7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 379
гр.София, 16.05.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 328 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5782/ 03.09.2018 г. по гр.д. № 14 286/ 2017 г., с което Софийски градски съд, изменяйки решение № 163 606/ 05.07.2017 г. по гр.д. № 904/ 2017 г. на Софийски районен съд, по исковете на Н. Стоянова М. – К. срещу „Тайтън Машинъри България“ ЕАД:
· признава за незакона и отменя заповед № 202/ 06.11.2016 г., с която изп.директор на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява Н. Стоянова М. на заеманата до уволнението длъжност „главен юрисконсулт“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· осъжда „Тъйтън Машинъри България“ ЕАД да заплати за периода 07.11.2016 г. – 07.05.2017 г. обезщетение за сумата 26 973.30 лв., ведно със законната лихва (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ), като отхвърля иска до пълния размер от 32 367.90 лв. като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – връщане на платеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Решението се обжалва от „Тайтън Машинъри България“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материално-правни въпроси: 1. Недействителен ли е трудовият договор на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 КТ, когато е сключен с лице, вписано като адвокат? 2. Кой факт поражда правните последици на съкращаване в щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатна бройка или щатното разписание, изготвено въз основа на решението на работодателя? 3. Възниква ли вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, когато в границите на законния 6-месечен срок незаконно уволненият служител престира възмездно труда си по правоотношение, различно от трудовото? и 4. При незаконно прекратяване на трудовия договор дължи ли работодателят обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ? Касаторът твърди, че въпросите обуславят решението. Счита първите три от значение за точното прилагане на материалния закон и за развитието на правото (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а четвъртият – в противоречие с конкретни решения по чл. 290 – 293 ГПК на ВКС. Иска касационният контрол да бъде допуснат и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че решението противоречи на решение № 7/ 27.06.2017 г. по конст.д. № 2/ 2017 г. на Конституционния съд на Република България. По това (допълнително) основание, предвидено в цитираната разпоредба, не повдига правен въпрос. По същество се оплаква, че решението е неправилно. Претендира разноски.
Касаторът е поискал също настоящата инстанция да спре производството по делото и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (С.). Счита за осъществени предпоставките по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейски съюз (ДФЕС), респ. – чл. 629, ал. 3, вр. чл. 628 ГПК по въпроса: Ползва ли се лицето, вписано като адвокат, от засилената закрила при уволнение по чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовия договор от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, когато към сключването на договора са нарушени чл. 5 от Закона за адвокатурата, чл. 8 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията и чл. 6 от Директива 77/249/Е. от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, а чл. 74 от Кодекса на труда прогласява за недействителен трудовия договор, сключен в нарушение на императивни разпоредби?
Ответникът по касация Н. Стоянова М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, искането за сезиране на Съда на Европейския съюз е неоснователно, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ); подадена от легитимирана страна (касатор е ответникът); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но искането за отправяне на преюдициално запитване до С. е неоснователно, а повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Касационната инстанция има задължение да отправи преюдициално запитване до С. за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз и валидността на акт на органите на Европейския съюз, по искане от страните или служебно, когато по делото се прилага правото на Съюза. Задължението възниква, без значение дали приложимо е първичното или вторичното право на Съюза (обратно – въззивния съд в определение, с което искането е отхвърлено). Преюдициално запитване до С. е инструмент, предвиден в първичното право на Съюза, който има за цел да проведе наднационалния правен ред на територията на държавата-членка. В случая обаче, искането касаторът обосновава с въпроси, които са от значение за тълкуването на националния правен ред. И засилената закрила при уволнение по чл. 333 КТ, и недействителността на трудовото правоотношение (чл. 74 и 75 КТ) са част от вътрешното право.
Настоящият състав на Върховния касационен съд няма задължението и служебно да отправи преюдициално запитване до С.. И двете Директиви са без значение за трудовия спор. Те предвиждат задължения чрез транспонирането им във вътрешното право държавите-членки да улеснят ефективното упражняване на адвокатската професия на територията на Съюза (Директива 77/249/Е.) и да признаят правоспособността на адвоката, независимо в коя държава-членка той е придобил своята квалификация (Директива 98/5/ЕО).
Следователно искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до С. е неоснователно, а са изключени предпоставките по чл. 267 ДФЕС, съответно – по чл. 629, ал. 3, вр. чл. 628 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е установил, че със заповед № 202/ 06.11.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение между страните, по което ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ от 07.11.2016 г. Трудовият спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е разгледан по същество, а заповедта за уволнение е отменена според предвиденото в чл. 344, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата се ползва от засилената закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ (чл. 344, ал. 2 КТ). Тя страда от онкологично заболяване, което е в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/ 87 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Работодателят е нарушил тази закрила, доколкото не е изпълнил императивното изискване да събере предварително информация за здравословното състояние на служителя, а преди да съкрати ищцата не е искал и не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда.
Въззивният съд е разгледал възражението за недействителност на трудовия договор, поддържано и като оплакване във въззивната жалба от ответника. Той го е обосновал с твърденията, че към сключването на договора ищцата е била вписана като адвокат, а съгласно чл. 74, ал. 1, пр. 1 КТ трудовото правоотношение е недействително, доколкото са нарушени чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗА, а и на чл. 8 от Директива 98/5/ЕО и чл. 6 от Директива 77/249/Е.. Доколкото към неговото възникване ищцата е в известност, че е вписана като адвокат, тя е недобросъвестна, а разпоредбите на чл. 333 КТ не се прилагат (аргумент от обратното на чл. 75, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 7 КТ).
Въззивният съд е установил, че действително към сключването на договора ищцата е вписана като адвокат. Упражнявайки правомощието по чл. 272 ГПК, той е споделил мотивите на първата инстанция, че трудовото правоотношение е пречка за вписване на едно лице като адвокат (чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗА), но когато към неговото възникване служителят е вписан като адвокат, това не се отразява върху действителността на договора, а е основание за отписване на адвоката от специалния регистър на съответната адвокатска колегия (чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА).
В решението не са обсъждани материално-правните предпоставки за възникване на упражненото от работодателя право по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ на прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е само е констатирал, че работодателят е бил длъжен да спази, а е нарушил засилената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, с която се е ползвала ищцата при уволнение поради съкращаване на щата като адресат на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/ 87 (чл. 344, ал. 2 КТ).
Възприел е за осъществени предпоставките, които пораждат вземането по осъдителния иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Намерил е неоснователно възражението пораждането му да изключва обстоятелството, че в 6-месечния период на обезщетението за принудителна безработица ищцата формира доходи по договори за адвокатски услуги. Намерил е, че само престирането на труд по трудово правоотношение от незаконно уволнения работник или служител изключва или намалява отговорността на работодателя да плати обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, а е счел за ненужно да изследва верността на твърденията на ответника по това възражение. Позовал се е на практиката на ВКС и е посочил като пример решение № 634/ 20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/ 2008 г. ВКС, I-во отд.
Приемайки, че вземането по осъдителния иск е възникнало, въззивният съд е разгледал и възражението за съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Приел е компенсацията за настъпила, приемайки че вземането по осъдителния иск е погасено до размера на онова, което работодателят е платил като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Обосновал се е с това, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ работодателят дължи при законно прекратяване на трудовото правоотношение. Основателният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя задължението на ищцата да върне обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ като получено на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД).
При тези мотиви на въззивния съд само първият и третият материално-правни въпроси, повдигнати от касатора, обуславят решението, но по тях е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпрос № 1 е свързан с възражението за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1, пр. 1 КТ, а въззивният съд му е отговорил отрицателно. Действително, по въпроса на състава не е известна практика на ВКС, нито той е бил обект на нормативно тълкуване. Основанията за недействителност на трудовото правоотношение са в чл. 74, ал. 1 КТ, а законът свързва противоречието на трудовия договор с императивна законова разпоредба с възможно най-тежката гражданско-правна санкционна последица. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 трудовото правоотношение е пречка за вписване на лицето като адвокат (арг. и от чл. 9, ал. 3 ЗА), а когато адвокатът е в трудово правоотношение към вписването или такова отношение възникне след вписването, той се отписва от регистъра с решение на съответната адвокатска колегия (чл. 22, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗА). Тези разпоредби от Закона за адвокатурата зачитат доминантното (приоритетно) значение на трудовото правоотношение, доколкото го въздигат в пречка за вписване, респ. – в основание за отписването на адвоката. Еднозначен и проведен последователно в Закона за адвокатурата е изводът, че е действително трудовото правоотношение с лице, което към сключването на трудовия договор е вписано като адвокат. Те зачитат правото на труд като основно право на всеки български гражданин, за което държавата се грижи и създава условия за неговото осъществяване (чл. 16 и чл. 48, ал. 1 КРБ), доколкото адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се структура, която подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси (чл. 134, ал. 1 КРБ). Поради това и Законът за адвокатурата, който урежда нейната организация и дейност (чл. 134, ал. 2 КРБ), не може да предвиди и не предвижда основания, които възпрепятстват осъществяването на правото на труд, включително това на лицето, вписано като адвокат. Изложеното изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпрос № 1, повдигнат от касатора.
Въпрос № 3 е свързан с материално-правните условия на вземането за обезщетение по осъдителния иск. Положителният отговор, който въззивният съд му е дал, не противоречи, а съответства на константната практиката на ВКС. Пример за нея е и цитираното решение, постановено от състав на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд я споделя, а в нея се приема, че само възмездната заетост на незаконно уволнения работник или служител по трудово правоотношение изключва или намалява отговорността на работодателя за нанесените (имуществени) вреди в границите на 6-месечния срок по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Другите два повдигнати въпроса (№ № 2 и 4) не обуславят решението. По тях е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а е ненужно да се изследват посочените допълнителни основания; съответно по чл. 280, ал. 1, т. 3 и 1 ГПК.
Трудовият спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд не е разглеждал по същество, а е признал уволнението за незаконно, съответно на предвиденото в чл. 344, ал. 2 КТ. Той не е обсъждал материално-правните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а е съобразил, че когато работодателят прекратява трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ се прилага. Следователно въпрос № 2 е без значение за спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото уволнението е признато за незаконно, без да са изследвани предпоставките на упражненото от работодателя право на прекратяване на трудовото правоотношение.
За да уважи частично осъдителния иск, въззивният съд е установил погасителния ефект на извършеното от ответника (съдебно) възражение за прихващане. В решението не е прието, че работодателят дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при незаконно прекратяване на трудовото правоотношение. Напротив, споделяйки противоположния извод, въззивният съд е изключил основанието ищцата да задържи обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, което е получила.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за изключени и общото, и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Първо, касаторът се е позовал на противоречие на решението с решение № 7/ 27.06.2017 г. по конст.д. № 2/ 2017 г. на Конституционния съд на Република България, но противоречието не е отразил в правен въпрос. Второ, с решението е отхвърлено искане на тричленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл. 40, ал. 2, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Разпоредбата е неприложима и не е била прилагана по конкретния трудов спор.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, направени от ответника по касация пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5782/ 03.09.2018 г. по гр.д. № 14 286/ 2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Тайтън Машинъри България“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Стоянова М. – К. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.