Определение №208 от 26.6.2018 по гр. дело №2490/2490 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 208
гр.София, 26.06.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Ваня Атанасова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2490 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1130400/ 02.09.2016 г. на К. И. Б. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2907/ 28.04.2014 г. по гр.д. № 17328/ 2013 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № I-35-35/ 22.03.2013 г. по гр.д. № 20039/ 2012 г. на Софийски районен съд, е уважил частично исковете, предвидени в чл. 422 ГПК, на [фирма] срещу К. И. Б. при участието на [фирма], конституиран като помагач на ищеца [фирма]. Молителят е направил искане Върховния касационен съд да спре изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила след частично уважените с решението искове по чл. 422 ГПК и се ползва с изпълнителна сила (чл. 309, вр. чл. 416, изр. 1 ГПК).
Решениетое въззивно и е по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. Като необжалваемо, то е влязло в сила на 28.04.2014 г. (арг. от 296, т. 1, вр.чл. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, в приложимата редакция до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 2017 г.). По делото обаче е постъпила касационна жалба от К. И. Б. с оплаквания, че решението е нищожно (изложени са твърденията за подмяна на протокола от последното открито съдебно заседание, проведено от въззивния съд, а като последица от това – да е постановено от ненадлежен състав) и че е неправилно (в нарушение на съдопроизводствените правила, постановено е при непълнота на доказателствата, в неправилното приложение на материалния закон, включително на правото на Европейския съюз и е необосновано).
Първостепенният съд, пред когото е подадена жалбата, е съобразил, че законът не предвижда касационното обжалване на въззивното решение, но предоставя на ответника по частично уважените искове възможност да предяви твърденията за нищожност на влязлото в сила решение по исков ред безсрочно (чл. 270, ал. 2, пр. 1 ГПК) или да поиска отмяна по реда на глава Х. ГПК, стига да изложи онези факти, които са включени в някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това с разпореждане от 22.04.2016 г. първостепенният съд дава съответните указания и срок, в който К. И. Б. да изясни упражнения способ за защита.
Молбата, по която е образувано настоящото производство, тя подава в границите на срока за изпълнение на указанията, изяснявайки искането като такова до ВКС и за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата продължава да съдържа оплаквания за нищожност/ недопустимост и неправилност, но не и твърдения за онези факти, които са включени в основанията от чл. 303, ал. 1 ГПК. Липсват твърдения, че К. И. Б. не е могла да представи своевременно писмените доказателства, а тяхното представяне към молбата обективно не удовлетворява изискванията на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията за подмяна на съдебния протокол молителят не обосновава с влязла в сила осъдителна присъда, а излагането им в молбата е обективно негодно да удовлетвори и изискванията на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това с разпореждане от 20.09.2017 г. първостепенният съд процедира при условията на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК, като е дал нови указания и 1-седмичен срок, за излагане на конкретни и надлежни фактически твърдения, които да са обективно годни да покрият някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.
На 20.04.2018 г. по делото постъпва допълнително изложение. То отново съдържа същите оплаквания за нищожност/ недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение, а допълнението е изразено в твърдения, че решението противоречи на тълкувателно решение на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дадените от първата инстанция указания са в точно изпълнение на предвиденото в чл. 306, ал. 1 ГПК. Въпреки че са надлежно съобщени и са изтекли сроковете за поправяне на посочените нередовности на подадената молба за отмяна, твърденията продължават да касаят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, включително откъм изискванията за валидност на постановеното съдебно решение, за неговата необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и непълнота на събраните доказателства. Подобна молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима, а Върховният касационен съд не дължи разглеждането й по същество (т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на ВКС). Твърденията на молителя, че влязлото в сила въззивно решение противоречи на тълкувателно решение на ВКС, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон, също са негодни от обективна страна да покрият основание по чл. 303, ал. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г.).
Изложеното отрича и възможността Върховният касационен съд да спре изпълнението на заповедта за изпълнение, която като такава по чл. 410 ГПК е влязла в сила на датата на обявяване на въззивното решение по частично уважените искове по чл. 422 ГПК (арг. от чл. 416, изр. 1 ГПК). Спирането на изпълнението, предвидено в чл. 309 ГПК, има за цел да се избегне принудителното изпълнение на влязлото в сила решение, докато пред Върховния касационен съд е висящо производството по глава Х. ГПК. Констатираната пречка за успешното му провеждане – молбата за отмяна, по която ВКС не дължи произнасяне по същество, – изключва основателността на искането по чл. 309 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх. № 1130400/ 02.09.2016 г. на К. И. Б. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2907/ 28.04.2014 г. по гр.д. № 17328/ 2013 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Определението в първата част може да се обжалва от Б. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top