О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 445
гр.София, 04.12.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 4366 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 743/ 28.09.2018 г. по гр.д. № 1424/ 2018 г., с което Върховен касационен съд на Република България, IV-то отд. на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. В. Д. срещу решение № 391/ 24.11.2017 г. по гр.д. № 1386/ 2017 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението се обжалва от Н. В. Д. с довод, че предходният състав на ВКС е приложил неправилно чл. 61, ал. 2 ГПК, отменен, но в сила към подадената касационна жалба, а с това – и неправилно е приел, че е просрочена.
Ответникът [община], ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), подадена от легитимирана страна (жалбоподател е ищецът по предявените искове, чието право на касационна жалба предходният състав на ВКС е отрекъл), в компетентност на настоящия, „друг състав“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната допустимост и редовност. Частната жалба е основателна по следните съображения:
Преписът от въззивното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ на Н. В. Д. срещу [община], е връчен надлежно на жалбоподателя на 19.12.2017 г. чрез неговия адвокат (чл. 7, ал. 2, вр. чл. 39 ГПК). Въззивното решение подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), а срокът е 1-месечен (чл. 283 ГПК). Касационната жалба е подадена по пощата на 23.01.2018 г. Към тази дата действа чл. 61, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е въведена със ЗИДГПК (ДВ бр. 86/ 2017 г.) и е отменена със ЗИДГПК (ДВ бр. 65/ 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.).
Съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК, сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и през времето на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 КТ.
Съгласно чл. 329, ал. 3 ЗСВ, съдебната ваканция не засяга производствата по: 1. наказателни дела, по които има мярка за неотклонение задържане под стража; 2. дела за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; 3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; 4. дела по несъстоятелност; 5. дела по Закона за защита от домашно насилие; 6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; 7. дела за осиновяване на дете, както и 8. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието. Затова спирането на сроковете през дните на съдебната ваканция не засяга тези производства.
Официалните празници по чл. 154, ал. 1 КТ засягат всички производства. В отделните закони е уредена възможността съдът да осъществява правомощията си и в празничните дни, но това не се отнася за страните, чиито права са засегнати от постановените актове. За тях сроковете за извършване на съответните производствени дни спират да текат през празничните дни.
Правилно предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че 24-ти, 25-ти и 26-ти декември (Б. вечер и Р. Х.), както и 1-ви януари – Нова година са обявени за официални празнични дни (чл. 154, ал. 1 КТ), но неправилно е приел, че през тези дни сроковете за страните по делата за незаконно уволнение не спират да текат. Изключението по чл. 61, ал. 2 ГПК от предвиденото в чл. 239, ал. 3 ЗСВ се отнася само за съдебната ваканция.
Този е отговорът на процесуално-правния въпрос, даден с определение № 323/ 12.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2668/ 2018 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а и определение № 334/ 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2382/ 2018 г. на ВКС, ГК, III-то ГО.
Като не е съобразил изложеното, а е върнал касационната жалба, подадена по пощата в последния ден от изтичане на срока по чл. 283 ГПК (23.01.2018 г., вторник, присъствен ден), предходният състав на Върховния касационен съд е постановил незаконосъобразно определение. То следва да бъде отменено, а делото – върнато за постановяване на определение по чл. 288 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 743/ 28.09.2018 г. по гр.д. № 1424/ 2018 г. на Върховен касационен съд, IV-то отд.
ВРЪЩА делото на предходния състав на Върховния касационен съд за постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.