2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98
гр.София, 25.02.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 618 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 7/ 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4342/ 2018 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 5534/ 11.09.2018 г. срещу определение № 454/ 26.07.2018 г. по ч.гр.д. № 335/ 2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението се обжалва от И. В. Г., лично и като законен представител на В. Г. Г. и на Н. Г. Г. с довод, че е нарушен чл. 274, ал. 1 ГПК, а предходният състав е бил длъжен да разгледа по същество неговите оплаквания.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение е преградило по-нататъшното развитие на делото по частна жалба вх. № 5534/ 11.09.2018 г. (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. В компетентност е на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, състав на ВКС, но е неоснователна. Съображенията са следните:
Обобщеният тълкувателен извод, който следва от чл. 396, ал. 2 ГПК и нормативното тълкуване с ТР № 1/ 21.07.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/ 2010 г. на ОСКТК на ВКС, е: в обезпечителното производство на касационно обжалване подлежи единствено определението, с което въззивният съд отменя определението на първата инстанция и допуска (за пръв път) обезпечението. П. състав на Върховния съд го е провел, отказвайки да разгледа по същество частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е потвърден отказът на първата инстанция да разгледа по същество молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 200 КТ и по чл. 45 ЗЗД. Тълкувателният извод се споделя и от настоящия състав.
П. състав на Върховния съд е приел, че е недопустимо искането на жалбоподателя за отмяна на въззивното определение във втората негова част. С нея въззивният съд решава въпроса за съда, компетентен да се произнесе по молбата за допускане на предварително обезпечение и постановява молбата да се докладва за разпределение на първоинстанционен състав на Добрички окръжен съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд също приема, че разрешеният въпрос касае подсъдността, а определението на въззивния състав на Добрички окръжен съд в тази част не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Правилното определение подлежи на потвърждаване, а са неоснователни оплакванията, че предходният състав на Върховният касационен съд е имал задължение да разгледа по същество оплакванията, развити от жалбоподателя.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. В. Г., лично и като законен представител на В. Г. Г., срещу определение № 7/ 07.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4342/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.