3
Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 957 по описа за 2018 г.
До касационно обжалване е допуснато решение № 295/ 27.10.2017 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. в частта, с която Окръжен съд – Перник, изменяйки решение № 283/ 13.04.2017 г. по гр.д. № 3583/ 2016 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 135 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на Е. Л. З. договора по н.а. № 23/ 29.05.2014 г., с който А. Г. Р. и В. К. Р. са продали на В. В. К. апартамент в [населено място] до Ѕ идеална част от имота.
С молба вх. № 445/ 17.01.2019 г. ищецът Е. Л. З. е заявил отказ от иска и претенция за сторените разноски.
Ответниците А. Г. Р. и В. В. К., спрямо които производството е висящо, оспорват претенцията за разноски от ищеца, а претендират сторените от тях.
Съгласно чл. 233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. … Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
С определение № 441/ 06.06.2018 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която исковете по чл. 135 ЗЗД са уважени до Ѕ ид. части от имота по договора по н.а. № 23/ 29.05.2014 г. и срещу А. Р. и В. К., а е отхвърлено искането то да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта, с която искът по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен по отношение на В. К. Р.. В частта, с която искът по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен, въззивното решение е влязло в сила на 06.06.2018 г. (арг. от чл. 296, т. 3 ГПК). Следователно на основание чл. 233, изр. 3 ГПК касационният състав следва да обезсили въззивното решение в частта, с която исковете по чл. 135 ЗЗД са уважени и съответно да прекрати производството по тях. Надлежното десезиране с правния спор, го освобождава и от задължението да отговори на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато. На съответно обезсилване подлежи и първоинстанционното решение в частта, с която искът на Е. Л. З. по чл. 135 ЗЗД е уважен срещу А. Р. и В. К..
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски. Според трайно установената съдебна практика, по аналогия с чл. 78, ал. 2 ГПК (преди – чл. 65, ал. 2 ГПК (отм.)), в тежест на ответника следва да се поставят направените по делото разноски, когато след предявяването на иска поради нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси и ищецът веднага след това се откаже от иска си. Тогава отговорността за разноските следва да бъде понесена от ответника, макар че делото ще бъде прекратено (чл. 233 ГПК, респ. чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.)), а не се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК, респ. чл. 64, ал. 3 ГПК (отм.)). Ответникът е дал повод за заведеното дело, а ищецът е осуетил продължаването му, веднага след като искът е станал неоснователен.
В случая, ищецът е обосновал качеството на кредитор на ответника А. Р. със съдебно установено лихвоносно вземане по чл. 45 ЗЗД. Било е образувано изпълнително производство, а от писмените доказателства, представени от ответниците пред двете предходни инстанции се установява, че дългът е бил погасен изцяло след множество частични плащания по специалната сметка на съдебния изпълнител, последното – извършено на 02.06.2017 г. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 26.09.2017 г. ищецът е заявил, че след изплащането на дълга „вече няма материален интерес да поддържа иска“, но не се е отказал от него. Впоследствие е упражнил и право на касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът по чл. 135 ЗЗД е бил частично отхвърлен. Изявлението за отказ от иска е след определението по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение частично е допуснато до касационно обжалване по въпроса, повдигнат от ответниците: „По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство – за допустимостта или за основателността на иска?“, след платената от ответниците държавна такса за разглеждането на правния спор по тяхната касационна жалба и след насроченото откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция. При новите факти, настъпили в хода на разглеждането на делото, последният от които се осъществява на 02.06.2017 г., ищецът не е осуетил продължаването на делото чрез своевременен отказ от иска. Напротив, той е упражнявал процесуални права, пренесли спора във всичките му части пред касационната инстанция, а с поведението си е причинил допълнителни разноски за ответниците. Процесуалното негово поведение изключва аналогията от чл. 78, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят разноските пред трите инстанции, които е направила ответникът А. Р.. Въпреки заявената претенция и от другия ответник В. К., спрямо когото въззивното решение също следва да се обезсили, а производството – да се прекрати, липсват доказателства за сторени разноски по делото, а неговото искане по чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователно.
Поради изложеното, както и производно на обезсиленото въззивно решение в допуснатата до обжалване част, на обезсилване подлежи и определение № 2/ 02.01.2018 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. в частта, с която Окръжен съд – Перник на основание чл. 248 ГПК е допълнил своето решение, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. да заплати на Е. З. сумата 250.00 лв. – разноски във второинстанционното производство.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 295/ 27.10.2017 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. на Окръжен съд – Перник в допуснатата до обжалване част; определение № 2/ 02.01.2018 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. в частта, с която въззивното решение е допълнено с осъдителен диспозитив за разноските и решение № 283/ 13.04.2017 г. по гр.д. № 3583/ 2016 г. на Районен съд – Перник в частта, с която са уважени исковете на Е. Л. З. с правна квалификация чл. 135 ЗЗД срещу А. Г. Р. и В. В. К..
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД на Е. Л. З. срещу А. Г. Р. и В. В. К. за обявяване относителната недействителност на договора за покупко-продажба по н.а. № 23/ 29.05.2014 г. за Ѕ ид. части от един апартамент № 11 в [населено място], [улица], блок 72, вход А, етаж 4, ведно с прилежащите му избено помещение № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА Е. Л. З. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Г. Р. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 3 354.83 лв. – разноски пред трите инстанции.
Решение № 295/ 27.10.2017 г. по гр.д. № 394/ 2017 г. на Окръжен съд – Перник е влязло в сила в частта, с която след съответно изменение на първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл. 135 ЗЗД на Е. Л. З. срещу В. К. Р. за обявяване на относителната недействителност на договора по н.а. № 23/ 29.05.2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.