4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 20.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 68 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21380/25.11.2019 г. на Е. Д. М. подадена чрез служебния защитник адв. И. Ю., срещу определение № 3777/14.11.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 5303/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба № 124302/14.10.2019 г. срещу определение № 23096/07.10.2019 г. по гр.д. № 7153/2015 на Софийски градски съд, с което исковата молба е върната, а производството прекратено.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят следните три въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да изясни всички твърдения на ищеца преди да извърши правна квалификация на предявения иск, като за целта му даде указания за уточняване на правнорелевантните факти ? – твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2. Следва ли съдът да осигури безплатна правна помощ на ищец, за който е установено, че няма достатъчно средства, когато е направено изрично искане за това и когато исковата му молба не е достатъчно ясна, за да позволи на съда да направи точна правна квалификация на предявения иск ? – твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
3. Обвързан ли е съдът от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск ? – твърди се противоречие с решение № 12/27.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4014/2015 г. IV г.о.
Частната касационна жалба, с оглед данните по делото, е в срок, изхожда от лице с процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и е насочена срещу въззивен съдебен акт подлежащ на касационен контрол, е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С определение № 23096/07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7153/2015 г., Софийският градски съд е върнал подадената от Е. Д. М. искова молба, с която ищецът е предявил срещу Г. Я. М. – съдебен заседател от Специализирания наказателен съд, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведението и участието му като член на съдебния състав по НОХД № 3555/2018 г. Срещу постановеното първоинстанционно определение е образувано в.ч.гр.д. № 5303/19 г. пред Софийски апелативен съд, завършило с обжалваното въззивно определение № 3777/14.11.2019 г. В него съдът приел, че по силата на чл.66, ал.2 от ЗСВ съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите, като последните се ползват с функционален имунитет регламентиран в чл.132 от КРБ, който представлява абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им. За да бъде преодоляна тази пречка извършеното от магистрата деяние следва да съставлява умишлено престъпление и да е установено по съответния начин. В заключение е изложено, че от твърденията в исковата молба и представените доказателства такова деяние не е извършено от ответника, както и че първоинстанционният съд не е длъжен съобразно чл.9 ГПК да дава указания, след като не е имало никаква неяснота относно ответника по предявения иск за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
По така поставените от касатора въпроси не е налице общата предпоставка за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, защото не са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Действително първоинстанционният, а не въззивния съд се е занимал с въпроса по уточнение на исковата молба и молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, като действително е дал указания и е назначил служебен адвокат. Именно първоинстанционният съд е установил основанието и петутима на иска въз основа на постъпилите от ищеца и неговия адвокат уточнения. Изхождайки от тях приел, че така предявеният иск е недопустим и обуславя приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК, съгласно която е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Предмет на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд е определението, с което производството е прекратено пред първата инстанция, тъй като предявеният иск е недопустим поради наличието на абсолютна процесуална пречка, която не е преодоляна. За да се произнесе относно наличието на процесуалната пречка довела до постановяване на обжалваното определение, въззивният съд, съобразно данните по делото правилно е констатирал, че с искът се търси ангажиране на деликтна отговорност, срещу ответник в качеството си на съдебен заседател. Въз основа на това заключил, че предвид липсата на твърдения и доказателства, функционалния имунитет, с който се ползва съдебния заседател представлява абсолютна процесуална пречка, която не е преодоляна, поради което искът е недопустим, а определението на първата инстанция е законосъобразно. Настоящият състав счита, че действително има направени твърдения за извършени от страна на ответника деяния, но няма представени доказателства, от които да бъдат установени обстоятелствата, че деянието съставлява умишлено престъпление и че е установено по надлежния ред. Касае се за хипотеза за настъпването на която е необходимо факта на извършено умишлено престъпление, да бъде установен по надлежния начин. Такъв факт не е установен в хода на гражданското производство и доколкото от данните по делото безспорно се установява ангажирането на деликтна отговорност срещу съдебен заседател, наличието на функционален имунитет в негова полза, представлява абсолютна процесуална пречка, водеща до недопустимост на иска и вече образуваното производство. Следователно констатацията на предходните инстанции за наличието на абсолютна процесуална пречка, обуславяща приложението на чл.130 ГПК, е правилна и следва да бъде подкрепена от настоящия съдебен състав. Следва да бъде посочено още, че при приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК за съда не съществува задължение да дава указания по чл. 101, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, доколкото процесният порок е неотстраним в рамките на висящото производство. Освен това, съдът като правораздавателен орган не е обвързан от посочената правна квалификация, но предвид етапа, в който е констатирана абсолютната процесуална пречка, за него не съществува право и задължение да продължи да движи исковия процес, за да достигне до етапа, в който изготвя доклад по делото съобразно чл.146 ГПК, в който да посочи точната правна квалификация на иска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3777/14.11.2019 г., постановено по ч.гр. д. № 5303/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: