3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 430
гр.София, 10.10.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закритото заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2946 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 68/ 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 78/ 2019 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки определение № 131/ 01.02.2019 г. по гр.д. № 879/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Русе.
Определението се обжалва от Л. В. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правните въпроси: 1. Кой съд е компетентен по иска за вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление, когато осъдителната присъда е била отменена по реда на възобновяване на наказателното производство и лицето е признато за невиновно и оправдано? и 2. За определяне подведомствеността на спора по иска за обезщетение на вредите от незаконен акт на държавен орган имат ли значение твърденията, с които ищецът е обосновал възникването на спорното право и искането, което формулира, включително чрез посочения ответник? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд е решил първия въпрос в противоречие с ТР № 5/ 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а втория – с определение № 12/ 04.01.2016 г. по гр.д. № 577/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО, определение № 3/ 26.02.2014 г. по гр.д. № 42/ 2013 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и определение № 4/ 09.02.2016 г. по гр.д. № 39/ 2015 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. По същество се оплаква, че определението е неправилно, доколкото спорът е подведомствен на Окръжен съд – Русе.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение е въззивно, а с него е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост на спора (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и от т. 9 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Определението по чл. 15, ал. 2 ГПК е по дело с цена на исковете за обезщетение над 5 000 лв., т.е. спазено е и изискването по чл. 274, ал. 4 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а определението отрича правото му спорът да разреши сезираният граждански съд. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Качеството на кредитор по вземанията по исковете за обезщетение срещу българската държава Л. В. Н. е обосновал с твърденията, че неимуществените и имуществените вреди имат за причина ревизионен акт №[ЕИК]/ 24.03.2008 г. на ТД на НАП – [населено място], който е бил отменен с влязло в сила решение № 1734/ 06.08.2010 г. по адм.д. № 2949/ 2009 г. на Административен съд – Варна и незаконното обвинение в престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК, за което ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда по нохд № 1665/ 2005 г. на Русенски окръжен съд, а впоследствие – оправдан с решение № 322/ 23.07.2013 г. по н.д. № 973/ 2013 г. на Върховния касационен съд за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата.
При тези твърдения, с които ищецът е обосновал възникването на вземанията по предявените искове, въззивният съд е приел, че те са подведомствени на Административен съд – [населено място], доколкото вредите имат за първопричина незаконния ревизионен акт №[ЕИК]/ 24.03.2008 г. (чл. 1 ЗОДОВ) и е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред Окръжен съд – Варна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не приема някой от повдигнатите въпроси да обуславя определението. Обуславящият въпрос е следният: Попада ли в подведомственост на административния съд спора по иска срещу българската държава, когато ищецът обосновава претенцията си за обезщетение с твърденията, че вредите имат за причина незаконен акт на административен орган при изпълнението на административна дейност, който е бил отменен по надлежния ред, но и незаконното обвинение в извършено престъпление? Повдигнатите въпроси са различни. К. състав не може да изведе обуславящия, така както го изисква т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС. Изключено е общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, към което препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, а определението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 68/ 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 78/ 2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.