5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 04.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 530 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14940/31.07.2019 г. на В. В. В. и Г. В. К., представлявани от адв. К. Г., срещу определение № 2355/15.07.2019 г., постановено по в.ч.гр. д. № 3049/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение жалбата на настоящите жалбоподатели срещу определение от 21.03.2019 г. по гр.д.№ 16918/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението за липса на международна компетентност на Софийски градски съд по предявените искове.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, състоящи се в пропуск да бъдат обсъдени всички обстоятелства касаещи гражданството на ответниците, както и неправилно приложение на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12 2012 г. въз основа на установените факти.
В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, и развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3. ГПК. По отношение на повдигнатите въпроси, настоящият състав счита, че следва да бъдат обобщени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, а именно:
1. При спор за компетентност на българския съд, за която той следи служебно, трябва ли жалбоподателя да изложи мотиви и доводи за да обоснови касационно произнасяне по въпрос, за който се следи служебно ?
2. Следва ли българският съд да приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12 2012 г., за да обоснове своята компетентност, ако и когато ответниците не са граждани на ЕС, и спорните имоти, и правоотношения не се намират на територията на държава-членка на ЕС ?
3. Компетентен ли е българският съд да разрешава правни спорове между ищци и ответници явяващи се граждани на държави-трети страни извън ЕС, за правоотношения, за които се твърди, че са реализирани в трети страни извън ЕС ?
4. При спор за облигационни претенции, които са възникнали в резултат на отпаднало основание – сделка за недвижим имот, попадат ли в предмета на доказване отпадналото облигационно-вещно правоотношение, което е възникнало в държава извън ЕС ?
5. Кой критерий е от значение за определяне на подсъдността съобразно КМЧП – вещно-правния спор или вторичната облигационна претенция, която е възникнала след такъв спор, имайки предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12 2012 г. и международните норми за водене на гражданско-правни спорове ?
Осъществена е процедурата по връчване на преписи, но няма постъпил отговор в срок от ищеца В. П. П..
Върховният касационен съд, състав на ІII-то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С определение от 21.03.2019 г. по гр.д. .№ 16918/2017 г. първоинстанционният съд е констатирал, че ответната страна по спора своевременно е направила възражение за липса на международна компетентност. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приел, че ответника Г. К. е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, който от няколко години, включително и понастоящем пребивава в Централен Софиийски затвор във връзка с водено против него наказателно дело, което обуславяло извод за местоживеене на територията на страната по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП, респ. компетентност по чл.4 от Регламента. По отношение на другия ответник – В. В., съдът установил, че е българска гражданка с постоянен и настоящ адрес в Република България, но и че имала адресна регистрация в Република К., както и че нейните деца учели там. Констатирайки тези факти съдът заключил, че ответницата имала обичайно местопребиваване в Република К.. По исковете за парични суми породени от отношенията между страните в К., съдът приел, че е налице международната компетентност на българския съд съобразно чл.4 и чл.8, т.1 от Регламента, но приложимо било материалното право на Република К.. За исковете за парични суми породени от предварителен договор за покупко-продажба на имот в [населено място], международно компетентен бил българския съд съобразно чл.4 и чл.7, параграф 1 от Регламента и приложимо било материалното право на Република България.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че ответникът К. има обичайно местопребиваване на територията на Република България, което предопределя компетентност на националният съд. По отношение на предявените искове е формирал решаващи изводи, състоящи се в това, че с тях се претендира солидарно осъждане, поради което е налице тясна връзка съобразно чл.8, ал.1 от Регламента, поради което можело да бъдат предявените пред българския съд и срещу ответницата В., по аргумент от чл.20 КМЧП. Конкретно по иска за връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на облигационните връзки, въззивният съд заключил, че изключителната компетентност по чл.24, ал.1 от Регламента, респ. чл.12, ал.1 от КМЧП, по местонахождение на имотите е неприложима.
Поставения от жалбоподателите първи въпрос не е обусловил решаващите крайни изводи на въззивната инстанция. За да даде отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд следва първо да допусне до касационно обжалване зададения въпрос, а за това е необходимо кумулативно наличие на общото /материален или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и е от значение за изхода по делото/ и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Когато въззивната инстанция се произнася по въпрос, който касае допустимостта на образуваното пред него производство и рефлектиращ върху постановения съдебен акт, жалбоподателите могат да изложат твърдения за вероятна недопустимост на последния. Предвид изложеното, настоящият състав, счита че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По вторият въпрос също не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да формира своя решаващ извод, с който е оставил жалбата без уважение, въззивният съд действително се е позовал на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 и КМЧП, но констатирал фактическа обстановка, различна от посочената във втория въпрос, а именно обичайно местоживеене, респ. обичайно местопребиваване на ответника К., както и тясната връзка на предявените искове. Зададения от жалбоподателите въпрос касае хипотеза, в която те не са граждани на ЕС и имотите не са на територията на държава-членка на ЕС. Приложените от въззивния съд разпоредби, определят компетентността въз основа на обичайното местопребиваване, респ. обичайното местоживеене, а не въз основа на гражданството, които ответниците притежават, т.е. критерият за определяне на компетентността е различен от посочения критерий във втори въпрос. По отношение на ответницата В., въззивният съд е изложил мотиви касаещи приложението на чл.8, т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12 2012 г., като определящия критерии е тясната връзка между предявените искове, а не гражданството на ответницата. За да формира извода си относно имотите и възникналите правоотношение, съдът е приел, че предявените искове са за връщане на даденото на отпаднало основание, поради разваляне, т.е. претенцията няма за предмет недвижим имот, макар и отпадналото облигационно основание да е имало такъв. Съответно и в тази част констатираната от въззивният съд хипотеза е различна от посочената във втория въпрос, а именно, че определящо за изключителната компетентност е предмет на делото да е недвижим имот, а в разглеждания пред него случай такъв предмет не е налице.
По третия въпрос въззивният съд не е изложил изводи разясняващи компетентност на българските съдилища по правни спорове между ищци и ответници граждани на държави-трети страни, извън ЕС, за правоотношения, за които се твърди, че са реализирани в трети страни извън ЕС. Точно обратната хипотеза е приета – обичайно местопребиваване на ответника К. в Република България и тясна връзка между предявените искове – за солидарно осъждане на двамата ответници, което наложило извода за компетентност на българския съд. Предвид изложеното, по този въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
По четвъртия въпрос, който е поставен от жалбоподателите също не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предмета на доказване или по-точно доказването на преюдициалното и отпаднало правоотношение не попада в предмета на въззивно обжалване, доколкото последният главно обхваща наличието на предпоставките за оставяне без уважение възражението за липса на международна компетентност в полза на СГС. Предвид изложеното, въззивната инстанция не е разглеждала фактите, които подлежат на доказване и не е следвало да изложи такива изводи.
По последния поставен от жалбоподателите въпрос е налице общото основание, но не и допълнителното такова по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване по него. За да изключи приложението на чл.24, т.1 от Регламента, респ. чл.12, ал.1 КМЧП въззивният съд е приел, че исковете са за връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на облигационни връзки. Следователно е приел за определящ критерий вторичното облигационно правоотношение. По отношение приложението на нормите съдържащи се в цитираните разпоредби, настоящия състав счита, че са ясни и по тях практиката е непротиворечива / Определение № 135 от 12.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1757/2018 г., II г. о., ГК; Определение № 158 от 3.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1857/2017 г., I г. о., ГК; Определение № 432 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3834/2017 г., III г. о., ГК /.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2355/15.07.2019 г., постановено по в.ч.гр. д. № 3049/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: