О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 747
гр.София, 09.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2584 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 614/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 922/ 17.04.2018 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 5417/ 2017 г. по гр.д. № 4290/ 2016 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на К. Л. В. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв. с необжалваната част от първоинстанционното решение.
Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обосновават обжалваното решение, а въззивният съд им е отговорил в противоречие съответно с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС (по процесуално-правния) и с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. (по материално-правния). Касаторът счита също, че въззивното решение противоречи на конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
Ответникът К. Л. В., ответник и по касация, възразява, че липсват сочените основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително), а решението е правилно. Неговият адвокат Я. В. С. иска да му бъде определено възнаграждение за представителството пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
За да сподели извода на първата инстанция, че искът е доказан по основание, въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен за престъпление по чл. 339, ал. 1,, пр. 2 НК. Зачел е задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищецът е оправдан на основание чл. 303 НПК – поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин (чл. 300 ГПК). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че то не е извършило деянието. Прокуратурата е процесуален субститеунт на държавата по деликтния иск и в аналогичната хипотеза на оправдаване на лицето поради недоказаност на обвинението (т. 7 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС). След това въззивният съд е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съобразил е, че: 1) към повдигане на обвинението ищецът е на 45 години, а към влязлата в сила присъда – на 55 години; 2) продължителността на наказателното производство – 10 години и пет месеца; 3) тежестта на повдигнатото обвинение за престъплението, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години; 4) негативните преживявания на ищеца, свързани със засегнатите поради незаконното обвинение негови неимуществени блага с конституционно основание (правото на личен живот, чест и достойнство). Съобразена е и константната практика на ВКС, която приема, че при деликтния иск, ангажиращ отговорността на държавата, в тежест на ищеца е да докаже, че е засегнато негово неимуществено благо, но не и всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. Въззивният съд е добавил, че от значение са и доказателствата за възникналите семейни проблеми по причина на незаконното обвинение. След повдигнатото обвинение съпругата на ищеца го приема за престъпник. Това е причината той да напусне семейното жилище и да заживее в гаража. Впоследствие контактът със семейството е загубен. Ищецът се затваря в себе си, занемарява външния си вид. Губи и клиентела в сервиза, от който набавя своите доходи. Ищецът е бил осъден от първоинстанционния съд по повдигнатото обвинение, а преживените стрес и притеснения от възможността за несправедливо осъждане рязко са влошили здравословното му състояние.
От друга страна, въззивният съд е съобразил и онези обстоятелства, които изразяват предприетите срещу ищеца наказателно-процесуални действия, но предопределят по-нисък размер на обезщетението. Взетата мярка за неотклонение е „подписка“, а нейните правни последици не са ограничили личните права на ищеца. Отчетени са и твърденията, посочени в исковата молба като такива от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но за които въззивният съд е приел да нямат пряка връзка с незаконното обвинение – болките и страданията от мозъчен инсулт и от остър генерализиран пародонтит с причина хронична бактериална инфекция, вследствие на което заболяване ищецът загубва всичките си зъби. Въззивният съд е посочил, че все пак следва да съобрази, че стресът и притесненията от незаконното обвинение са отслабили съпротивителните сили на организма на ищеца. Неговите заболявания се проявяват в периода на висящност на наказателното дело.
При съвкупната преценка на обективно проявените обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетението от 15 000 лв. за адекватно на претърпяните неимуществени вреди, които имат за причина незаконното обвинение и е потвърдил първоинстанционното решение, с което обезщетението е определено в този размер.
Следователно процесуалноправният и материалноправният въпроси, повдигнати от касатора, са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие с т. 3 и 5 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, а и с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е отказал да зачете онези, за които причинната връзка с незаконното обвинение не е установена. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по тези дела и с указания в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
Въззивният съд не е установил, а и по делото няма такива данни, за обстоятелства, които да освобождават или намаляват отговорността на държавата за вредите от незаконното обвинение, поради което не е разсъждавал и за предвиденото в чл. 5 ЗОДОВ. Следователно обжалваното решение не противоречи и на задължителните указания в т. 3 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС. Приемайки, че Прокуратурата на Република България е надлежен ответник (процесуален субституент на Българската държава) по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие и със задължителните указания в т. 5 от същия тълкувателен акт.
Решението съответства и на т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, доколкото съдържа онези мотиви, които са от значение за установените, респ. отречени материално-правни предпоставки (юридически факти), които пораждат отговорността на държавата да репарира неимуществените вреди по причина на незаконното обвинение за престъплението, които ищецът не е извършил.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че има противоречие на въззивното решение с други решения на ВКС относно приложението на критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, тогава когато по висящото и по приключените дела са идентични обвинението, мярката за неотклонение, кръгът на засегнатите неимуществени блага и степента на засягане на емоционалната сфера на увреденото лице, но са различни присъдените обезщетения. Липсва сходство в юридическите факти (основанието) на обективната отговорност на държавата, предвидена в състава по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, между възприетото в обжалваното решение и в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на които касаторът се е позовал.
В обобщение, касационният състав намира, че и по двата повдигнати въпроса е изключено соченото допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При този изход на производството пред настоящата инстанция ответникът има право на разноски пред ВКС (чл. 78, ал. 1 ГПК). От представения договор за правна защита се установява, че му е предоставена безплатна правна помощ и съдействие по делото по реда на чл. 38 ЗА. Според уговореното и като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а развилото се производство по селекция на подадената касационна жалба, е с ниска степен на фактическа и правна сложност, касационният състав определя възнаграждението в минималния размер от 882 лв. (чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 922/ 17.04.2018 г. по гр.д. № 5921/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв. Я. В. С. възнаграждение за представителството пред ВКС за сумата 882 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.