който са извършени твърдените от него деяния, като за извършители са посочени – „полицаите“. След това е изложил и твърдение, че посоченият ответник г-н Н. Е. със своето бездействие не е предотвратил нарушаването на закона от неговият колега г-н Н., за когото са изложени твърдения за клевета и злоупотреба с власт. Посочено е още, че след неправомерно извършения обиск, единият от полицаите, без да е индивидуализиран, е признал, че е въвел ищеца в заблуждение. Ищецът е посочил още, че в резултат от извършения обиск и последвалото задържане в ареста е претърпял имуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, влошило му се е здравословното състояние и изпитвал страх от социални контакти. В уточнението се търси ангажиране на наказателна отговорност за това, че чрез своите умишлените действия и бездействия лицето Н. Е. е поставил живота и здравето на ищеца в опасност, поради което претърпял преки вреди, както и косвени такива, защото са му причинени душевни терзания. Претендирал е искът за неимуществени вреди на стойност 100 000 лв. да бъде уважен.
Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, III- то г. о. съобразява и намира следното:
Извън доводите за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на определението, жалбоподателя не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос,, който да е бил предмет на разглеждане във възивното определение и не е посочил специалните основания съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, очертаваща предпоставките за достъп до касационно обжалване. Следователно проверката за наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение следва да се ограничи само до основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
В случая посочените от жалбоподателя доводи не обосновават вероятна недопустимост или нищожност. Обжалваното определение не е постановено от незаконен състав на съда, не е налице излизане от пределите на общата гражданска компетентност, волята на съда е разбираема и определението е постановено при наличието на общите за процеса, както и на специфичните за въззивното обжалване, абсолютни процесуални предпоставки. Предмет на въззивно обжалване пред Бургаският апелативен съд е определението, с което първоинстанционният граждански съд е прекратил делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, следователно въззивният съд правилно се е произнесъл само относно предпоставките довели до постановяване на обжалваното пред него определение. По отношение на въведените от жалбоподателя твърдения за неподсъдност на спора, предвид търсената наказателна отговорност, настоящият състав счита, че въззивният граждански съд, съгласно чл.274, ал.2, предл.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, е компетентен да разгледа частната жалба срещу първоинстанционното определение, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на вече образувано гражданско производство. Що се касае до търсената защита, обективирана в уточнение на тъжбата с вх. № 0205-5728/ 05.10.2018 г., то решаващият съд правилно е приел, че е сезиран с граждански иск, по който изрично не е посочен име и адрес на ответник. По отношение на търсената наказателна отговорност правилно е констатирано, че е налице неяснота в основанието на иска, защото изхождайки от контекста на така направеното уточнение не може да бъде направен еднозначен извод, че твърдените деяния са извършени от „г-н Н.“, в присъствието на Н. Е. сочен като ответник, доколкото за техни извършители са посочени – „полицаите“, както и дали първите са присъствали въобще в качеството си на длъжностни лице.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно според смисъла на понятието очевидна неправилност възприет в оформилата се константната практика на ВКС. В решение № 15/06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя с оглед облекчение на достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ ( при прочит на акта), без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Към този субективен по естеството си критерий, практиката на ВКС добавя неизбежно и обективен такъв. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилността и предполага тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен от обективна страна ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ (законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или „extra legem“ ( приложена е от съда несъществуваща или несъмнено отменена правна норма) или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика от постановилия го съд. В настоящия случай, при прочит на обжалваното определение не се констатира очевидна неправилност.
Освен неяснотата в основанието на искът, настоящият състав намира, че ищецът не е изпълнил и още едно указание дадено от съда – внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената иска, което също на собствено основание би довело до прекратяване на производството, поради неотстраняване на нередовностите в срок.
В обобщение обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 455/17.12.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 404/2018 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: