Р Е Ш Е Н И Е № 123
гр. София, 04.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Александър Цонев
при секретаря Албена Рибарска и с участието на прокурор Стаменова разгледа гр.д. № 716 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
С определение № 450/ 07.06.2018 г. по настоящото дело до касационно обжалване е допуснато решение № 158/ 10.11.2017 г- по гр.д. № 365/ 2017 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която искът с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на М. М. Д. срещу Прокуратурата на Република България е уважен и за сумата 7 953 лв. – обезщетение за имуществени вреди поради незаконното обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и в частта, с която са присъдени законни лихви върху присъдените обезщетения от 08.07.2015 г. – 23.07.2015 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка правилността на решението по следните материално-правни въпроси: 1. Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност? и 2. Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ?
Отрицателният отговор на първия въпрос в приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 100, ал. 4 ЗДСл. е даден с решение № 227/ 26.10.2017 г. по гр.д. № 4488/ 2017 г. Настоящият състав го споделя.
Вторият въпрос в приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД е предмет на нормативно тълкуване. В т. 4 и т. 7 ТР № 3/ 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ВКС се приема, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на държавата по иска с правна квалификация чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ възниква от момента на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, а същото е разрешението и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това е и началният момент на забавата върху сумата по обезщетението. Тълкувателното решение е със запазено действие. Различен аргумент не следва само от това, че съгласно действащият закон уредбата на иска е в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 ЗОДОВ, а наименованието на закона е променено. Тълкувателното решение, макар да е постановено при действието на ЗСВ (отм.), е задължително за всички органи на съдебната власт, в т.ч. за настоящия състав на Върховния касационен съд (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
В обжалваното решение е прието за установено, че с постановление от 12.03.2013 г. на Варненска окръжна прокуратура ищцата е била привлечена като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода от 2011 до 12.03.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в качеството на ищцата длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител. В хода на досъдебното производство ищцата е отстранена временно от служба на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл. със заповед № 90/ 13.03.2013 г. на изпълнителния директор на НАП – Варна. С постановление от 08.07.2015 г. на прокурор от Варненска окръжна прокуратура наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 2 НПК поради недоказаност на обвинението срещу ищцата. Със заповед № ЗЦУ-1131/ 07.10.2015 г. на изпълнителния директор на НАП заповедта за временното отстраняване от служба на ищцата е отменена поради отпадане на основанието за издаване.
При така установените факти въззивният съд правилно е приел, че доколкото основанието за прекратяване на наказателното производство „недоказаност на обвинението“, съответства на основанието за търсене на отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ „извършеното деяние не е престъпление“, държавата дължи обезщетение за имуществените вреди, изразени в неполучения от ищцата приход от труд в периода на временното й отстраняване от служба. Съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДСл, държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, поради което има право на обезщетение в размер на пропуснатия доход от труд за времето на отстраняването му от длъжност (чл. 4 ЗОДОВ). Правилни са и изводите на въззивния съд, че когато имуществените вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение са резултат от действия на друг държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност (на органа по назначението, издал заповедта по чл. 100, ал. 2 ЗДСл.), надлежната легитимация по иска за обезщетение е на Прокуратурата на Република България. Незаконно повдигнатото обвинение е причината за нанесената вреда. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че в размера на иска следва да включи и сумата 7 953 лв. – допълнително материално стимулиране. Изводът за това, че сумата има точно такава характеристика, следва от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – писмо на НАП вх. № 42371/ 11.01.2016 г. в изпълнение на вмененото от първата инстанция задължение по чл. 192 ГПК, вътрешните правила за работната заплата, вкл. писмото на НАП до директорите на ТД, с което са дадени указания за прилагането на тези правила. Според тях, при определяне и разпределяне на сумите за допълнително материално стимулиране на държавните служители в съответната ТД при НАП, се оценяват професионализмът и личния принос в постигнатите резултати. В приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е обсъдило тези доказателства и е посочило сумата 7 953 лв. като „прогнозна и най-благоприятна“ (за пълен отработен месец за длъжността). В откритото съдебно заседание от 08.02.2017 г. обаче е обяснило, че тази сума не може да свърже с ищцата, доколкото през периода на временното й отстраняване ищцата не е била оценявана.
Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения за държавния служител се определя на база брутната месечна заплата, която включва основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани за постигнати резултати (т. нар. материално стимулиране), нямат характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл., допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл.) се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм може да бъде извършена само при реално положен труд, поради което допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не е дължимо за времето, през което държавният служител не е бил на работа, независимо от причините за това. През времето, в което е отстранен от работа поради незаконно повдигнато обвинение, той не изпълнява служебни задължения. Преценката за професионализъм и личен принос, основана на реални факти, не може да бъде извършена, поради което не му се дължи допълнително възнаграждение за материално стимулиране.
Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон (чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 4 ЗОДОДВ), установявайки причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и пропуснатия доход от допълнително материално стимулиране, каквато не съществува. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното въззивно решение и да отхвърли иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за сумата 7 953 лв., включена в присъденото обезщетение.
Решението е неправилно и в частта, с която са присъдени законни лихви върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 08.07.2015 г. Това е датата на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението срещу ищцата, а началният момент на забавата е датата, на която постановлението е влязло в сила. Ищцата е имала интерес да го обжалва по предвидените в чл. 200, изр. 2 НПК ред (пред по-горестоящата прокуратура) и срок (7-дневен), доколкото наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 2 НПК, а не поради това, че не е извършила престъплението, за което е била обвинена (чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК). Преписът от постановлението е връчен на 17.07.2015 г. В границите на законния срок тя не е упражнила правото да го обжалва, а прокурорският акт е придобил стабилност на 24.07.2015 г. Това е и началната дата на забавата. Следователно въззивното решение подлежи на съответно изменение от касационната инстанция в частта по присъдените законни лихви върху обезщетенията за периода 08.07. – 23.07.2015 г., през който вземанията не са възникнали и забава в тяхното плащане все още няма.
Жалбата на Прокуратурата в допуснатите до касационно обжалване части от въззивното решение е изцяло основателна, а в тежест на ответника по касация остават направените разноски пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 158/ 10.11.2017 г. по гр.д. № 365/ 2017 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която искът с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди е уважен за сумата 7 953 лв. и в частта, с която върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са присъдени изтеклите законни лихви за периода 08.07.2015 г. – 23.07.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, предявен от М. М. Д. срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 30 424.14 лв. до сумата 38 377.14 лв. – обезщетение за пропуснат доход от допълнително материално стимулиране в периода 13.03.2013 г. – 07.10.2015 г. на временно отстраняване от длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна поради незаконното обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и претенцията за присъждане на законни лихви върху обезщетенията за периода 08.07.2015 г. – 23.07.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.