5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 02.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 797 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1929/05.02.2020 г. на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД – Поделение за товарни превози София, представляван от адв. Д. С., срещу определение № 62/09.01.2020 г., постановено по в.ч.гр. д. № 12024354/2019 г. на Софийски апелативен съд съд, с което е потвърдено протоколно определение от 29.05.2019 г. по гр.д. № 1202/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставенa без уважение молбата за възстановяване на срок за обжалване.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, състоящи се в неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и по тях са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1. Съществува ли обусловеност между производствата по обжалване на определение за връщане на въззивна жалба поради подаване след изтичане на установения в закона срок и производството по разглеждане на молба за възстановяване на срок по едно и също дело подадени пред един и същи съд ? – твърди се противоречие с определение № 129/26.02.2015 г. по дело № 3286/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и наличие на чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
2. Допустим ли е акт издаден в производството по чл.64 и сл. от ГПК, преди да е приключило производството, по което се решава въпроса за пропуснатия срок ? – твърди се противоречие с определение № 129/26.02.2015 г. по дело № 3286/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и наличие на чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
3. Приложим ли е специалния ред на чл.315, ал.2 ГПК при неспазване на правилото на чл.235, ал.5 от ГПК и липсата на информация относно наличието на поставен акт в регистъра на съдебните решения и на електронната страница на СРС, представлява ли особено непредвидено обстоятелство ? – твърди се наличието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Постъпил е отговор на частната касационна жалба от Ц. М. Г. чрез адв. Д.. Изложени са твърдения, че така провелото се производство е бързо, като първоинстанционният съд е обявил според изискванията на чл.316 ГПК датата, на която ще бъде постановено решението и съответно не е обявено на по-късна дата, поради което не може да се твърди, че срокът за обжалване следва да тече от датата на връчването на съобщението. Счита, че жалбата трябва да бъде оставена без уважение, тъй като констатирания от предходните инстанции пропуск на срок, не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които настоящият жалбоподател не е могъл да преодолее.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 12.10.2019 г. по гр.д. № 8586/2017 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на глава X. от ГПК, са уважени исковете по чл.344, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ срещу настоящия жалбоподател. Първоинстанционният съд е посочил, че решението може да се обжалва, съобразно чл.315, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от обявяването му считано от 12.10.2018 г.
Въззивната жалба на настоящия жалбоподател е постъпила в регистратурата на СРС на 19.11.2018 г. под вх. № 5192916, поради което Софийският градски съд с определение № 3385/08.02.2019 г. , върнал същата, тъй като не бил спазен законоустановения срок за обжалване.
С молба под вх. № 28406 от 28.02.2019 г., настоящият жалбоподател поискал възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба, като изложил обстоятелства, които счита за непредвидени, като част от тях касаели незаконосъобразно поведение на първоинстанционния съд, състоящо се в невръчване на съобщение с изгответното по делото решение на нито една от страните. Отправено е искане за допускане до разпит на един свидетел, който да установи, че процесуалният представител е бил възпрепятстван да се яви в насроченото на 08.10.2019 г. заседание.
Заедно с молбата за възстановяване на срок е подадена и частна жалба срещу определение № 3385/08.02.2019, но администрирането по нея е спряно до произнасяне в о.с.з. относно молбата за възстановяване на срок.
С определение № 8053/ 01.04.19 г., Софийският градски съд намерил, че молбата следва да се остави без уважение, тъй като обстоятелствата попречили на процесуалния представител да се яви в съдебно заседание, не могат да обосноват отлагане на делото и разглеждането му в тази хипотеза не представлява процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на постановеното решение.
На провелото се на 29.05.2019 г. открито съдебно заседание, Софийският градски съд повторно оставил същата молба без уважение, но присъдил в полза на ответника – въззиваема страна сторените по това производство разноски в размер на 1320 лв, която тя поискала да бъдат присъдени с молби от 13.03 и 26.03.2019 г.
За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд приел, че възражението за недопустимост на протоколното определение е неоснователно. В тази връзка, решаващите изводи на въззивният съд се състоят в това, че частната жалба срещу определението, с което е върната въззивната жалба инициира частно производство, което се развива самостоятелно и нито е обусловено, нито обуславя производството по възстановяване на срока за обжалване на постановеното от СРС решение. По отношение на молбата за възстановяване на срока, въззивният съд заключил, че е неоснователна, тъй като провелото се производство е бързо, поради което страната не се уведомява по друг начин за датата на постановяване на решението и за началния момент, от който започва да се брои двуседмичния срок за обжалване. В интерес на жалбоподателя е да се осведоми за датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението. Също така по делото нито били твърдени, нито били доказани обстоятелства, имащи характер на непредвидени, а изложените твърдения били относно неуведомяване на постановеното решение. В тази връзка, въззивният съд изложил решаващ извод състоящ се в това, че такова уведомяваване не се дължи, но дори и такава хипотеза да е налице, то молбата за възстановяване на срок пак е неоснователна, тъй като срокът за въззивно обжалване не би започнал да тече спрямо страната – жалбоподател. По отношение на разноските, въззивният съд заключил, че искането за тях е направено още с отговора, като за тях са представени доказателства. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност е намерено от Софийският апелативен съд за неоснователно. С тези мотиви въззивният съд потвърдил протоколното определение от 29.05.2019 г. и осъдил жалбоподателят за направените разноски в размер на 450 лв.
В настоящия случай от данните по делото се установява, че с молбата за възстановяване на срок е подадена и частна жалба срещу определението, с което е върната въззивната жалба поради просрочие, но първоинстанционният съд е отложил разглеждането по нея до произнасяне по молбата за възстановяване на срок в о.с.з. Предвид изложеното и съгласно задължителните разяснения в т. 1 от тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, настоящия състав намира обжалваното определение за недопустимо, поради което по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
Поредността на разглеждане следва да е обратната. Първо следва да бъде разгледана частната жалба срещу разпореждането, с което е върната въззивната жалба, тъй като ако тя бъде уважена, обжалваното разпореждане, респ. определение ще бъде отменено и интересът от разглеждане на молбата по чл.64 ГПК ще отпадне, поради което и определението по молбата за възстановяване на срок ще подлежи на обезсилване. Ако обжалваното определение,респ. разпореждане бъде потвърдено, то тогава следва да бъде разгледана и молбата за възстановяване на срока по чл.262, ал.1 ГПК, тъй като последица от уважаването на последната е възстановяване на срока за въззивно обжалване – в този смисъл определение № 265 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2147/2019 г., III г. о., ГК. Посоченото означава, че в случаите, когато съществува спор дали срокът за извършване на определеното процесуално действие е изтекъл или не, то възстановяването му може да се иска и да се извърши едва след разрешаването на спора. Когато се окаже, че срокът не е изтекъл и процесуалното действие е извършено в неговите рамки то не би било необходимо този срок да се възстановява – в този смисъл – определение № 625 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2963/2017 г., IV г. о., ГК.
Първоинстанционният съд е следвало да администрира частната жалба срещу разпореждането, с което е върната въззивната жалба и след като изходът по нея е ясен, да се произнесе по молбата за възстановяване на срок. Вместо да обезсили обжалваното определение Софийският апелативен съд го е потвърдил, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на Софийския градски съд за администриране на частната жалба срещу разпореждането, с което въззивната жалба е върната.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 62/09.01.2020 г., постановено по в.ч.гр. д. № 12024354/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 62/09.01.2020 г., постановено по в.ч.гр. д. № 12024354/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение, постановено в о.с.з. на 29.05.2019 г. по гр.д. № 1202/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението от 12.10.2018 г. постановено гр.д. № 8486/2017 г на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на действията по администриране на частна жалба № 28408/28.02.2019 г. срещу определение № 3385/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1202/2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: