О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70
гр.София, 29.01.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова гр.д. № 3774 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 28/ 13.03.2018 г. по гр.д. № 434/ 2016 г., поправено с решение № 48/ 23.04.2018 г. по същото дело, с което Апелативен съд – [населено място] след отмяна на решение № 258/ 26.02.2016 г. по гр.д. № 2840/ 2015 г. на Окръжен съд – [населено място] е отхвърли иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД на В. Б. Н. срещу Р. Д. Я. за сумата 131 800 евро.
Решението се обжалва от В. Б. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите: 1. Установява ли се основание за извършено плащане чрез влязло в сила решение, с което на основание чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена привидност на договор за покупко-продажба в частта относно посочения в него размер на цената и заплащането й към датата на договора, като прикриващ действителното съгласие между страните за продажба на имота срещу цена в различен размер и подлежаща на плащане след изповядването на договора в необходимата нотариална форма? 2. Следва ли да се преценяват и как доказателствата, събрани в хода на производство по спор с преюдициално значение по отношение на висящия иск? 3. Подлежи ли на преценка от въззивната инстанция възражението за симулативност на договор, което се е преклудирало в хода на първоинстанционното производство, ако оплакването за преклузия не е въведено във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение? Касаторът намира въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението и извежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с довод, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите два въззивният съд е решил в противоречие с ТР № 5/ 14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/ 2012 г. ОСГТК на ВКС и определение № 19/ 13.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1689/ 2016 г. на ВКС, I-во ТО. Касаторът твърди също, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като е било постановено при основание за отвод на съдебния състав. Той счита, че основание по чл. 22 ГПК осъществяват висящо производство пред КЗЛД срещу Апелативен съд – В., иницирано от касатора и друго висящо дисциплинарно производство по чл. 132, т. 9 и т. 10 от Закона за адвокатурата, иницирано срещу касатора от заместник председателя на Апелативен съд – В.. По това основание се позовава на противоречие на решението с решение с ТР № 1/ 2011 г. от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27/ 30.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4508/ 2014 г. на ВКС, I-во ГО и решение № 125/ 29.07.2016 г. по т.д. № 1577/ 2016 г. на ВКС, II-ро ТО. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Касаторът обжалва и решението за поправка в основното въззивно решение с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Представлява ли размяната на процесуалното качество на страните в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК? Счита и този въпрос включен в предмета на обжалване и обосноваващ допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Оплакванията по същество са, че е нарушен чл. 247 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът Р. Д. Я., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решенията са правилни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет (основното въззивно решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадени от надлежна страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията за това са следните:
По основното решение:
При неговото постановяване въззивният съд е съобразил, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един, а трите хипотези във фактическия му състав предполагат разпределянето на доказателствената тежест при съдебното му предявяване (решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО и решение № 133/ от 15.01.2018 г. по т.д. № 60339/ 2016 г. ВКС, III-то ГО). С предявения иск касаторът е претендирал връщането на сумата 131 800 евро, платена на ответника с преводно нареждане № 046/ 229/ 13.09.2007 г., а в тежест на ответника е да докаже основанието да я получи. Различните обстоятелства, с които в исковата молба касаторът е обосновал качеството си на кредитор по вземането за неоснователно обогатяване, не водят да обективно съединяване на искове, а представляват твърдения по (все още) невъведени възражения на ответника.
Въззивният съд е съобразил, че в преводното нареждане ищецът е посочил като основание за извършения превод „покупко-продажба на недвижим имот“. Приел е, че влязлото в сила решение № 193/ 01.12.2016 г. по приложеното гр.д. № 455/ 2016 г. на Апелативен съд – В. е със задължително действие (чл. 297 ГПК). Със сила на пресъдено нещо е бил разрешен правният спор между същите страни за действителната цена по договора по н.а. № 195/ 11.09.2007 г. на един имот в [населено място], к.к. „Св.Св. К. и Е.“ с продавач ответника и купувач – ищеца. С влязлото в сила решение е прието, че цената на имота в [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“ е в размер на 136 800 евро и включва не само сумата 5 000 евро, посочена като предплатена в нотариалния акт, но и сумата 131 800 евро, посочена като авансово платима в предварителен договор между страните и платена с преводно нареждане от 13.09.2007 г. Сравнявайки диспозитива на влязлото в сила решение и документа за преводно нареждане, въззивният съд е заключил, че сумата 131 800 евро е платената по предварителния договор първа част от цената на имота по договора по н.а. № 195/ 11.09.2007 г., а искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд, никой от повдигнатите въпроси не обосновава обжалваното решение. Първият въпрос не е включен в предмета на обжалване, доколкото въззивният съд не е приемал, че някаква част от цената на имота по договора по н.а. № 195/ 11.09.2007 г. е била платима след неговото сключване. Вторият въпрос също не е включен в предмета на обжалване, доколкото въззивният съд е направил решаващите си изводи само въз основа на сравняване на документа за плащане, приет по настоящото дело и диспозитива на влязлото в сила решение. Третият въпрос също не е включен в предмета на обжалване, тъй като възражение за симулативност на договора ответникът не е релевирал. Пред втората инстанция той се е позовал на висящ между страните правен спор с довод, че е с преюдициално значение за предявения иск, а в обжалваното решение въззивният съд е зачел последиците на влязлото в сила решение по този спор. Следователно и по трите повдигнати въпроса липсва общото основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Не е налице и основанието „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За изключването му е достатъчно да се посочи, че решението при основание за отвод не е нищожно, нито недопустимо, а допускането на такова решение до касационен контрол предполага процесуално-правен въпрос (така решенията на ВКС, на които се позовава самият касатор). Такъв въпрос обаче касаторът не повдига, а основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не изисква правен въпрос.
По решението по чл. 247 ГПК.
Това производство е било образувано по молба от касатора с твърдения, че в диспозитива на основното решение въззивният съд погрешно е разменил белезите, които индивидуализират насрещните страни. Приемайки, че такава грешка действително има, въззивният съд е допуснал поправката.
Следователно повдигнатият процесуално-правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд не е разменял процесуалното качество на страните, а по този въпрос не е налице общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 28/ 13.03.20018 г. и на решение № 48/ 23.04.2018 г. по гр.д. № 434/ 2016 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.