О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 535
гр.София, 29.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4997 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от ПЗР на изменението.
Обжалвано е решение № 1072/ 31.08.2017 г. по гр.д. № 1993/ 2017 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2337/ 10.07.2017 г. по гр.д. № 2034/ 2017 г. на Пловдивски районен съд, отхвърля исковете на А. И. П. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Решението се обжалва от А. И. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Следва ли да се счита, че има заявено съгласие за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато писменото заявление не съдържа датата, от която работникът предлага на работодателя да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие? 2. Осъществен ли е фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато работодателят не е уведомил работника, че приема предложението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие до изтичане на законния 1-седмичен срок? и 3. Обвързана ли е страната от последиците на процесуалните действия, извършени от адвокат, който не е съдружник в упълномощеното от нея адвокатско дружество? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, като по първите два (материално-правни) твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, постановени по чл. 290 – 293 ГПК (допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а по третия (процесуално-правен) извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради противоречие с чл. 325, ал. 1 ГПК, допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 172 ГПК) и необоснованост. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че касаторът не е формулирал повдигнатите въпроси точно и ясно, а обжалваното решение е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. С въззивното решение са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, а случаят попада в изключението от чл. 280, ал. 2, т. 4 ГПК. Жалбата е подадена от легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но макар повдигнатите въпроси да са формулирани точно и ясно, а отводът на ответника по касация за обратното да е неоснователен, сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са били отхвърлени, въззивният съд е приел, че страните са постигнали съгласие за прекратяване на трудовия договор, по който ищцата е заемала длъжността „сервитьор“ в предприятието на [фирма], считано от 24.12.2016 г. Въззивният съд е намерил, че с представеното по делото заявление от 21.12.2016 г. А. И. П. е направила точно такова предложение, с което работодателят се е съгласил незабавно, полагайки в нейно присъствие в горния ляв ъгъл на документа удостоверителното изявление „съгласна съм договорът на лицето да бъде прекратен поради изричното му желание от деня, следващ последния ден на ползвания платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, т. е. считано от 24.12.2016 г.“. Въззивният съд е намерил за допустимо в писмения акт, с който работодателят приема предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, да допълни това, което работникът му е предложил в устна форма, но е пропуснал да отрази в писменото заявление – датата, от която иска прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, за да изключи верността на твърденията на ищцата А. И. П., че работодателят е положил тази резолюция в нейно отсъствие и след изтичане на законния 1-седмичен срок, в който законът го задължава да вземе отношение по отправеното със заявлението предложение. Въззивният съд е обобщил, че към 21.12.2016 г. в необходимата писмена форма страните са постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, удовлетворявайки всички изисквания от чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а според уговореното, трудовото правоотношение между тях е престанало да съществува, считано от 24.12.2016 г.
К. състав намира, че действително приетото по делото заявление не съдържа датата, от която ищцата А. И. П. е предложила на работодателя да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Следователно първият повдигнат от касатора материално-правен въпрос обуславя въззивното решение. Противоречие на този въпрос с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, обаче не е възможно, защото обжалваното им съответства. В решение № 4/ 21.02.2012 г. по гр.д. № 278/ 2011 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. и в решение № 60/ 07.05.2015 г. по гр.д. № 5467/ 2014 г. на ВКС се приема, че за осъществяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо страните да са постигнали взаимно съгласие относно датата на прекратяване на трудовия договор. В обжалваното решение въззивният съд е намерил страните да са постигнали взаимно съгласие и за датата на прекратяване на трудовия договор (24.12.2016 г.). Приел е за допустимо в писмения акт, с който работодателят приема предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, да допълни тази дата, която работникът му е предложил в устна форма, но е пропуснал да отрази в писменото заявление по отправеното предложение. Дали изводите му са правилни в настоящото производство не може да се провери, но тези мотиви на въззивния съд са достатъчни, за да изключат извода за противоречие на обжалваното решение с тези, на които касаторът се позовова, а с това – и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Вторият повдигнат материално-правен въпрос е проява на оплакването, развито в касационната жалба, да остава неподкрепен от събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че работодателят е приел предложението на А. И. П. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие до изтичане на законния 1-седмичен срок. Следователно въпросът се свежда до основанието за касационно обжалване, предвидено в чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК – превратно обсъждане на събраните по делото доказателства, включително като е базирал безкритично фактическите си констатации на показания на свидетеля Г., нарушавайки предвиденото в чл. 172 ГПК. В обжалваното решение обаче въззивният съд е приел, че работодателят е приел предложението незабавно, т. е. в границите на срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а дали изводът му обективно следва от събраните по делото доказателства в настоящия етап на селекция на касационната жалба е недопустимо да се обсъжда. Това изключва всяко основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол по втория материално-правен въпрос.
По третия повдигнат въпрос също е изключено всяко основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът е свързан с надлежната представителна власт, но не на касатора, а на ответника. Ответникът [фирма] е упълномощил адвокатско дружество да го представлява по делото, а управителят на това дружество е упълномощил адв. А., чиято представителна власт касаторът счита ненадлежна. Липсата на надлежна представителна власт по отношение на насрещната страна е негодна да засегне правната сфера на касатора, който е ищецът по делото. Повдигнатият процесуално-правен въпрос от значение за чуждата (на ответника) правна сфера е негоден да осъществи изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Така втори се явява въпросът, че обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени, обективно обслужва правото на защита на ответника без значение на надлежното негово представителство по настоящото дело.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора-ищец следва да се поставят и разноските, които ответникът е сторил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1072/ 31.08.2017 г. по гр.д. № 1993/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 720 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.