О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 844
гр.София, 06.12.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3503 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 70/ 18.06.2018 г. по гр.д. № 81/ 2018 г., с което Окръжен съд – Търговище, потвърждавайки решение № 141/ 27.03.208 г. по гр.д. № 1925/ 2017 г. на Районен съд – Търговище е уважил исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ на М. Н. А. срещу [община], приемайки за незаконно уволнението със заповед № 16/ 31.08.2017 г. на кмета на Общината за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ за длъжността „младши експерт“ в Отдел „Общинска собственост“ в Дирекция „Бюджет, финанси и местни данъци и такси“.
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка не неговата правилност по следните въпроси (подредени според логическата последователност на мотивите в решението): 1. Кой е релевантният факт за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и каква е разликата с правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ? 2. Правилно ли е решението, с което съдът приема, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение, като е базирал фактическите си констатации по опровергаване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ на свидетелските показания на съпруг и на обясненията на ищеца? 3. Какво е доказателственото значение на обясненията на страните? 4. Когато искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обоснован с довода, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, достатъчно основание за опровергаване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ ли е обстоятелството, че Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията допуска длъжността, определена за държавен служител, да се заеме и от лице по трудово правоотношение? 5. Следва ли съдът да черпи аргумент за злоупотреба с правото по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, само от това, че за възложените задачи на служителя не са били съставени документи? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. 8 КТ. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация М. Н. А. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски.
За да приеме за незаконно уволнението за незаконно въззивният съд е изложил в обжалваното решение две групи мотиви.
Първо, от фактическа страна той е приел, че с решение № 7 по протокол № 3/ 18.12.2015 г. на Общински съвет – Т. отдел „Общинска собственост“ е поставен в структурата на Дирекция „Бюджет, финанси и МДТ“ с обща численост на персонала 6 щатни бройки, които съгласно длъжностното разписание от 01.01.2016 г., утвърдено от кмета, включват: 1 началник отдел; 3 „главен експерт“ и 2 „старши специалист“.
С длъжностното разписание от 01.07.2017 г. кметът трансформира една от длъжностите „главен експерт“ в отдела в „младши специалист“ и предвижда тя да се заеме от лице по трудово правоотношение.
След влязло в сила съдебно решение между страните, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и явяването на ищцата в Отдела в срока по чл. 345, ал. 2 КТ, длъжността „младши специалист“ е заета от нея.
С щатно разписание, в сила от 01.09.2017 г., кметът закрива длъжността „младши експерт“ в Отдела и предвижда още една длъжност „главен експерт“ за държавен служител (заповед № 3-01-661/ 30.08.2017 г.).
Със заповед № 16/ 31.08.2017 г. кметът прекратява трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.09.2017 г. Заповедта е връчена на тази дата.
За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че Общинският съвет одобрява общата численост на персонала и структурата на Общинската администрация (чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА), но в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на структура на общинската администрация и обща численост на персонала в нея, определени от Общинския съвет (чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА). Поради това от значение за законността на уволнението на ищцата е не взетото решение № 7 по протокол № 3/ 18.12.20015 г. на Общинския съвет, а длъжностните разписания, утвърдени от кмета на [община] в изпълнение на това решение.
Въззивният съд е приел, че при така установените факти, кметът е следвало да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. А. за това е съзрял в обстоятелството, че една от длъжностите „главен експерт“ в Отдела също е била заета от лице по трудово правоотношение и остава такава по щатното разписание, в сила от 01.09.2017 г. Добавил е, че при това положение за законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е без значение, че заеманата от ищцата длъжност „младши специалист“ е закрита и е предвидена нова щатна бройка „главен експерт“ за държавен служител.
Въззивният съд е изложил и втора група мотиви за незаконност на уволнението. Приел е, че дори обсъдените факти формално да покриват основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят е злоупотребил със своето право на прекратяване на трудовото правоотношение. Чл. 8, ал. 1 КТ забранява на страните по трудовото правоотношение да злоупотребяват със своите права. Въззивният съд е съзрял нарушение на забраната в следните обстоятелства: 1) на ищцата не е предоставен служебен пропуск (вписванията в дневника за посетители в общината); 2) работното й място е променено, а определеното ново не отговаря на елементарни битови изисквания (показанията на свидетеля С. А., неин съпруг), 3) не й е предоставена парола за достъп до електронната интеграционна система на общината, необходима за изпълнение на трудовите задължения за длъжността (неблагоприятни последици на доказателствената тежест за работодателя, който е следвало да установи положителния факт – предоставената парола, – за да изключи отрицателния, въведен от ищцата); 4) работодателят не й е възлагал задачи, а по своя инициатива тя е подпомагала своите колеги в изпълнението на техните задачи (показанията на свидетелите Х. и Г.); 5) от една страна, трансформацията на длъжността от трудово в служебно правоотношение е мотивирана с увеличения обем на работата в Отдела (предложение на секретаря на Общината до кмета от 28.08.2017 г.), а от друга – в периода от възстановяването до уволнението (18.07. – 28.08.2017 г.) работодателят не се е възползвал от нейния труд; 6) законът допуска новата (трета) длъжност „главен експерт“, определена за държавен служител в Отдела, да се заеме от лице по трудово правоотношение и 7) длъжността „главен експерт“, заета от държавен служител в друг отдел на общинската администрация, с щатното разписание от 01.09.2017 г. е трансформирана в такава за лице по трудово правоотношение. При съвкупна преценка на тези проявени обстоятелства, въззивният съд е заключил, че е оборена презупцията по чл. 8, ал. 2 КТ, а работодателят е злоупотребил с правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
С тези две групи съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Преценил е, че само по него са оплакванията във въззивната жалба от ответника и е потвърдил първоинстанционното решение и в частта по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат от касатора (материалноправен) въпрос е решен в противоречие с константната казуална практика на Върховния касационен съд в тълкуването на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, съгласно която единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя в тази хипотеза е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Разрешението, което въззивният съд е дал, като е приел, че след като в Отдел „Общинска собственост“ е имало и друга длъжност („главен експерт“), предвидена за заемане от лице по трудово правоотношение, за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е незаконно, противоречи и с отговора на правния въпрос за разликата в двете основания, даден с решение № 231/ 12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Установените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ по въпрос № 1 обаче не предполагат допускането на касационния контрол на обжалваното решение, доколкото то съдържа и втора група мотиви, за които въззивният съд е приел да имат равностойно значение за извода, че уволнението е незаконно. Следователно за допуска до касация е от значение дали останалите повдигнати въпроси (№ № 2 – 5) имат претендираното значение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема обратното. Както въззивният съд е посочил, чл. 8, ал. 1 КТ забранява на страните по трудовото правоотношение да злоупотребяват със своите права. В решението презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е възприета за опровергана. Въззивният съд е приел за доказани седем различни обстоятелства, които обективно имат значение (годни са) за успешното провеждане на пълното обратно доказване по презупцията. Въззивният съд е обсъждал различни използваните по делото различни доказателствени средства, в т.ч. и прилагал неблагоприятни (за касатора) последици на доказателствената тежест. Обсъдил е установените факти в тяхната взаимна връзка и логична последователност, за да достигне до крайния извод, че работодателят е злоупотребил с правото си по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Начинът, по който въпроси № № 2 – 5 са формулирани обаче, изразяват становището на касатора, че въззивният съд е базирал крайния си извод само на едно обстоятелство, респ. само на една група от доказателствените средства. А., че това не е така следва както от мотивите на решението, така и от самите въпроси. Те са за различни обстоятелства, респ. по различните доказателствени средства и процесуални правила от значение за процеса на обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно по въпроси № 2 – 5 е изключено общото основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора, ответника по иска, следва да се възложат сторените от ответника по касация разноски. Те се изразяват в адвокатското възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 70/ 18.06.2018 г. по гр.д. № 81/ 2018 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. Н. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 764 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.